Честваме Съединението. Както винаги и преди 137 години Русия е била срещу България
На 6 септември 1885 година се прави Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединението е основно събитие точно в превръщането на България от османска провинция в суверенна страна, защото като се изключи че отстранява неправдата от Берлинския конгрес, то бележи и края на съветската надмощие върху България.
Преките уредници са добре известни като ролята им в този акт е осветлена в цялостни елементи, акцентира историкът Янко Гочев. Това са български патриоти, някогашни националреволюционери, участници в битките за избавление до 1878 година, включително в комитетите на Васил Левски и в Априлското въстание от 1876 година Те са борци за национално избавление, само че и за национално обединяване. За тях свободата на България в 1878 година е непълна и даже лимитирана. Техният лозунг е " Целокупна България ".
Някои са взели участие в битките след Берлинския конгрес, само че общото за тях е, че нито за момент, при никакви условия не са загърбили идеала за национално обединяване. Тези хора се сплотяват в скришен комитет, основан през февруари 1885 година в Пловдив. Негов ръководител е Захари Стоянов - видния летописец на Априлското въстание, който към този момент е издал първата биография на Левски (1883) и своите безсмъртни " Записки по българските въстания " (1884). Този Таен комитет е останал в историята като БТЦРК. Целта на комитета е избавление на Македония и Съединение на Източна Румелия в Княжеството.
От пролетта на 1885 образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (в. " Борба " ) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В изгода на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в региона, само че той, въпреки да утвърждава концепцията за обединяването, е песимистичен към неналичието на реалистични проекти на комитета.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия е третото решаващо събитие по пътя на България към независимостта, а победоносният свършек на този, относително нескончаем развой е прокламирането на България за без значение царство на 22 септември 1908 година, когато България става най-накрая пълноправен член на интернационалната общественост.
Първата крачка към независимостта е учредяването на Българската екзархия през 1870 година, защото в границите на османската система това не е единствено самостоятелна черква, само че и форма на лимитирана вътрешна автономност. Следващата огромна крачка е свикването на Учредителното заседание в Търново на 10 (22) февруари 1879 година, когато под натиска на европейските сили съветската окупационна администрация, наложена върху България след войната от 1877-1878 година, би трябвало да съобщи висшата власт в ръцете на самите българи.
Планира се Съединението да се организира при започване на септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той им дава уверения за поддръжката си, само че не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Той научава огромната вест по-късно, когато файтонът му влиза в Търново.
След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България и откакто изрази волята си, Каравелов, влиза по отношение на княза във Варна. Тогава и двамата вземат решение да се пристъпи незабавно към деяние, като се разгласи готовност на Българската армия и свика Народното събрание на изключителна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на изключителна сесия, то одбрява изцяло всички ограничения, които държавното управление на Петко Каравелов е взело до този миг. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се провиснал 10 милиона заем за оповестената готовност.
Реакцията на Русия е извънредно негативна, защото вековният ѝ блян да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите допуска попътното газене и на България, разяснява починалият към този момент проф. Пламен Цветков. С други думи, балканската тактика на Русия е безусловно несъвместима освен със съществуването на България като страна, само че и на българите като народ. Със Съединението обаче България освен се утвърждава като страна, само че става и относително по-силна, което основава " досадна " спомагателна спънка по пътя на Русия към Цариград и Протоците.
Първата мощ, която признава Съединението е Англия, която бързо схваща, че актът е неприятелски точно на Русия и на съветската експанзия на Балканите. Колкото до Австро-Унгария, нейната балканска политика е раздвоена по този начин, както е раздвоена и самата Дунавска монархия – император Франц Йосиф и военните кръгове към него се застъпват за агресия на Балканите, само че унгарците отхвърлят тази линия, която рискува да отнеме от тежестта им на втори детайл в Хабсбургската империя и да ги лиши от един натурален съдружник против Русия, каквато е Османската империя.
Като акт, пречещ на съветската агресия, Съединението провокира обаче благосклонностите освен на унгарците, само че и на тези австрийски среди, които също се опасяват с право от Русия. Факт е, че някои кръгове във Виена са склонни да поддържат проектите на сръбския крал Милан за война против България, с цел да отклонят вниманието му от Босна и Херцеговина (тогава под " краткотрайната " администрация на Австро-Унгария), само че сърбите са насъскани против българите на първо място от Русия, за което към този момент има изобилен изворов материал и за което се е знаело още в края на ХІХ в.
