7 октомври 1571: Битката при Лепанто, в която християнският свят сразява Османската империя
На 7 октомври 1571 година, флотът на Свещената лига, състояща се от 202 галери и 6 галеаси, навлиза в залива на Лепанто, с цел да се изправи против най-големия флот, който Средиземноморието е виждало до този миг: 250 османски галери с повече от 30 000 бойци, и 50 000 моряци и гребци.
Всичко стартира няколко месеца по-рано, когато християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да избави венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците напролет на 1571. Година по-рано били завладяни и другите владения на Венеция в Кипър, сред които и Никозия.
Получил благословия от папата, флотът доближава Неаполитанското кралство на 14 август 1571 година Там в базиликата на Света Клара за лидер на обединението след дълги полемики е избран Дон Хуан Австрийски.
Въпреки неприятното време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври 1571 година доближават пристанището Сами на остров Кефалония.
Неравенството било против християнския флот, само че неговият капитан, 24-годишния Дон Хуан, решил да нападне османците неотложно. Макар и млад, морските борби не му били непознати. Шест години по-рано се включил към военноморска армада, изпратена да избави Малта и взел участие в дебаркационния отряд на Дон Гарсия, където едвам 8 000 испански бойци подсигурили бреговия плацдарм и тогава нападнали превъзхождащата ги османска обсаждаща мощ. Сега младият аристократ щял да завоюва най-великата борба през живота си. Противно на османския си сродник по чин, който дал богати обещания на поробените си християнски гребци, Дон Хуан Австрийскибил сбит. „ Няма парадайс за страхливците!” Това споделил Дон Хуан. В средата на деня, когато борбата вървяла на зле за християнския флот, венецианците и испанците задържали позициите си.
Когато денят минал, османският флот бил опустошен, с над 50 потопени кораба и 140 завладяни. Над 20 000 османски бойци били убити, елитният корпус на еничарите изгубил съвсем всичките си бойци, а Османската империя изгубила по-голямата част от опитните си моряци – загуба, която не можела да възвърне за няколко генерации. 12 000 плебеи християни били освободени, богата премия за 7500 жертви, които потърпевши в християнската коалиция по време на борбата.
Три са били софтуерните напредъка, които спечелили борбата.
Първият бил металургията. Докато топенето на желязо и бронз постоянно е било осъществявано за произвеждане на брони и ръчни оръжия и принадлежности, то усъвършенстването на оръдието през XIII и XIV век, изисквало доста по-добро развиване на технологията.
Ефикасността на оръдието против укрепените градове и огромните армии, принудили европейските държавни управления и бизнесмени да развият металургичния развой, тъй че повече оръдия да бъдат създадени на по-ниска цена. Византия също произвеждала задоволително артилерия, с цел да пази столицата си през 1396 против османската блокада. По това време, мюсюлманският свят нямал с какво да се съпоставя с напредъка на европейската металургия и османците нямали оръдия. Били принудени да се отдръпват, само че си научили урока.
Около 50 години по-късно, Османската империя към момента нямала развита металургия, само че била способна да купи 68 оръдия от Унгария и по този начин превзела Константинопол през 1453, побеждавайки оскъдната мощ от 7000 бранителя.
През 1571, Европа, колкото и мъничка да била във връзка с популацията спрямо Османската империя, можела да създаде оръдия доста по-бързо и по-евтино от всеки различен на света.
В онази заран на 7 октомври, дребният брой християнски галери били изпълнени с оръдия: някъде от 1500 до 1800 оръдия с разнообразни размери се сравнили единствено със 700 на огромния османски флот. Да не приказваме, че османците нямали задоволително амуниции. Мнозинството от мюсюлманските кораби потънали още преди да стигнат задоволително надалеч, с цел да бъдат оръжията им ефикасни.
