Търсят лобното място на Момчил Юнак, Родопския цар
На българо-гръцката граница професорите Овчаров и Павлов демонстрираха находки от епохата на Момчил. ФОТО МОНИТОР
Проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов стартират търсене в Гърция Златоград се готви за годината на великия българин
През 2020 година се навършват 685 година от гибелта на един от най-великите българи – родопчанинът Момчил Юнак. През 1341-1346 във Византийската империя се разиграва жестока революция. Цели пет години узурпаторът Йоан Кантакузин нападна престола в Константинопол, на който е малолетният Йоан V Палеолог, само че страната се действително се управлява от майка му Анна Савойска. От спора се пробват да се възползват близките владетели, измежду които е и българският цар Иван Александър.
След 1343 година военните дейности от ден на ден се концентрират в Родопите и прилежащите региони на Тракия. Именно тогава се появява се българинът Момчил, самоуверен авантюрист, воюващ на практика с всички страни в спора. Със своята армия от 300 конници и 5000 пехотинци той е притеглен от Кантакузин, който му дава за ръководство региона Меропа (Средните и Западните Родопи – Н. О.), а Момчил самичък си присвоява част от Беломорието с център в Ксанти. Родопският воевода по едно и също време е ухажван от Константинопол, откъдето получана купа „ диктатор “, и от Кантакузин, който го удостоява като „ севастократор “. Скоро обаче Момчил се отмята от Йоан Кантакузин и стартира да води война с него. През 1344 г.той побеждава на два пъти в сраженията при Бистонското езеро (Порто Лагос) и Мосинопол (край Комотини).
През същата година цар Иван Александър съумява да завземе значимия град Пловдив и огромни елементи от Тракия и Родопите. С одобряването си в западната и централната част на планината българският държател става непосреден комшия на на практика самостоятелното от ромеите княжество на Момчил.
Напоследък се появи забавната догадка на известния медиевист проф. Пламен Павлов. Той проучва данните от историческото съчинение на Йоан Кантакузин. Според византийския създател през 1344 година родопският воевода се е оженил за знатна дама от Мизия (България – Н. О.), която имала „ своите благосъстояния “. Оттук Павлов с съображение заключава, че не става въпрос за елементарна българка от Беломорска Тракия или Родопите, а за високопоставена болярка от царството, най-вероятно – от Търновград.
Всичко това навежда на мисълта, че някъде през 1344 година сред царят и Момчил се основават съюзни и може би даже васални връзки. Така Иван Александър още веднъж разпрострял българските лимити до Егейско море
Във финалните акомпанименти от Гражданската война цар Иван Александър не взе участие директно. Момчил обаче продължава своите дейни военни дейности. На 7 юли 1345 година обаче той е притиснат пред портите на крепостта Перитеорион на брега на Бистонското езеро от войските на Йоан Кантакузин и неговия съдружник Умур бег и погубен след тежко стълкновение.
Според наличните данни тази цитадела е била забележителен град, който поражда още през късната древност под името Анастасиопол. По-късно византийците го назовават Перитеорион, а българите – Перитор или Буруград. Според нашето разузнаване и през днешния ден част от неговите стени са непокътнати много високо, само че са погълнати от гъста гора.
Ето за какво двамата професори Николай Овчаров и Пламен Павлов имат намерение да изчакат да паднат листата на дърветата и към ноември да подхващат експедиция по дирите на Момчил. При нея ще бъдат посетени местата, които са били част от княжеството на великия българин – на територията на България и Гърция. Разбира се, най-важно ще бъде откриването на лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион или Буруград.
Но тази задача е единствено част от огромна самодейност, замислена от родолюбиви жители от Златоград. Този гиздав родопски град в миналото се е намирал безусловно в центъра на владенията на Момчил. Ето за какво през днешния ден на българо-гръцката граница край Златоград се учредява Инициативен комитет, който ще приготви Годината на Момчил Юнак, започваща от септември 2019 до септември 2020 година Това е продължение на извършената неотдавна Година на Делю Хайдутин, който е роден точно в Златоград. Ще напомним, че в този град работи Музей на хайдутството, като експозицията стартира точно от Момчил, минава през Делю и приключва с великия Капитан Петко Воевода.
На спонтанната конференция на българо-гръцката граница през днешния ден се демонстрират забавни находки от епохата на Момчил. Става дума за оръжие и златни монети, открити в региона при построяването на пътя от Златоград към Ксанти.
През тази година се плануват доста други мероприятия, свързани с огромния българин. Ще се проведат пленери, възстановки, представяния на книги. По опция ще се построи и монумент на Момчил.
В рамките на Годината през есента на 2019 година в Златоград се има намерение да се провеждат и празнувания във връзка на 185-годишнината на една от най-старите възрожденски църкви – построения през 1834 година храм „ Успение на св. Богородица “. Той илюстрира в най-голяма степен свободолюбивия дух на родопчани, съхранил през тъмните лекове на турското иго искрата, дадена от Момчил Юнак.
Проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов стартират търсене в Гърция Златоград се готви за годината на великия българин
През 2020 година се навършват 685 година от гибелта на един от най-великите българи – родопчанинът Момчил Юнак. През 1341-1346 във Византийската империя се разиграва жестока революция. Цели пет години узурпаторът Йоан Кантакузин нападна престола в Константинопол, на който е малолетният Йоан V Палеолог, само че страната се действително се управлява от майка му Анна Савойска. От спора се пробват да се възползват близките владетели, измежду които е и българският цар Иван Александър.
След 1343 година военните дейности от ден на ден се концентрират в Родопите и прилежащите региони на Тракия. Именно тогава се появява се българинът Момчил, самоуверен авантюрист, воюващ на практика с всички страни в спора. Със своята армия от 300 конници и 5000 пехотинци той е притеглен от Кантакузин, който му дава за ръководство региона Меропа (Средните и Западните Родопи – Н. О.), а Момчил самичък си присвоява част от Беломорието с център в Ксанти. Родопският воевода по едно и също време е ухажван от Константинопол, откъдето получана купа „ диктатор “, и от Кантакузин, който го удостоява като „ севастократор “. Скоро обаче Момчил се отмята от Йоан Кантакузин и стартира да води война с него. През 1344 г.той побеждава на два пъти в сраженията при Бистонското езеро (Порто Лагос) и Мосинопол (край Комотини).
През същата година цар Иван Александър съумява да завземе значимия град Пловдив и огромни елементи от Тракия и Родопите. С одобряването си в западната и централната част на планината българският държател става непосреден комшия на на практика самостоятелното от ромеите княжество на Момчил.
Напоследък се появи забавната догадка на известния медиевист проф. Пламен Павлов. Той проучва данните от историческото съчинение на Йоан Кантакузин. Според византийския създател през 1344 година родопският воевода се е оженил за знатна дама от Мизия (България – Н. О.), която имала „ своите благосъстояния “. Оттук Павлов с съображение заключава, че не става въпрос за елементарна българка от Беломорска Тракия или Родопите, а за високопоставена болярка от царството, най-вероятно – от Търновград.
Всичко това навежда на мисълта, че някъде през 1344 година сред царят и Момчил се основават съюзни и може би даже васални връзки. Така Иван Александър още веднъж разпрострял българските лимити до Егейско море
Във финалните акомпанименти от Гражданската война цар Иван Александър не взе участие директно. Момчил обаче продължава своите дейни военни дейности. На 7 юли 1345 година обаче той е притиснат пред портите на крепостта Перитеорион на брега на Бистонското езеро от войските на Йоан Кантакузин и неговия съдружник Умур бег и погубен след тежко стълкновение.
Според наличните данни тази цитадела е била забележителен град, който поражда още през късната древност под името Анастасиопол. По-късно византийците го назовават Перитеорион, а българите – Перитор или Буруград. Според нашето разузнаване и през днешния ден част от неговите стени са непокътнати много високо, само че са погълнати от гъста гора.
Ето за какво двамата професори Николай Овчаров и Пламен Павлов имат намерение да изчакат да паднат листата на дърветата и към ноември да подхващат експедиция по дирите на Момчил. При нея ще бъдат посетени местата, които са били част от княжеството на великия българин – на територията на България и Гърция. Разбира се, най-важно ще бъде откриването на лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион или Буруград.
Но тази задача е единствено част от огромна самодейност, замислена от родолюбиви жители от Златоград. Този гиздав родопски град в миналото се е намирал безусловно в центъра на владенията на Момчил. Ето за какво през днешния ден на българо-гръцката граница край Златоград се учредява Инициативен комитет, който ще приготви Годината на Момчил Юнак, започваща от септември 2019 до септември 2020 година Това е продължение на извършената неотдавна Година на Делю Хайдутин, който е роден точно в Златоград. Ще напомним, че в този град работи Музей на хайдутството, като експозицията стартира точно от Момчил, минава през Делю и приключва с великия Капитан Петко Воевода.
На спонтанната конференция на българо-гръцката граница през днешния ден се демонстрират забавни находки от епохата на Момчил. Става дума за оръжие и златни монети, открити в региона при построяването на пътя от Златоград към Ксанти.
През тази година се плануват доста други мероприятия, свързани с огромния българин. Ще се проведат пленери, възстановки, представяния на книги. По опция ще се построи и монумент на Момчил.
В рамките на Годината през есента на 2019 година в Златоград се има намерение да се провеждат и празнувания във връзка на 185-годишнината на една от най-старите възрожденски църкви – построения през 1834 година храм „ Успение на св. Богородица “. Той илюстрира в най-голяма степен свободолюбивия дух на родопчани, съхранил през тъмните лекове на турското иго искрата, дадена от Момчил Юнак.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