Историкът Янко Гобев изяснява в детайли в изявление за " Фактор " за какво Русия не утвърждава акта на Съединението. От 1881 година на власт в Русия е император AлександърIII. Той е противовес на своя предходник на демократично настроения Александър II " Цар Освободител " (на съветските крепостни селяни), станал жертва на атентат. Император Aлександър III е консерватор. Той организира контрареформи. Променя и външната политика на Русия към България, като стяга съветската хватка към българското княжество. Българо-руските връзки бързо охлаждат и се отразяват и върху ситуацията на княза. На първо място, съветският император е нервиран от това, че българите са показали за пръв път автономия и не са се съобразили с волята му. Съединението се преценя като удар против съветската надмощие на Балканите.
Русия няма никакво желание да прави от своя протекторат независима страна, освен това обединена. Съединението основава една уголемена и по-силна България, а не съветска Дунавска област. Така основава сериозна спънка към реализация на съветските стратегически ползи по Източния въпрос - завземането на Цариград и Проливите. Това е главният претекст за съветската неприязън по отношение на Съединението. В духа на следваната от епохи имперска политика самодържецът на Русия - император Aлександър III се пробва да се разпорежда и със ориста на България и не позволява даже дребна нейна стъпка без утвърждението му. За антибългарската позиция на Русия към Съединението въздействие оказва и персоналната злост на император Aлександър III към българския княз.
След краха на режима на пълномощията през 1883 година, основал предпоставки за недоразумения и спорове с съветските представители в България, в Русия стартират да се отнасят с съмнение и отрицание към българския княз. Дребни произшествия и нетактично държание на съветските делегати в България задълбочават тези настроения, а плахите опити на държавното управление на П. Каравелов да не позволява груба интервенция във вътрешните работи на страната се правят оценка като демонстрация на антируска политика. Император Aлександър III е уверен, че българският княз се пробва да ограничи съветското въздействие в България. Това е рискова наклонност за съветските ползи, още повече че в императорския двор считат, че няма сили в княжеството, които да спрат княза в тези преполагаеми негови антируски планове. Съединението укрепва позициите на неуместния към този момент за Русия княз. Затова отношението към него се прехвърял и върху българската страна, а от там и върху самия акт.
Руската дипломация позволява доста огромна неточност, тъй като с неодобрението на Съединението сама нанася удар върху своя престиж измежду българите. Император Aлександър III вижда в акта на Съединението единствено гонене на персонални, егоистични цели на българския княз и подценява ролята на българския народ, който е в действителност мотор и причинител на акта от 6.09.1885 година Руският император се притеснява, че зад Съединието стоят враждебни на Русия сили и българският княз работи като тяхно протеже. Тези настроения в императорския двор укрепват в допълнение от обстоятелството, че Съединението смъква от власт русофилското държавно управление, а в БТЦРК, който го афишира има антируски дейци.
Независимо от това какви са съображенията на Русия да не поддържа Съединението, таман актът от 6.09.1885 година и последвалата Сръбско-българска война са двете значими събития в българската история, които отварят очите на български патриоти за съветската политика. На тях става излиза наяве, че Русия е съперник на концепцията за обединена и самостоятелна България. Затова и З. Стоянов ще напише, че 6.09.1885 година е " тоя популярен ден, когато ние почнахме своето същинско политическо и независимо битие "!
Исторически факт е, че Русия се разгласи срещу Съединението, като посредством посланика си в Цариград Ал. Нелидов предизвика несполучливо Османската империя да нахлуе в Източна Румелия. Руският дипломатически напън за турска окупация на Южна България е обезвреден от контрадействията на британската дипломация. Тогава дружно със съдружника си Австро-Унгария Русия предизвика Сърбия да ни нападне, като изтегля своите офицери от командването на Българската войска, с цел да улесни разгрома на България. В този смисъл " войната на капитаните против генералите " е освен образец за бърз, двуседмичен боен успех на България над Сърбия, довел до отбраната на Съединението от 6.09.1885 година, само че и удар срещу имперските ползи на Русия на Балканите.
Русия схваща това доста добре и неслучайно се пробва да избави своето галено дете Сърбия от цялостна злополука. Затова Русия стопира победоносния порив на българските войски на сръбска територия посредством ултиматума на граф Р. декор Кевенхюлер - Меч, връчен от името на Съюза на тримата императори, чийто член е и съветският император. Същата тази Русия репресира персонално българския княз Александър I, а по-късно го детронира посредством преврата на 9.08.1886 година, дело на поставените ѝ лица русофилите. " Вината " на българския княз Александър I е била, че е подкрепил Съединението и е командвал победоносните български войски във войната против Сърбия.
