На 7 юни Българската православна църква почита паметта на Света

На 7 юни Българската православна черква уважава паметта на Света мъченица Валерия. Името идва от латинското родово наименование Valeruis – “силен съм”.

Света Валерия е родена в град Кесария, Палестина, по времето, в което се правили жертвоприношения. Светицата дружно с две нейни приятелки – Мария и Кириакия – решили да се отрекат от подправените идоли, като опълчат против езическите ритуали, и избягали от града си.

В гората те се отдали на непоколебим пост и молебствия към Бога. Управителят на Кесария обаче научил за отхвърли им да се отрекат от Христос.

Трите девойки се скрили в дребна къща, постили и се молили за заличаването на идолите по този начин, че да не се правят към този момент езически ритуали и жертвоприношения.

Въпреки това били открити и отведени при шефа на Кесария. Той заречен да пощади живота им, в случай че се съгласят обществено да се отрекат от Христовата религия. Те обаче отказали и за наказване били екзекутирани.

Католическата черква също има канонизирана светица на име Валерия, като паметта й също се празнува на 7 юни. Тя е известна като света Валерия Миланска, била е родена в Милано, и е убита от бойци, тъй като е пособия при християнските погребения, откакто приела християнството.

Тялото й е намерено години след нейната екзекуция и е заровено по християнски бит в катедралата „ Свети Себастиян ”.

Както множеството християнски празници, и днешният е обвързван с езически бит. Това е денят, в който в античния Рим започвала седмицата на честване на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския мавзолей, сходна на гръцката Хестия.

През останалото време на годината храмът на Веста бил затворени за всички, с изключение на за отдадените на нея дами и девойки. Весталките се заклевали да останат девици и поддържали огъня на богинята постоянно разпален. Имало знамение, че в случай че огънят изгасне или бъде изнесен от храма, злополучие ще сполети Рим.

Правилата, които спазвали весталките, били също толкоз строги и много сходни на тези, изпълнявани от по-късните християнски монахини.

Весталките започвали да служат на богинята на възраст сред 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години, след което напускали храма и можели да се омъжат.

Весталките в централния храм в Рим били избирани след непоколебим асортимент от фамилиите на римските пaтриции. В първия ден на всяка нова година огънят на Веста се гасял ритуално и се палел отначало.

С налагането на християнството в Рим, култът към Веста бил един от първите, против които били приложени гонения. Храмът бил опустошен, а огънят на богинята – угасен. Ранните християни се страхували от весталките и техните вълшебен сили и женски тайнства.

Преди това весталките имали специфичен статут в римското общество, като даже императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им цялост.

Те имали голям брой привилегии. Можели да освобождават плебеи. Да помилват нарушители. Думата им се смятала за свещена и неоспорима истина при правосъдни каузи. Освен това били единствените дами в Рим с право на глас.

Имен ден честват всички с името Валери и Валерия.

Църквата уважава и паметта на Св. свещеномъченик Теодот, свещеник Анкирски. Животът и страданието на свети Теодот са разказани дружно със страданията на светите седем мъченички, които се празнуват на 18 май. Свети страдалец Теодот в месецословите е подложен два пъти: на 18 май, в който ден потърпевши девойките, и на 7 юни, в който ден самичък той, след разнообразни мъчения за Христа, бил посечен с меч.

Този светец в книгата на житията на светиите се назовава друго: кръчмар, търговец, притежател на страноприемница, а в житието на 7 юни се назовава свещеномъченик, който бил свещеник Анкирски.