Вторият фактор бил огнестрелните оръжия. Металургичният прогрес освен разрешил на християните да имат повече и по-добри оръдия, той също сложил по-добри персонални огнестрелни оръжия в ръцете на християнските бойци. През 1571 производството на огнестрелни оръжия направило преуспяващ бизнес и сигурната тъждественост в калибъра и амунициите била достигната. Производството на лято желязо било усъвършенствано по-добре в Европа от всяко друго място. Освен производството на гюлета от лято желязо, което помогнало на артилерията, също помогнало производството на мускетни и аркебузни дула от лято желязо. Европейските оръжейни се заели да произведат най-голямото количество огнестрелни оръжия, което светът бил виждал досега. (Мускетите станали толкоз евтини, че всяко семейство можело да си разреши един, и фактически, единствено 40 години след Лепанто най-бедните всред пуританските заселници в Масачузетс можели да имат един или повече мускети.)
Османците към момента били подпомагани от комплицираните лъкове. Последният път, в който Европа била виждала толкоз огромно стълкновение на стрелци с лъкове, бил два века по-рано, в Стогодишната война.
Третият софтуерен фактор били галеасите.
Още от появяването на оръдията казуса на корабостроителниците бил „ Как да се съберат огромни оръдия на палубата на кораба, без да пречат на гребците?” Венецианците дали отговор с изобретяването на галеасите.
Първите шест издигнати галеаси били употребявани при Лепанто. Всъщност две били предопределени за южното крило на Джовани Андреа Дория и не влезнали в деяние до по-късно денем. Другите четири спечелили борбата.
Турците не знаели нищо за новия тип кораб, тъй че предположили че галеасите били някакъв тип запасни кораби, които елементарно ще бъдат победени и завзети. Четирите галеаси били изпратени надалеч напред, към половин миля пред християнската линия. По-голямата част на турския десен фланг и центъра се фокусирали върху залавянето на галеасите. Когато врага бил в обхват, големите чудовища отворили бойниците си и дали изстрел.
Оценката след борбата демонстрира, че над 70 османски галери (една трета от османските загуби) са били или потънали или извадени от строя от четирите галеаси.
Битката при Лепанто бележи началото на софтуерното предимство на християнския свят. Геройството на християнските бойци и моряци било подкрепено от интелектуалната ученолюбивост и предприемаческия кураж на европейските учени, занаятчии и бизнесмени. Малко позабравен факт е, че Мигел де Сервантес взе участие в борбата и в нея губи лявата си ръка.
Всичко стартира няколко месеца по-рано, когато християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да избави венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците напролет на 1571. Година по-рано били завладяни и другите владения на Венеция в Кипър, сред които и Никозия.
Получил благословия от папата, флотът доближава Неаполитанското кралство на 14 август 1571 година Там в базиликата на Света Клара за лидер на обединението след дълги полемики е избран Дон Хуан Австрийски.
Въпреки неприятното време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври 1571 година доближават пристанището Сами на остров Кефалония.
Неравенството било против християнския флот, само че неговият капитан, 24-годишния Дон Хуан, решил да нападне османците неотложно. Макар и млад, морските борби не му били непознати. Шест години по-рано се включил към военноморска армада, изпратена да избави Малта и взел участие в дебаркационния отряд на Дон Гарсия, където едвам 8 000 испански бойци подсигурили бреговия плацдарм и тогава нападнали превъзхождащата ги османска обсаждаща мощ. Сега младият аристократ щял да завоюва най-великата борба през живота си. Противно на османския си сродник по чин, който дал богати обещания на поробените си християнски гребци, Дон Хуан Австрийскибил сбит. „ Няма парадайс за страхливците!” Това споделил Дон Хуан. В средата на деня, когато борбата вървяла на зле за християнския флот, венецианците и испанците задържали позициите си.
Когато денят минал, османският флот бил опустошен, с над 50 потопени кораба и 140 завладяни. Над 20 000 османски бойци били убити, елитният корпус на еничарите изгубил съвсем всичките си бойци, а Османската империя изгубила по-голямата част от опитните си моряци – загуба, която не можела да възвърне за няколко генерации. 12 000 плебеи християни били освободени, богата премия за 7500 жертви, които потърпевши в християнската коалиция по време на борбата.
Три са били софтуерните напредъка, които спечелили борбата.