Важно е да подчертаем, че съвсем всички представители на тогавашния политически и държавен хайлайф са били на висотата на събитието, откакто даже и директната " жертва " на Съединението – основният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, възкликва в един миг, че и той е българин, че и той е за Съединението и непринудено се отхвърля от поста си пред пловдивските революционери.
Преките уредници са добре известни като ролята им в този акт е осветлена в цялостни елементи, акцентира историкът Янко Гочев. Това са български патриоти, някогашни националреволюционери, участници в битките за избавление до 1878 година, включително в комитетите на Васил Левски и в Априлското въстание от 1876 година Те са борци за национално избавление, само че и за национално обединяване. За тях свободата на България в 1878 година е непълна и даже лимитирана. Техният лозунг е " Целокупна България ".
Някои са взели участие в битките след Берлинския конгрес, само че общото за тях е, че нито за момент, при никакви условия не са загърбили идеала за национално обединяване. Тези хора се сплотяват в скришен комитет, основан през февруари 1885 година в Пловдив. Негов ръководител е Захари Стоянов - видния летописец на Априлското въстание, който към този момент е издал първата биография на Левски (1883) и своите безсмъртни " Записки по българските въстания " (1884). Този Таен комитет е останал в историята като БТЦРК. Целта на комитета е избавление на Македония и Съединение на Източна Румелия в Княжеството.
От пролетта на 1885 образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (в. " Борба " ) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В изгода на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в региона, само че той, въпреки да утвърждава концепцията за обединяването, е песимистичен към неналичието на реалистични проекти на комитета.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия е третото решаващо събитие по пътя на България към независимостта, а победоносният свършек на този, относително нескончаем развой е прокламирането на България за без значение царство на 22 септември 1908 година, когато България става най-накрая пълноправен член на интернационалната общественост.
Първата крачка към независимостта е учредяването на Българската екзархия през 1870 година, защото в границите на османската система това не е единствено самостоятелна черква, само че и форма на лимитирана вътрешна автономност. Следващата огромна крачка е свикването на Учредителното заседание в Търново на 10 (22) февруари 1879 година, когато под натиска на европейските сили съветската окупационна администрация, наложена върху България след войната от 1877-1878 година, би трябвало да съобщи висшата власт в ръцете на самите българи.
Планира се Съединението да се организира при започване на септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той им дава уверения за поддръжката си, само че не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Той научава огромната вест по-късно, когато файтонът му влиза в Търново.
След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България и откакто изрази волята си, Каравелов, влиза по отношение на княза във Варна. Тогава и двамата вземат решение да се пристъпи незабавно към деяние, като се разгласи готовност на Българската армия и свика Народното събрание на изключителна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на изключителна сесия, то одбрява изцяло всички ограничения, които държавното управление на Петко Каравелов е взело до този миг. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се провиснал 10 милиона заем за оповестената готовност.
Реакцията на Русия е извънредно негативна, защото вековният ѝ блян да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите допуска попътното газене и на България, разяснява починалият към този момент проф. Пламен Цветков. С други думи, балканската тактика на Русия е безусловно несъвместима освен със съществуването на България като страна, само че и на българите като народ. Със Съединението обаче България освен се утвърждава като страна, само че става и относително по-силна, което основава " досадна " спомагателна спънка по пътя на Русия към Цариград и Протоците.
Първата мощ, която признава Съединението е Англия, която бързо схваща, че актът е неприятелски точно на Русия и на съветската експанзия на Балканите. Колкото до Австро-Унгария, нейната балканска политика е раздвоена по този начин, както е раздвоена и самата Дунавска монархия – император Франц Йосиф и военните кръгове към него се застъпват за агресия на Балканите, само че унгарците отхвърлят тази линия, която рискува да отнеме от тежестта им на втори детайл в Хабсбургската империя и да ги лиши от един натурален съдружник против Русия, каквато е Османската империя.
Като акт, пречещ на съветската агресия, Съединението провокира обаче благосклонностите освен на унгарците, само че и на тези австрийски среди, които също се опасяват с право от Русия. Факт е, че някои кръгове във Виена са склонни да поддържат проектите на сръбския крал Милан за война против България, с цел да отклонят вниманието му от Босна и Херцеговина (тогава под " краткотрайната " администрация на Австро-Унгария), само че сърбите са насъскани против българите на първо място от Русия, за което към този момент има изобилен изворов материал и за което се е знаело още в края на ХІХ в.
