На този ден: Екатерина Дафовска ни носи олимпийско злато, създаден е волейболът
На 9 февруари 1895 година Уилям Морган оповестява разпоредбите на основаната от него игра " минтонет ". Днес тя е по-известна като волейбол.
Морган сложил мрежа за тенис на височина 197 cm и неговите възпитаници почнали да трансферират през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил стеснен, а също по този начин началният удар се изпълнявал с една ръка на един крайник.
Популярното през днешния ден име играта получава по време на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд годинапо-късно. Първите публични правила са оповестени през 1897 година.
Първият международен шампионат е проведен цели 50 години по-късно - през 1949 година. От 1964 година е олимпийски спорт.
България е една от първите страни, които поставят начало на проведено волейболно придвижване . Играта стартира да се популяризира у нас през 20-те години на предишния век.
Интересен и малко плашещ е фактът, че при осъществяване на началния удар - сервиз, скоростта на топката може да доближи 130 км/ч. Рекордът за най-силен сервис е подложен през 2018 година от Иван Зайцев. Той отпраща топката в полето на съперника със 134 км/ч.
През далечната 1895 година знакът ѣ публично е изхвърлен от българската писменост . На 9 февруари се организира първото съвещание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
Проектът за премахването на знака е подет само от списание „ Български преглед”, а в всеобща приложимост остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното място е одобрено и с правописното напътствие на министър Тодор Иванчов от 1899 година Против този Дриновско-Иванчевски правопис се афишира кръгът „ Мисъл” - след 1910 година съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.
От началото на 20 в. отношението към въпроса с ѣ стартира мощно да добива политически измерения. Левите политици - комунисти и земеделци стартират да преглеждат буквата като знак на отчуждението на интелигенцията от масите и да упорстват за цялостното ѝ изхвърляне от писмеността. През 1921 година това е направено с правописната промяна на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на Български земеделски народен съюз.
Тази промяна обаче среща забележителна рецензия. Премахването на двойното е от българската писменост се преглежда от доста българи от Западна България и изключително от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „ предаване на западните диалекти” и като обособяване на българския литературен език от македонските диалекти. За последователите на тази позиция двойното е добива статус на знак на българщината.
Българската академия на науките отхвърля да одобри промяната и след преврата от 9 юни 1923 година тя е анулирана и е върнат остарелият Дринов правопис, само че със опазване на ят единствено в корените, в които редуването е - я си проличава в разнообразни словоформи.
На 9 февруари 1998 година Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада . Тя е най-успялата българска биатлонистка. В чест на успеха ѝ у нас е издадена специфична марка. В кариерата си има олимпийска и европейска купа, както и два бронзови медала от международни шампионати.
Олимпийското злато тя печели в Нагано, в дисциплината 15 километра самостоятелно. Бронзът сграбчва през 2004 година на Европейското в Минск. Участвала е в четири олимпиади.
През 1998 година тя е оповестена за най-хубав състезател на Балканите. Днес Дафовска продължава да живее в родния си град Чепеларе и е горда майка на двама сина.
През 1999 година Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският стажант-медик Ашраф Ахмад Джум‘а са задържани по обвиняване, че са заразили съзнателно 400 деца в болничното заведение в Бенгази с ХИВ.
През 2003 година шестимата са наказани на гибел посредством разстрел. Случаят получава необятен медиен отзив в международен мащаб. Призован като очевидец по делото е и Люк Монтание (откривателят на ХИВ), както и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са в резултат на незадоволителна хигиена, година, преди обвинените да постъпят на работа там.
Впоследствие българските медици са упрекнати и в клюка, поради техни изявления за физическо малтретиране в пандиза.
Дългогодишните старания на интернационалните организации, политици от Европейския съюз и Съединени американски щати се увенчават с триумф. На 24 юли 2007 година българските медицински сестри, палестинският доктор Ашраф и лекар Здравко Георгиев се завръщат в България. Аршаф към този момент е получил българско поданство. Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда наказаните на гибел до България, а с декрет на президента Георги Първанов те са помилвани.
