Пазарите трудно се справят с рисковете на финансовите цикли
На 7 и 8 юли 2019 година се организира в София конференция " Текущият международен и европейски финансов цикъл: къде се намираме и накъде се движим? ", отдадена на 140-ата годишнина на Българската национална банка (БНБ).
Редакцията на Money.bg реши да разгласява цялото встъпително слово на един от международно приетите финансови специалисти Агустин Карстенс, който сега е общоприет управител на Банката за интернационалните разплащания.
Въведение
Благодаря, господин шеф Радев.
Госпожи и господа,
За БМР е огромно наслаждение и привилегия да е съорганизатор на тази конференция, честваща 140-ата годишнина на Българската национална банка. Поздравяваме нашия хазаин за това, че е 13-ата най-стара централна банка в света![1] БМР е малко по-млада - идната година ще честваме нашата 90-а годишнина. Но нашите две институции работят взаимно още от основаването на БМР. Българската национална банка бе една от първите 12 централни банки, поканени да придобият акции на БМР откакто членовете-основатели направиха това през 1930 г.[2]
Вашата институция ловко проправи пътя си през някои извънредно сложни условия, пред които българската стопанска система и българското общество се изправиха от 1879 година насам: интервали на война и политическа неустойчивост, промяна на системата и институционални промени, хиперинфлация и ремонетизация, финансови подеми и спадове.
Тази богата история доста добре се свързва с главната тематика на конференцията ни - настоящия международен и европейски финансов цикъл. Утре ще чуем по какъв начин главните представители правят оценка настоящето положение на финансовите цикли в света и в еврозоната, както и в европейските страни като България, които не са част от еврозоната. Това, което желая да прегледам във встъпителното ми слово, е ролята на централната банка в опазването на макроикономическата и финансовата непоклатимост. Собственият ми опит от Мексико, както и уроците от неотдавнашната икономическа история на България, демонстрират, че тази роля е основна за справяне с финансовия цикъл.
Централните банки посрещат финансовия цикъл...
Концепцията за финансовия цикъл е релативно нова в средите на централните банки, само че феноменът, който тази идея разказва, е налице от много време. Моят предходник Андрю Крокет употребява термина за първи път в своя тирада през 2000 г.[3] Въпреки огромния размер изследователска работа, осъществена по-късно в БМР и в света, Андрю, преди цели 20 години, улови някои основни черти на финансовия цикъл.
Основната концепция е концепцията за приливи и отливи в поемането на опасности. Във възходящата фаза на цикъла, тези опасности се демонстрират в бърза кредитна агресия, увеличена задлъжнялост и растящи цени на активите. Пиковете на финансовия цикъл нормално са последвани от интервали на финансов стрес - или по-лошо, от финансови рецесии.
Приливите и отливите в поемането на опасности не са безусловно провокирани от външни рискови фактори или шокове, които нормално са в основата на моделите за ръководство на риска на банките и стрес тестванията на централните банки. Напротив, те пораждат вътрешно от взаимоотношения на финансовите пазари. Една от аргументите е, че финансовите медиатори не са толкоз положителни в прогнозирането на еволюцията на риска през целия финансов цикъл, колкото може би са в оценяването на относителните опасности в даден миг във времето. Друга причина е, че световните и националните финансови условия си взаимодействат, постоянно по непредвидими способи. Например удобни световни финансови условия дружно с повишаване на национални валути предизвикват вземането на външни заеми, в това число от банки. Това, на собствен ред, ускорява растежа на националното кредитиране и задлъжнялостта. Този механизъм наподобява явен след това, само че може мъчно да се долови авансово.
Докато бях в централната банка на Мексико, ние се изправяхме пред голям брой сложни обстановки, свързани с финансовите потоци, напън върху валутните курсове, финансовата непоклатимост и инфлацията, постоянно зараждащи от процеси в Съединените щати. Както при други нововъзникващи пазарни стопански системи, финансовите входящи потоци от време на време застрашаваха способността на пазарите ни да усвоят тези потоци -въпреки най-хубавите старания на паричната политика.