Историкът Янко Гобев изяснява в детайли в изявление за " Фактор " за какво Русия не утвърждава акта на Съединението. От 1881 година на власт в Русия е император AлександърIII. Той е противовес на своя предходник на демократично настроения Александър II " Цар Освободител " (на съветските крепостни селяни), станал жертва на атентат. Император Aлександър III е консерватор. Той организира контрареформи. Променя и външната политика на Русия към България, като стяга съветската хватка към българското княжество. Българо-руските връзки бързо охлаждат и се отразяват и върху ситуацията на княза. На първо място, съветският император е нервиран от това, че българите са показали за пръв път автономия и не са се съобразили с волята му. Съединението се преценя като удар против съветската надмощие на Балканите.
Русия няма никакво желание да прави от своя протекторат независима страна, освен това обединена. Съединението основава една уголемена и по-силна България, а не съветска Дунавска област. Така основава сериозна спънка към реализация на съветските стратегически ползи по Източния въпрос - завземането на Цариград и Проливите. Това е главният претекст за съветската неприязън по отношение на Съединението. В духа на следваната от епохи имперска политика самодържецът на Русия - император Aлександър III се пробва да се разпорежда и със ориста на България и не позволява даже дребна нейна стъпка без утвърждението му. За антибългарската позиция на Русия към Съединението въздействие оказва и персоналната злост на император Aлександър III към българския княз.
След краха на режима на пълномощията през 1883 година, основал предпоставки за недоразумения и спорове с съветските представители в България, в Русия стартират да се отнасят с съмнение и отрицание към българския княз. Дребни произшествия и нетактично държание на съветските делегати в България задълбочават тези настроения, а плахите опити на държавното управление на П. Каравелов да не позволява груба интервенция във вътрешните работи на страната се правят оценка като демонстрация на антируска политика. Император Aлександър III е уверен, че българският княз се пробва да ограничи съветското въздействие в България. Това е рискова наклонност за съветските ползи, още повече че в императорския двор считат, че няма сили в княжеството, които да спрат княза в тези преполагаеми негови антируски планове. Съединението укрепва позициите на неуместния към този момент за Русия княз. Затова отношението към него се прехвърял и върху българската страна, а от там и върху самия акт.
Руската дипломация позволява доста огромна неточност, тъй като с неодобрението на Съединението сама нанася удар върху своя престиж измежду българите. Император Aлександър III вижда в акта на Съединението единствено гонене на персонални, егоистични цели на българския княз и подценява ролята на българския народ, който е в действителност мотор и причинител на акта от 6.09.1885 година Руският император се притеснява, че зад Съединието стоят враждебни на Русия сили и българският княз работи като тяхно протеже. Тези настроения в императорския двор укрепват в допълнение от обстоятелството, че Съединението смъква от власт русофилското държавно управление, а в БТЦРК, който го афишира има антируски дейци.
Независимо от това какви са съображенията на Русия да не поддържа Съединението, таман актът от 6.09.1885 година и последвалата Сръбско-българска война са двете значими събития в българската история, които отварят очите на български патриоти за съветската политика. На тях става излиза наяве, че Русия е съперник на концепцията за обединена и самостоятелна България. Затова и З. Стоянов ще напише, че 6.09.1885 година е " тоя популярен ден, когато ние почнахме своето същинско политическо и независимо битие "!
Исторически факт е, че Русия се разгласи срещу Съединението, като посредством посланика си в Цариград Ал. Нелидов предизвика несполучливо Османската империя да нахлуе в Източна Румелия. Руският дипломатически напън за турска окупация на Южна България е обезвреден от контрадействията на британската дипломация. Тогава дружно със съдружника си Австро-Унгария Русия предизвика Сърбия да ни нападне, като изтегля своите офицери от командването на Българската войска, с цел да улесни разгрома на България. В този смисъл " войната на капитаните против генералите " е освен образец за бърз, двуседмичен боен успех на България над Сърбия, довел до отбраната на Съединението от 6.09.1885 година, само че и удар срещу имперските ползи на Русия на Балканите.
Русия схваща това доста добре и неслучайно се пробва да избави своето галено дете Сърбия от цялостна злополука. Затова Русия стопира победоносния порив на българските войски на сръбска територия посредством ултиматума на граф Р. декор Кевенхюлер - Меч, връчен от името на Съюза на тримата императори, чийто член е и съветският император. Същата тази Русия репресира персонално българския княз Александър I, а по-късно го детронира посредством преврата на 9.08.1886 година, дело на поставените ѝ лица русофилите. " Вината " на българския княз Александър I е била, че е подкрепил Съединението и е командвал победоносните български войски във войната против Сърбия.
Важно е да подчертаем, че съвсем всички представители на тогавашния политически и държавен хайлайф са били на висотата на събитието, откакто даже и директната " жертва " на Съединението – основният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, възкликва в един миг, че и той е българин, че и той е за Съединението и непринудено се отхвърля от поста си пред пловдивските революционери.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