Морган сложил мрежа за тенис на височина 197 cm и неговите възпитаници почнали да трансферират през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил стеснен, а също по този начин началният удар се изпълнявал с една ръка на един крайник.
Популярното през днешния ден име играта получава по време на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд годинапо-късно. Първите публични правила са оповестени през 1897 година.
Първият международен шампионат е проведен цели 50 години по-късно - през 1949 година. От 1964 година е олимпийски спорт.
България е една от първите страни, които поставят начало на проведено волейболно придвижване . Играта стартира да се популяризира у нас през 20-те години на предишния век.
Интересен и малко плашещ е фактът, че при осъществяване на началния удар - сервиз, скоростта на топката може да доближи 130 км/ч. Рекордът за най-силен сервис е подложен през 2018 година от Иван Зайцев. Той отпраща топката в полето на съперника със 134 км/ч.
През далечната 1895 година знакът ѣ публично е изхвърлен от българската писменост . На 9 февруари се организира първото съвещание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
Проектът за премахването на знака е подет само от списание „ Български преглед”, а в всеобща приложимост остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното място е одобрено и с правописното напътствие на министър Тодор Иванчов от 1899 година Против този Дриновско-Иванчевски правопис се афишира кръгът „ Мисъл” - след 1910 година съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.
От началото на 20 в. отношението към въпроса с ѣ стартира мощно да добива политически измерения. Левите политици - комунисти и земеделци стартират да преглеждат буквата като знак на отчуждението на интелигенцията от масите и да упорстват за цялостното ѝ изхвърляне от писмеността. През 1921 година това е направено с правописната промяна на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на Български земеделски народен съюз.
Тази промяна обаче среща забележителна рецензия. Премахването на двойното е от българската писменост се преглежда от доста българи от Западна България и изключително от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „ предаване на западните диалекти” и като обособяване на българския литературен език от македонските диалекти. За последователите на тази позиция двойното е добива статус на знак на българщината.
Българската академия на науките отхвърля да одобри промяната и след преврата от 9 юни 1923 година тя е анулирана и е върнат остарелият Дринов правопис, само че със опазване на ят единствено в корените, в които редуването е - я си проличава в разнообразни словоформи.
На 9 февруари 1998 година Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада . Тя е най-успялата българска биатлонистка. В чест на успеха ѝ у нас е издадена специфична марка. В кариерата си има олимпийска и европейска купа, както и два бронзови медала от международни шампионати.
Олимпийското злато тя печели в Нагано, в дисциплината 15 километра самостоятелно. Бронзът сграбчва през 2004 година на Европейското в Минск. Участвала е в четири олимпиади.
През 1998 година тя е оповестена за най-хубав състезател на Балканите. Днес Дафовска продължава да живее в родния си град Чепеларе и е горда майка на двама сина.
През 1999 година Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският стажант-медик Ашраф Ахмад Джум‘а са задържани по обвиняване, че са заразили съзнателно 400 деца в болничното заведение в Бенгази с ХИВ.
През 2003 година шестимата са наказани на гибел посредством разстрел. Случаят получава необятен медиен отзив в международен мащаб. Призован като очевидец по делото е и Люк Монтание (откривателят на ХИВ), както и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са в резултат на незадоволителна хигиена, година, преди обвинените да постъпят на работа там.
Впоследствие българските медици са упрекнати и в клюка, поради техни изявления за физическо малтретиране в пандиза.
Дългогодишните старания на интернационалните организации, политици от Европейския съюз и Съединени американски щати се увенчават с триумф. На 24 юли 2007 година българските медицински сестри, палестинският доктор Ашраф и лекар Здравко Георгиев се завръщат в България. Аршаф към този момент е получил българско поданство. Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда наказаните на гибел до България, а с декрет на президента Георги Първанов те са помилвани.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