Първият бил металургията. Докато топенето на желязо и бронз постоянно е било осъществявано за произвеждане на брони и ръчни оръжия и принадлежности, то усъвършенстването на оръдието през XIII и XIV век, изисквало доста по-добро развиване на технологията.
Ефикасността на оръдието против укрепените градове и огромните армии, принудили европейските държавни управления и бизнесмени да развият металургичния развой, тъй че повече оръдия да бъдат създадени на по-ниска цена. Византия също произвеждала задоволително артилерия, с цел да пази столицата си през 1396 против османската блокада. По това време, мюсюлманският свят нямал с какво да се съпоставя с напредъка на европейската металургия и османците нямали оръдия. Били принудени да се отдръпват, само че си научили урока.
Около 50 години по-късно, Османската империя към момента нямала развита металургия, само че била способна да купи 68 оръдия от Унгария и по този начин превзела Константинопол през 1453, побеждавайки оскъдната мощ от 7000 бранителя.
През 1571, Европа, колкото и мъничка да била във връзка с популацията спрямо Османската империя, можела да създаде оръдия доста по-бързо и по-евтино от всеки различен на света.
В онази заран на 7 октомври, дребният брой християнски галери били изпълнени с оръдия: някъде от 1500 до 1800 оръдия с разнообразни размери се сравнили единствено със 700 на огромния османски флот. Да не приказваме, че османците нямали задоволително амуниции. Мнозинството от мюсюлманските кораби потънали още преди да стигнат задоволително надалеч, с цел да бъдат оръжията им ефикасни.
Вторият фактор бил огнестрелните оръжия. Металургичният прогрес освен разрешил на християните да имат повече и по-добри оръдия, той също сложил по-добри персонални огнестрелни оръжия в ръцете на християнските бойци. През 1571 производството на огнестрелни оръжия направило преуспяващ бизнес и сигурната тъждественост в калибъра и амунициите била достигната. Производството на лято желязо било усъвършенствано по-добре в Европа от всяко друго място. Освен производството на гюлета от лято желязо, което помогнало на артилерията, също помогнало производството на мускетни и аркебузни дула от лято желязо. Европейските оръжейни се заели да произведат най-голямото количество огнестрелни оръжия, което светът бил виждал досега. (Мускетите станали толкоз евтини, че всяко семейство можело да си разреши един, и фактически, единствено 40 години след Лепанто най-бедните всред пуританските заселници в Масачузетс можели да имат един или повече мускети.)
Османците към момента били подпомагани от комплицираните лъкове. Последният път, в който Европа била виждала толкоз огромно стълкновение на стрелци с лъкове, бил два века по-рано, в Стогодишната война.
Третият софтуерен фактор били галеасите.
Още от появяването на оръдията казуса на корабостроителниците бил „ Как да се съберат огромни оръдия на палубата на кораба, без да пречат на гребците?” Венецианците дали отговор с изобретяването на галеасите.
Първите шест издигнати галеаси били употребявани при Лепанто. Всъщност две били предопределени за южното крило на Джовани Андреа Дория и не влезнали в деяние до по-късно денем. Другите четири спечелили борбата.
Турците не знаели нищо за новия тип кораб, тъй че предположили че галеасите били някакъв тип запасни кораби, които елементарно ще бъдат победени и завзети. Четирите галеаси били изпратени надалеч напред, към половин миля пред християнската линия. По-голямата част на турския десен фланг и центъра се фокусирали върху залавянето на галеасите. Когато врага бил в обхват, големите чудовища отворили бойниците си и дали изстрел.
Оценката след борбата демонстрира, че над 70 османски галери (една трета от османските загуби) са били или потънали или извадени от строя от четирите галеаси.
Битката при Лепанто бележи началото на софтуерното предимство на християнския свят. Геройството на християнските бойци и моряци било подкрепено от интелектуалната ученолюбивост и предприемаческия кураж на европейските учени, занаятчии и бизнесмени. Малко позабравен факт е, че Мигел де Сервантес взе участие в борбата и в нея губи лявата си ръка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