А до момента в който бях заместител ръководещ шеф в МВФ, следих прилив на световни финансови потоци, зараждащи сред 2003 година и 2006 година и нахлуващи в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число България. До 2007 година финансовите потоци, навлизащи в ЦИЕ надвишаваха 15% от общия Брутният вътрешен продукт на година. Това докара до мощен растеж на производството и заетостта в стопанските системи в района, само че също по този начин и до макроикономическо прегряване, огромни дефицити по настоящата сметка и големи балони на пазарите за заеми и недвижими парцели.
С неочакваното прекъсване на финансовите потоци в края на 2008 година, взривът завърши и стопанските системи в ЦИЕ бяха принудени да подхващат огромни промени в макроикономиката и финансовия бранш. Но като цяло банковите системи останаха постоянни и растежът се възвърне относително бързо. Това контрастира с финансовия провал, настъпил в България през 1996 - 1997 година, когато институционалните основи бяха доста по-слаби и политиките не подхождаха на базисните циклични развития. Ще се върна на този въпрос по-късно.
Неотдавна имаше нова вълна от финансови входящи потоци на нововъзникващите пазари и в ЦИЕ, които в огромна степен бяха отражение на страничните резултати от прекомерно демократичните парични политики в Съединените щати и еврозоната. В България да вземем за пример повишаването на потребителското и ипотечно кредитиране още веднъж се повиши до съвсем двуцифрени годишни проценти от 2017 година насам, и още веднъж бе съпроводено с бързо увеличение на цените на жилищата. Но банковият бранш е по-силен и макроикономическите несъответствия са по-малки в сравнение с преди 10 години, което прави повторението на спада от 2009 година и финансова неустойчивост малко евентуални.
...и стартират да се учат по какъв начин да се оправят с него
Опитът на ЦИЕ и на други нововъзникващи пазарни стопански системи демонстрира, че централните банки се учат по какъв начин да понижат последствията от финансовия цикъл. Важно е да се подчертаят политиките в три посоки: създаване на институции за парична и фискална стабилизация; мощен банков контрол и макропруденциални политики, и развиване на интернационалното надзорно съдействие.
Банковата и валутната рецесия, която съвсем докара до срив на финансовата система в България през 1996-97 година, бе резултат от отсъствието на съществени институции, нужни за една пазарна стопанска система. Тези институции биха наложили строги бюджетни ограничавания върху обществените и частни предприятия, биха предотвратили паричното финансиране на фискалните дефицити и биха избегнали несъразмерната инфлация. След като тези институции бяха основани, управляващите можеха да преминат от спонтанни дейности към обикновено макроикономическо ръководство. Във вашия случай, въвеждането на паричния съвет през 1997 година оказа помощ за стабилизиране на валутните и инфлационни упования, както и на фискалната обстановка. Във финансовия бранш стабилността последователно беше възобновена след приватизацията на държавните банки, укрепването на банковия контрол и въвеждането на законодателство за банковата неплатежоспособност. Присъединяването към Европейския съюз даде спомагателен подтик на институционалните промени.
По този метод до началото на огромната финансова рецесия от 2007-2009 година, макроикономическите и банкови рамки за непоклатимост в района се приближиха до интернационалните стандарти. Въпреки това надзорните органи не регистрираха в задоволителна степен рисковете, свързани с ускорения напредък на заемите. По-конкретно не бяха съответно оценени рисковете, свързани с интервенциите от вида " кери трейд " и валутното кредитиране на нехеджирани кредитополучатели.
Интересното е, че осъзнаването на тези опасности беше по-голямо в страни с режими на закрепен валутен курс. Когато лихвените проценти не можеха да бъдат увеличени, с цел да се затегне заема, инструментите на пруденциалната политика бяха бързо възприети като опция. Така България беше една от първите страни, практикуващи макропруденциална политика, като използваше принадлежности, вариращи от по-високи финансови условия до диференцирани наложителни запаси и пруденциални кредитни тавани. Други централни банки от ЦИЕ издадоха насоки за стандартите за кредитиране на семействата или използваха разнообразни принадлежности за ръководство на финансовите потоци. Отделно от това, само че също по този начин значимо е, че множеството държавни управления в ЦИЕ не се възползваха от вълната на по-високи доходи, свързани с цикъла на бърз напредък, запазвайки обществените разноски и растежа на недостига в умерени граници.
Но даже релативно рационалната парична и макропруденциална политика и известна поддръжка по линия на фискалната политика не бяха задоволителни с цел да бъде обуздан финансовия цикъл. Една от аргументите е, че активността на задграничните банки в ЦИЕ не получи задоволително внимание от страна на надзорните органи в западноевропейските страни по седалище. В подтекста на консолидирания контрол тези банки бяха обект на надзорния орган по седалище, оставяйки надзорните органи от страните в ЦИЕ с усещането, че дъщерните сдружения са съответно следени на равнище страна по седалище. Отделните дъщерни сдружения от ЦИЕ главно съставляваха дребна част спрямо общия размер на институциите от страната по седалище, което ограничаваше степента и интензитета на техния контрол.[4] В същото време надзорните органи от страните от ЦИЕ имаха лимитирани знания за изискванията на локалните пазари в западноевропейските страни.
За благополучие, директно след рецесията нуждата от съдействие в региона на надзора беше бързо разпозната. Първоначално регулаторните органи в редица страни по седалище упорстваха за понижаване на експозициите към вложения в ЦИЕ. Но след интензивни интернационалните договаряния, по-специално в подтекста на Виенската самодейност, страните по седалище признаха евентуалните рискове както за тях самите, по този начин и за приемащите страни, от това да принуждават банките да съкратят прекомерно бързо тези експозиции. Тази договореност предотврати внезапното отдръпване на западноевропейски банки от ЦИЕ и оказа помощ за стабилизиране на банковите системи в двете елементи на континента. Тя също по този начин даде на банките в ЦИЕ време, с цел да преодолеят високия дял на необслужвани заеми от рецесията и по този метод да избегнат повторението на кредитния взрив от интервала преди рецесията в изискванията на доста ниски лихвени проценти.
В резюме Вашият опит с насочени към непоклатимост институционални промени, макропруденциални политики и интернационално съдействие в региона на надзора е добър образец за потребността ни както от поредни политики вкъщи, по този начин и от тясно трансгранично съдействие за справяне с финансовия цикъл.
Заключение
В умозаключение позволете ми да благодаря на всички Вас за отделеното време да се присъедините към нас тук през днешния ден. Специални благодарности най-много на нашите лектори, дискусионните участници и председателстващите полемиките. Пожелавам на всички потребен ден с градивни диспути както на подиума, по този начин и отвън него. Бих желал да благодаря още веднъж на шефа господин Радев и на неговите сътрудници от Българската национална банка за тяхното подпомагане и гостолюбие.
[1] Виж Capie, F., C. Goodhart и N. Schnadt, " The development of central banking ", във Capie, F., S. Fischer, C. Goodhart и N. Schnadt, (eds), The future of central banking: the tercentenary symposium of the Bank of England, Cambridge University Press, 1994, с. 6.
[2] Виж Toniolo, G., и P. Clement, Central bank cooperation at the Bank for International Settlements, 1930-1973, Cambridge University Press, 2005, с. 69.
[3] Crockett, A., " In search of anchors for financial and monetary stability ", изявление на генералния шеф на БМР и ръководител на Форума за финансова непоклатимост на Колоквиума SUERF, Виена, 27-29 април 2000 година Виж и Crockett, A., " Marrying the micro-and macro-prudential dimensions of financial stability ", слово на генералния шеф на БМР и ръководител на Форума за финансова непоклатимост на 11-ата Международна конференция на банковите надзорни органи, Базел, 20-21 септември 2000 година
[4] Виж Bakker, B., и A-M. Gulde, " The credit boom in the EU new member states: bad luck or bad policies? ", IMF Working Papers, no WP/10/130, May 2010.
