Съединението – легендарен звезден миг, последван от безкрайно разединение до ден днешен
На 6 септември се навършват 133 години от обединяването на Княжество България и тогавашна Източна Румелия – част от днешна Южна България, а тогава самостоятелна област в Османската империя, със столица Пловдив. До основаването на „ две Българии” се стига заради геополитическите несъгласия на Великите сили след освободителната за България Руско-турска война 1877-78. На Берлинския конгрес (1878) не се позволява основаването на огромна българска страна. Северна България и област София влизат в Княжество България, васално на султана. Създава се Източна Румелия, а други земи, обитаеми тогава най-вече с българи (Македония, Беломорска Тракия, Родопите, Странджа) остават в Османската империя без никакви права на самоуправление.
Пред новата национална гражданска война
Населението в Южна България стачкува пламенно, демонстрира подготвеност за опозиция и това дава известни резултати върху решенията на Берлинския конгрес. В региона не се вкарват османски войски, в армията и силите за сигурност служат българи, ръководството е относително демократично, със свободни избори за регионално заседание и свободен щемпел. За първи генерал-губернатор султанът назначава османския политик от български генезис Алеко паша Богориди. Една любопитна детайлност – той идва в Пловдив с български калпак на главата и това се приема като прокоба за положително бъдеще.
Въпреки изкуственото обособяване от България, Източна Румелия се развива добре и в стопанската система, и в културата. Но за множеството българи статуквото е недопустимо. Естествено е било съединението с Източна Румелия, запазила българския си темперамент, да се преглежда като първа крачка към обединяването на всички български земи. Националният въпрос господства политическия спор и в двете Българии. В Източна Румелия избори се печелят и с обещания за скорошно обединяване. Но никой не знае по какъв начин ще стане това. Международните контакти, които реализират редица български политици от „ двете Българии”, са прекомерно обезсърчаващи. Официалната позиция на всички огромни европейски страни е, че съединяване ще има „ в миналото, само че не сега”.
Съединението
Ситуацията се трансформира през 1885, когато придвижването за обединяване в Източна Румелия се оглавява от известния политик и публицист Захарий Стоянов. Той е измежду дребното останали живи уредници на Априлското въстание (1876) против османската власт. В Източна Румелия Стоянов демонстрира с цялостна мощ гения си на водач и журналист. Той основава мощна организация – Български скришен централен революционен комитет.
През 1885 напрежението нараства. Митингите за обединяване в Източна Румелия зачестяват и постоянно водят до конфликти с полицията. В началото на септември тук-там стартират и протести, които властта се пробва да потуши. Но Тайният комитет е насочил напъните си основно в регионалната столица и е спечелил за идеята офицери от армията и жандармерията. През нощта против 6 септември войски, ръководени от майор Николаев, откриват съвсем без опозиция надзор над Пловдив. Гаврил Кръстевич, тогава султански генерал-губернатор, предава властта с думите „ И аз съм българин”. Създадено е краткотрайно държавно управление, което кани българския княз Александър Батенберг да пристигна в Пловдив и по този начин да поеме властта над обединена България.
Съединението и светът, от драма и война към щастлива развръзка
Съединението демонстрира, че българите могат сами да вземат решение ориста си, даже в тежки обстановки. Тогава, с вътрешен глас или точна прогноза, те изпреварват измененията в европейската геополитика. Това е елементарно да се каже в този момент, като историческо умозаключение. Но през септември 1885 стартира една тежка интернационална рецесия, в която българската идея на моменти наподобява обречена. Руското държавно управление, което е в неприятни връзки с българския княз, отзовава съветските офицери, служещи в българската войска. Балканският барутен погреб стартира да дими, тъй като статуквото е нарушено – една страна съвсем се е удвоила.
Но несъгласията сред Великите сили, които водят до разделянето на България 7 години по-рано, този път са в интерес на дръзката българска национална гражданска война. Повечето огромни играчи, преди всичко Русия и Англия, не желаят султанът да върне статуквото с военна мощ. Русия желае промяна на властта в София, само че не и проваляне на България. Българската идея получава мълчешком помощта на Англия – в Лондон към този момент преглеждат една бъдеща мощна България като по-независима от въздействието на могъщия противник на изток – Русия. Военен удар идва обаче от Сърбия. Нейният крал Милан, неизвестен в личната си страна и насърчаван от Австро-Унгария, желае да укрепи ситуацията си с една сполучлива война, като причисли и някои западни български земи. Българската войска, по-малочислена изначало, няма военен опит, няма и нито един военачалник – всичките полкове и дивизии са командвани от млади капитани и лейтенанти. Но армията е обхваната от родолюбив възторг и среща всеотдайната поддръжка на цялото българско население.
Скоро Европа вижда едно знамение, което е изглеждало невероятно – България печели войната в границите на две седмици (14-28 ноември 1885). Тази победа прави България известна в Европа. „ Откакто българите опазиха с оръжие правото си, никой към този момент не се съмняваше в него”, споделя журналистът Симеон Радев, огромният летописец на епохата, който ослепително разказва този преход от краен драматизъм към щастлива развръзка.
По-нататък, след сложни договаряния, Великите сили подписват (на 24 март 1886) със султана едно съглашение, което взема решение проблемите по най-безболезнения метод. Българският княз, който остава васал на султана, е назначен за генерал-губернатор на в действителност изчезналата към този момент Източна Румелия.
След Съединението в българската история повече не стават чудеса. Обединението на двете Българии отприщва доста вътрешни политически битки. Борбата за избавление на другите български земи, останали под османска власт, е дълга и сложна. Тя минава през въстания, войни, външнополитически неточности. И дава по-малко резултати от Съединението, само че с доста повече жертви. Съединението остава звезден момент, най-големият триумф на България в нейната нова история. Постигнато с доста храброст, сила, при неизбежни вътрешни несъгласия, само че с впечатляващо национално единение, възторг и подвиг във върховите моменти. Една действителна историческа легенда.
Източник: БНР
Пред новата национална гражданска война
Населението в Южна България стачкува пламенно, демонстрира подготвеност за опозиция и това дава известни резултати върху решенията на Берлинския конгрес. В региона не се вкарват османски войски, в армията и силите за сигурност служат българи, ръководството е относително демократично, със свободни избори за регионално заседание и свободен щемпел. За първи генерал-губернатор султанът назначава османския политик от български генезис Алеко паша Богориди. Една любопитна детайлност – той идва в Пловдив с български калпак на главата и това се приема като прокоба за положително бъдеще.
Въпреки изкуственото обособяване от България, Източна Румелия се развива добре и в стопанската система, и в културата. Но за множеството българи статуквото е недопустимо. Естествено е било съединението с Източна Румелия, запазила българския си темперамент, да се преглежда като първа крачка към обединяването на всички български земи. Националният въпрос господства политическия спор и в двете Българии. В Източна Румелия избори се печелят и с обещания за скорошно обединяване. Но никой не знае по какъв начин ще стане това. Международните контакти, които реализират редица български политици от „ двете Българии”, са прекомерно обезсърчаващи. Официалната позиция на всички огромни европейски страни е, че съединяване ще има „ в миналото, само че не сега”.
Съединението
Ситуацията се трансформира през 1885, когато придвижването за обединяване в Източна Румелия се оглавява от известния политик и публицист Захарий Стоянов. Той е измежду дребното останали живи уредници на Априлското въстание (1876) против османската власт. В Източна Румелия Стоянов демонстрира с цялостна мощ гения си на водач и журналист. Той основава мощна организация – Български скришен централен революционен комитет.
През 1885 напрежението нараства. Митингите за обединяване в Източна Румелия зачестяват и постоянно водят до конфликти с полицията. В началото на септември тук-там стартират и протести, които властта се пробва да потуши. Но Тайният комитет е насочил напъните си основно в регионалната столица и е спечелил за идеята офицери от армията и жандармерията. През нощта против 6 септември войски, ръководени от майор Николаев, откриват съвсем без опозиция надзор над Пловдив. Гаврил Кръстевич, тогава султански генерал-губернатор, предава властта с думите „ И аз съм българин”. Създадено е краткотрайно държавно управление, което кани българския княз Александър Батенберг да пристигна в Пловдив и по този начин да поеме властта над обединена България.
Съединението и светът, от драма и война към щастлива развръзка
Съединението демонстрира, че българите могат сами да вземат решение ориста си, даже в тежки обстановки. Тогава, с вътрешен глас или точна прогноза, те изпреварват измененията в европейската геополитика. Това е елементарно да се каже в този момент, като историческо умозаключение. Но през септември 1885 стартира една тежка интернационална рецесия, в която българската идея на моменти наподобява обречена. Руското държавно управление, което е в неприятни връзки с българския княз, отзовава съветските офицери, служещи в българската войска. Балканският барутен погреб стартира да дими, тъй като статуквото е нарушено – една страна съвсем се е удвоила.
Но несъгласията сред Великите сили, които водят до разделянето на България 7 години по-рано, този път са в интерес на дръзката българска национална гражданска война. Повечето огромни играчи, преди всичко Русия и Англия, не желаят султанът да върне статуквото с военна мощ. Русия желае промяна на властта в София, само че не и проваляне на България. Българската идея получава мълчешком помощта на Англия – в Лондон към този момент преглеждат една бъдеща мощна България като по-независима от въздействието на могъщия противник на изток – Русия. Военен удар идва обаче от Сърбия. Нейният крал Милан, неизвестен в личната си страна и насърчаван от Австро-Унгария, желае да укрепи ситуацията си с една сполучлива война, като причисли и някои западни български земи. Българската войска, по-малочислена изначало, няма военен опит, няма и нито един военачалник – всичките полкове и дивизии са командвани от млади капитани и лейтенанти. Но армията е обхваната от родолюбив възторг и среща всеотдайната поддръжка на цялото българско население.
Скоро Европа вижда едно знамение, което е изглеждало невероятно – България печели войната в границите на две седмици (14-28 ноември 1885). Тази победа прави България известна в Европа. „ Откакто българите опазиха с оръжие правото си, никой към този момент не се съмняваше в него”, споделя журналистът Симеон Радев, огромният летописец на епохата, който ослепително разказва този преход от краен драматизъм към щастлива развръзка.
По-нататък, след сложни договаряния, Великите сили подписват (на 24 март 1886) със султана едно съглашение, което взема решение проблемите по най-безболезнения метод. Българският княз, който остава васал на султана, е назначен за генерал-губернатор на в действителност изчезналата към този момент Източна Румелия.
След Съединението в българската история повече не стават чудеса. Обединението на двете Българии отприщва доста вътрешни политически битки. Борбата за избавление на другите български земи, останали под османска власт, е дълга и сложна. Тя минава през въстания, войни, външнополитически неточности. И дава по-малко резултати от Съединението, само че с доста повече жертви. Съединението остава звезден момент, най-големият триумф на България в нейната нова история. Постигнато с доста храброст, сила, при неизбежни вътрешни несъгласия, само че с впечатляващо национално единение, възторг и подвиг във върховите моменти. Една действителна историческа легенда.
Източник: БНР
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