Редакцията на Money.bg реши да разгласява цялото встъпително слово на един от международно приетите финансови специалисти Агустин Карстенс, който сега е общоприет управител на Банката за интернационалните разплащания.
Въведение
Благодаря, господин шеф Радев.
Госпожи и господа,
За БМР е огромно наслаждение и привилегия да е съорганизатор на тази конференция, честваща 140-ата годишнина на Българската национална банка. Поздравяваме нашия хазаин за това, че е 13-ата най-стара централна банка в света![1] БМР е малко по-млада - идната година ще честваме нашата 90-а годишнина. Но нашите две институции работят взаимно още от основаването на БМР. Българската национална банка бе една от първите 12 централни банки, поканени да придобият акции на БМР откакто членовете-основатели направиха това през 1930 г.[2]
Вашата институция ловко проправи пътя си през някои извънредно сложни условия, пред които българската стопанска система и българското общество се изправиха от 1879 година насам: интервали на война и политическа неустойчивост, промяна на системата и институционални промени, хиперинфлация и ремонетизация, финансови подеми и спадове.
Тази богата история доста добре се свързва с главната тематика на конференцията ни - настоящия международен и европейски финансов цикъл. Утре ще чуем по какъв начин главните представители правят оценка настоящето положение на финансовите цикли в света и в еврозоната, както и в европейските страни като България, които не са част от еврозоната. Това, което желая да прегледам във встъпителното ми слово, е ролята на централната банка в опазването на макроикономическата и финансовата непоклатимост. Собственият ми опит от Мексико, както и уроците от неотдавнашната икономическа история на България, демонстрират, че тази роля е основна за справяне с финансовия цикъл.
Централните банки посрещат финансовия цикъл...
Концепцията за финансовия цикъл е релативно нова в средите на централните банки, само че феноменът, който тази идея разказва, е налице от много време. Моят предходник Андрю Крокет употребява термина за първи път в своя тирада през 2000 г.[3] Въпреки огромния размер изследователска работа, осъществена по-късно в БМР и в света, Андрю, преди цели 20 години, улови някои основни черти на финансовия цикъл.
Основната концепция е концепцията за приливи и отливи в поемането на опасности. Във възходящата фаза на цикъла, тези опасности се демонстрират в бърза кредитна агресия, увеличена задлъжнялост и растящи цени на активите. Пиковете на финансовия цикъл нормално са последвани от интервали на финансов стрес - или по-лошо, от финансови рецесии.
Приливите и отливите в поемането на опасности не са безусловно провокирани от външни рискови фактори или шокове, които нормално са в основата на моделите за ръководство на риска на банките и стрес тестванията на централните банки. Напротив, те пораждат вътрешно от взаимоотношения на финансовите пазари. Една от аргументите е, че финансовите медиатори не са толкоз положителни в прогнозирането на еволюцията на риска през целия финансов цикъл, колкото може би са в оценяването на относителните опасности в даден миг във времето. Друга причина е, че световните и националните финансови условия си взаимодействат, постоянно по непредвидими способи. Например удобни световни финансови условия дружно с повишаване на национални валути предизвикват вземането на външни заеми, в това число от банки. Това, на собствен ред, ускорява растежа на националното кредитиране и задлъжнялостта. Този механизъм наподобява явен след това, само че може мъчно да се долови авансово.
Докато бях в централната банка на Мексико, ние се изправяхме пред голям брой сложни обстановки, свързани с финансовите потоци, напън върху валутните курсове, финансовата непоклатимост и инфлацията, постоянно зараждащи от процеси в Съединените щати. Както при други нововъзникващи пазарни стопански системи, финансовите входящи потоци от време на време застрашаваха способността на пазарите ни да усвоят тези потоци -въпреки най-хубавите старания на паричната политика.
А до момента в който бях заместител ръководещ шеф в МВФ, следих прилив на световни финансови потоци, зараждащи сред 2003 година и 2006 година и нахлуващи в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число България. До 2007 година финансовите потоци, навлизащи в ЦИЕ надвишаваха 15% от общия Брутният вътрешен продукт на година. Това докара до мощен растеж на производството и заетостта в стопанските системи в района, само че също по този начин и до макроикономическо прегряване, огромни дефицити по настоящата сметка и големи балони на пазарите за заеми и недвижими парцели.
С неочакваното прекъсване на финансовите потоци в края на 2008 година, взривът завърши и стопанските системи в ЦИЕ бяха принудени да подхващат огромни промени в макроикономиката и финансовия бранш. Но като цяло банковите системи останаха постоянни и растежът се възвърне относително бързо. Това контрастира с финансовия провал, настъпил в България през 1996 - 1997 година, когато институционалните основи бяха доста по-слаби и политиките не подхождаха на базисните циклични развития. Ще се върна на този въпрос по-късно.
Неотдавна имаше нова вълна от финансови входящи потоци на нововъзникващите пазари и в ЦИЕ, които в огромна степен бяха отражение на страничните резултати от прекомерно демократичните парични политики в Съединените щати и еврозоната. В България да вземем за пример повишаването на потребителското и ипотечно кредитиране още веднъж се повиши до съвсем двуцифрени годишни проценти от 2017 година насам, и още веднъж бе съпроводено с бързо увеличение на цените на жилищата. Но банковият бранш е по-силен и макроикономическите несъответствия са по-малки в сравнение с преди 10 години, което прави повторението на спада от 2009 година и финансова неустойчивост малко евентуални.
...и стартират да се учат по какъв начин да се оправят с него
Опитът на ЦИЕ и на други нововъзникващи пазарни стопански системи демонстрира, че централните банки се учат по какъв начин да понижат последствията от финансовия цикъл. Важно е да се подчертаят политиките в три посоки: създаване на институции за парична и фискална стабилизация; мощен банков контрол и макропруденциални политики, и развиване на интернационалното надзорно съдействие.
Банковата и валутната рецесия, която съвсем докара до срив на финансовата система в България през 1996-97 година, бе резултат от отсъствието на съществени институции, нужни за една пазарна стопанска система. Тези институции биха наложили строги бюджетни ограничавания върху обществените и частни предприятия, биха предотвратили паричното финансиране на фискалните дефицити и биха избегнали несъразмерната инфлация. След като тези институции бяха основани, управляващите можеха да преминат от спонтанни дейности към обикновено макроикономическо ръководство. Във вашия случай, въвеждането на паричния съвет през 1997 година оказа помощ за стабилизиране на валутните и инфлационни упования, както и на фискалната обстановка. Във финансовия бранш стабилността последователно беше възобновена след приватизацията на държавните банки, укрепването на банковия контрол и въвеждането на законодателство за банковата неплатежоспособност. Присъединяването към Европейския съюз даде спомагателен подтик на институционалните промени.
По този метод до началото на огромната финансова рецесия от 2007-2009 година, макроикономическите и банкови рамки за непоклатимост в района се приближиха до интернационалните стандарти. Въпреки това надзорните органи не регистрираха в задоволителна степен рисковете, свързани с ускорения напредък на заемите. По-конкретно не бяха съответно оценени рисковете, свързани с интервенциите от вида " кери трейд " и валутното кредитиране на нехеджирани кредитополучатели.
Интересното е, че осъзнаването на тези опасности беше по-голямо в страни с режими на закрепен валутен курс. Когато лихвените проценти не можеха да бъдат увеличени, с цел да се затегне заема, инструментите на пруденциалната политика бяха бързо възприети като опция. Така България беше една от първите страни, практикуващи макропруденциална политика, като използваше принадлежности, вариращи от по-високи финансови условия до диференцирани наложителни запаси и пруденциални кредитни тавани. Други централни банки от ЦИЕ издадоха насоки за стандартите за кредитиране на семействата или използваха разнообразни принадлежности за ръководство на финансовите потоци. Отделно от това, само че също по този начин значимо е, че множеството държавни управления в ЦИЕ не се възползваха от вълната на по-високи доходи, свързани с цикъла на бърз напредък, запазвайки обществените разноски и растежа на недостига в умерени граници.
Но даже релативно рационалната парична и макропруденциална политика и известна поддръжка по линия на фискалната политика не бяха задоволителни с цел да бъде обуздан финансовия цикъл. Една от аргументите е, че активността на задграничните банки в ЦИЕ не получи задоволително внимание от страна на надзорните органи в западноевропейските страни по седалище. В подтекста на консолидирания контрол тези банки бяха обект на надзорния орган по седалище, оставяйки надзорните органи от страните в ЦИЕ с усещането, че дъщерните сдружения са съответно следени на равнище страна по седалище. Отделните дъщерни сдружения от ЦИЕ главно съставляваха дребна част спрямо общия размер на институциите от страната по седалище, което ограничаваше степента и интензитета на техния контрол.[4] В същото време надзорните органи от страните от ЦИЕ имаха лимитирани знания за изискванията на локалните пазари в западноевропейските страни.
За благополучие, директно след рецесията нуждата от съдействие в региона на надзора беше бързо разпозната. Първоначално регулаторните органи в редица страни по седалище упорстваха за понижаване на експозициите към вложения в ЦИЕ. Но след интензивни интернационалните договаряния, по-специално в подтекста на Виенската самодейност, страните по седалище признаха евентуалните рискове както за тях самите, по този начин и за приемащите страни, от това да принуждават банките да съкратят прекомерно бързо тези експозиции. Тази договореност предотврати внезапното отдръпване на западноевропейски банки от ЦИЕ и оказа помощ за стабилизиране на банковите системи в двете елементи на континента. Тя също по този начин даде на банките в ЦИЕ време, с цел да преодолеят високия дял на необслужвани заеми от рецесията и по този метод да избегнат повторението на кредитния взрив от интервала преди рецесията в изискванията на доста ниски лихвени проценти.
В резюме Вашият опит с насочени към непоклатимост институционални промени, макропруденциални политики и интернационално съдействие в региона на надзора е добър образец за потребността ни както от поредни политики вкъщи, по този начин и от тясно трансгранично съдействие за справяне с финансовия цикъл.
Заключение
В умозаключение позволете ми да благодаря на всички Вас за отделеното време да се присъедините към нас тук през днешния ден. Специални благодарности най-много на нашите лектори, дискусионните участници и председателстващите полемиките. Пожелавам на всички потребен ден с градивни диспути както на подиума, по този начин и отвън него. Бих желал да благодаря още веднъж на шефа господин Радев и на неговите сътрудници от Българската национална банка за тяхното подпомагане и гостолюбие.
[1] Виж Capie, F., C. Goodhart и N. Schnadt, " The development of central banking ", във Capie, F., S. Fischer, C. Goodhart и N. Schnadt, (eds), The future of central banking: the tercentenary symposium of the Bank of England, Cambridge University Press, 1994, с. 6.
[2] Виж Toniolo, G., и P. Clement, Central bank cooperation at the Bank for International Settlements, 1930-1973, Cambridge University Press, 2005, с. 69.
[3] Crockett, A., " In search of anchors for financial and monetary stability ", изявление на генералния шеф на БМР и ръководител на Форума за финансова непоклатимост на Колоквиума SUERF, Виена, 27-29 април 2000 година Виж и Crockett, A., " Marrying the micro-and macro-prudential dimensions of financial stability ", слово на генералния шеф на БМР и ръководител на Форума за финансова непоклатимост на 11-ата Международна конференция на банковите надзорни органи, Базел, 20-21 септември 2000 година
[4] Виж Bakker, B., и A-M. Gulde, " The credit boom in the EU new member states: bad luck or bad policies? ", IMF Working Papers, no WP/10/130, May 2010.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