Как Европа сгреши и се вкара в капана на енергийната криза
На 6 октомври 2021 година международните цени на газа доближиха своя безспорен най-много - 1900 $ за 1000 м3, само че още към края на същия ден се снижиха до $1450. Цените на горивата започнаха да порастват през юли. По-късно, доникъде на септември, цената на 1000 м3 доближи рекордните 800 $, а на 28 септември фючърсните контракти за 1000 м3 към този момент се осъществяваха на цена 1000 $. В навечерието на зимата внезапното нарастване на цените на горивата прикова вниманието на главните вносители на газ, най-вече европейските страни. В момента за всички - и за политиците, и за икономистите, и за всички жители на Евросъюза - е значимо да схванат каква е повода за толкоз внезапен скок на цените и по какъв начин вносителите на газ имат намерение да се измъкнат от тази обстановка. Това написа в разбор за енергийната рецесия в Европа и у нас политологът Петър Клисаров - създател и ръководител на партия " Пряка народна власт ". Предлагаме текста със обилни съкращения.
Как се търгува с газ в Европа?
Дълго време европейските страни закупуваха газ от страните експортьорки по дълготрайни контракти за експорт на газ. Цените им бяха ясно закрепени или обвързани с цената на петрола. И когато потребностите на клиента се променяха, беше употребен правилото „ вземи или заплати “ - в случай че купувачът не използваше контрактувания размер газ, той се задължаваше да го заплати - все едно че го е използвал.
След международната финансова рецесия през 2008-2009 година доста вносители на газ не съумяха да изпълнят своите договорни задължения; също така пазарните цени паднаха доста под избраните в дълготрайните контракти. В резултат на това експортьорите смекчиха изискванията на договорите по гледище на вносителите. Сменен бе правилото на ценообразуването: в този момент цената на природния газ стартира да се дефинира на първо място от спотовите индикатори на огромните газови тържища.
Европейската комисия безусловно наложи анулацията на дълготрайните контракти и определянето на цената на газа най-много по борсовите котировки, т.е. от пазара: горивото нараства при положение на дефицит - да вземем за пример заради увеличеното търсене, и назад - поевтинява при превишаване на предлагането над търсенето.
Откъде пристигна дефицитът?
Няколко аргументи по едно и също време способстваха за актуалната енергийна рецесия. В средата на септември хранилищата за газ в Европейски Съюз бяха запълнени приблизително към 70%, до момента в който нормално това число надвишава 80%. Както изясни в свое изявление някогашният началник на австрийската петролна и газова компания OMV Райнер Зееле, това се дължи на извънредно студената зима на 2020/2021 година Резервите бяха изразходвани и попълването им стартира месец по-късно от плануваното. Лятото пък предложи жега и безветрие. Тези фактори провокираха стесняване на производството на ток от водноелектрическите централи и вятърните турбини. Неизработеното количество ток трябваше да се замести с произвеждане от различен източник - газовите централи. Несигурността на енергийния пазар се усили и от още 2 фактора: прогнозите за времето в кратковременен проект и отхвърли на Европа от по-евтините, само че мощно замърсяващи околната среда производства на ток с потреблението на мазут и въглища в дълготраен проект.
Трябва обаче дебело да подчертаем обстоятелството, че главният фактор за скока на цените на природния газ е бурното развиване на стопанските системи на страните от Далечния изток (Китай, Япония, Южна Корея и др.) в постковидния интервал, улеснявано от големия поток евтини пари, пуснати в обращение от ФЕД: съвсем 2 трилиона $. Стремителният растеж на производството в горепосочените страни провокира и засилено ползване на природен газ. Това в допълнение внезапно увеличи цените на горивата в тези район, които и преди бяха много по-високи от тези в Европа. Така по закона за търсенето и предлагането доставките на полутечен природен газ (LNG) внезапно спаднаха в Европа, пренасочвайки се към Далечния изток. Доставчиците на шистов газ от Съединени американски щати, които - съгласно думите на някогашния американски президент Доналд Тръмп, трябваше да залеят Европейски Съюз с на ниска цена гориво, започнаха да подминават европейските пазари и да се ориентират към азиатските, откъдето можеха да извлекат по-големи облаги. В резултат от това има дефицит на предложение на европейския пазар, макар рекордните размери на доставки за експортьорите.
Какво вършат европейските управляващи?
С покачването на цените европейските политици навлизат в зоната на все по-голяма турбулентност. Както означи ръководителят на френското министерство на финансите Бруно льо Мер, за потребителите годишните разноски за сила към този момент са се нараснали с 400-500 евро. Подобно развиване заплашва страните от Европейски Съюз със обществени и политически разтърсвания. Франция вижда излаз от обстановката не във връщането към мазута и въглищата, а в развиването на нуклеарната енергетика. В тази позиция на Париж обаче има известна ловкост: Франция влага интензивно в нуклеарната енергетика през цялата втора половина на ХХ в. и към този момент има солидна инфраструктура - 57 реактора, произвеждащи 70.6% от електрическата сила в страната. В същото време в Германия да вземем за пример нуклеарната сила не се смята за „ зелена “ и съгласно признатите закони Федерална Република Германия би трябвало да затвори всички свои нуклеарни централи до края на 2022 година Държави като Австрия и Гърция се придържат към същата позиция.
Европейската администрация се пробва да комбинира прехода към „ зелена “ сила с решаването на казуса с газа. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за следващ път не прави нищо друго, с изключение на да завърти ръчката на латерната: „ зелена сила “ - тра-ла-ла, „ зелена сила “, тра-ла-ла... Според нея точно „ зеленият преход “ е решението за прекъсване покачването на цените на газа. И би трябвало да се форсира. Само дето не е ясно какви пари ще коства всичко това и което е надалеч по-важно: по какъв начин ще се обезпечи непоклатимост и резистентност на системата, на какви източници ще се разчита и по какъв начин ще действа всичко това? А да се приказва за „ зелена енергетика “ тъкмо в този момент, когато тецовете работят с оптималния си потенциал, а при започване на септември, когато имаше дълготрайно безветрие по атлантическото крайбрежие и бяха отворени законсервирани въглищни електроцентрали, е много неуместно и малко безсрамно. По-реалистично решение предложиха Белгия и Испания. Брюксел повдигна въпроса за стратегически европейски енергиен запас. А Мадрид даже предложи на Европейски Съюз да стартира централизирани покупки на газ.
Как европейската енергийна рецесия визира Русия?
Някои европейски страни оферират да се организира " следствие на аргументите " за скока на цените. Полша да вземем за пример счита, че към този момент ги е идентифицирала. Според полския министър председател Матеуш Моравецки, Москва " изкуствено " завишава цените, само че Варшава не изяснява по какъв начин тъкмо става това. Може би дългата ръка на Кремъл манипулира огромните европейски газови хъбове и тържища? Кремъл упорства, че няма и не може да има никаква роля за Русия в протичащото се на газовия пазар в Европа. „ Газпром “ акцентира, че извършва всички договорни отговорности към контрагентите в границите на дълготрайни контракти. И изцяло удовлетворява всички поръчки за доставка. Компанията редовно доставя газ по всички направления, в това число през Украйна, през която даже е нараснал газовия пренос с 10% спрямо контрактуваното.
Какъв е изходът?
Очевидният излаз от създалата се обстановка е сключването на нови дълготрайни контракти с „ Газпром “. Така постъпи „ черната овца на Европейски Съюз “ Унгария, която преди десетина дни подписа нов 15-годишен контракт с „ Газпром “ на преференциални за нея условия, следвайки образеца на Германия, която съгласно Путин „ купува сега природния газ от Русия за 220 $ “. А цената на тържищата е 1200 $.
Миналата година 8 източноевропейски страни (сред които и България) под егидата на Европейска комисия оказаха огромен напън върху „ Газпром “ да се предоговорят съществуващите съглашения и в тях да се включи пазарна съставния елемент. Според новия контракт на „ Газпром “ с „ Булгаргаз “ въпросната съставния елемент дефинира 70% от цената на газа, а останалите 30% се образуват по остарелия метод - съгласно цените на петрола.
Сега явно ще би трябвало да се упражни нов напън върху „ Газпром “ - този път в противоположната посока: да вземем за пример двете съставни елементи да бъдат уравновесени 50:50, или 40:60, или 30:70 в интерес на предходния принцип на установяване цените. Кой обаче ще завоюва при едната, втората или третата догадка, не е известно никому.
А може и да няма никаква пазарна съставния елемент.
Майтап бе, Уили!
Пълният разбор може да се прочете на:
https://www.klissarov.eu/публикации/енергийната-криза-в-европа
Как се търгува с газ в Европа?
Дълго време европейските страни закупуваха газ от страните експортьорки по дълготрайни контракти за експорт на газ. Цените им бяха ясно закрепени или обвързани с цената на петрола. И когато потребностите на клиента се променяха, беше употребен правилото „ вземи или заплати “ - в случай че купувачът не използваше контрактувания размер газ, той се задължаваше да го заплати - все едно че го е използвал.
След международната финансова рецесия през 2008-2009 година доста вносители на газ не съумяха да изпълнят своите договорни задължения; също така пазарните цени паднаха доста под избраните в дълготрайните контракти. В резултат на това експортьорите смекчиха изискванията на договорите по гледище на вносителите. Сменен бе правилото на ценообразуването: в този момент цената на природния газ стартира да се дефинира на първо място от спотовите индикатори на огромните газови тържища.
Европейската комисия безусловно наложи анулацията на дълготрайните контракти и определянето на цената на газа най-много по борсовите котировки, т.е. от пазара: горивото нараства при положение на дефицит - да вземем за пример заради увеличеното търсене, и назад - поевтинява при превишаване на предлагането над търсенето.
Откъде пристигна дефицитът?
Няколко аргументи по едно и също време способстваха за актуалната енергийна рецесия. В средата на септември хранилищата за газ в Европейски Съюз бяха запълнени приблизително към 70%, до момента в който нормално това число надвишава 80%. Както изясни в свое изявление някогашният началник на австрийската петролна и газова компания OMV Райнер Зееле, това се дължи на извънредно студената зима на 2020/2021 година Резервите бяха изразходвани и попълването им стартира месец по-късно от плануваното. Лятото пък предложи жега и безветрие. Тези фактори провокираха стесняване на производството на ток от водноелектрическите централи и вятърните турбини. Неизработеното количество ток трябваше да се замести с произвеждане от различен източник - газовите централи. Несигурността на енергийния пазар се усили и от още 2 фактора: прогнозите за времето в кратковременен проект и отхвърли на Европа от по-евтините, само че мощно замърсяващи околната среда производства на ток с потреблението на мазут и въглища в дълготраен проект.
Трябва обаче дебело да подчертаем обстоятелството, че главният фактор за скока на цените на природния газ е бурното развиване на стопанските системи на страните от Далечния изток (Китай, Япония, Южна Корея и др.) в постковидния интервал, улеснявано от големия поток евтини пари, пуснати в обращение от ФЕД: съвсем 2 трилиона $. Стремителният растеж на производството в горепосочените страни провокира и засилено ползване на природен газ. Това в допълнение внезапно увеличи цените на горивата в тези район, които и преди бяха много по-високи от тези в Европа. Така по закона за търсенето и предлагането доставките на полутечен природен газ (LNG) внезапно спаднаха в Европа, пренасочвайки се към Далечния изток. Доставчиците на шистов газ от Съединени американски щати, които - съгласно думите на някогашния американски президент Доналд Тръмп, трябваше да залеят Европейски Съюз с на ниска цена гориво, започнаха да подминават европейските пазари и да се ориентират към азиатските, откъдето можеха да извлекат по-големи облаги. В резултат от това има дефицит на предложение на европейския пазар, макар рекордните размери на доставки за експортьорите.
Какво вършат европейските управляващи?
С покачването на цените европейските политици навлизат в зоната на все по-голяма турбулентност. Както означи ръководителят на френското министерство на финансите Бруно льо Мер, за потребителите годишните разноски за сила към този момент са се нараснали с 400-500 евро. Подобно развиване заплашва страните от Европейски Съюз със обществени и политически разтърсвания. Франция вижда излаз от обстановката не във връщането към мазута и въглищата, а в развиването на нуклеарната енергетика. В тази позиция на Париж обаче има известна ловкост: Франция влага интензивно в нуклеарната енергетика през цялата втора половина на ХХ в. и към този момент има солидна инфраструктура - 57 реактора, произвеждащи 70.6% от електрическата сила в страната. В същото време в Германия да вземем за пример нуклеарната сила не се смята за „ зелена “ и съгласно признатите закони Федерална Република Германия би трябвало да затвори всички свои нуклеарни централи до края на 2022 година Държави като Австрия и Гърция се придържат към същата позиция.
Европейската администрация се пробва да комбинира прехода към „ зелена “ сила с решаването на казуса с газа. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за следващ път не прави нищо друго, с изключение на да завърти ръчката на латерната: „ зелена сила “ - тра-ла-ла, „ зелена сила “, тра-ла-ла... Според нея точно „ зеленият преход “ е решението за прекъсване покачването на цените на газа. И би трябвало да се форсира. Само дето не е ясно какви пари ще коства всичко това и което е надалеч по-важно: по какъв начин ще се обезпечи непоклатимост и резистентност на системата, на какви източници ще се разчита и по какъв начин ще действа всичко това? А да се приказва за „ зелена енергетика “ тъкмо в този момент, когато тецовете работят с оптималния си потенциал, а при започване на септември, когато имаше дълготрайно безветрие по атлантическото крайбрежие и бяха отворени законсервирани въглищни електроцентрали, е много неуместно и малко безсрамно. По-реалистично решение предложиха Белгия и Испания. Брюксел повдигна въпроса за стратегически европейски енергиен запас. А Мадрид даже предложи на Европейски Съюз да стартира централизирани покупки на газ.
Как европейската енергийна рецесия визира Русия?
Някои европейски страни оферират да се организира " следствие на аргументите " за скока на цените. Полша да вземем за пример счита, че към този момент ги е идентифицирала. Според полския министър председател Матеуш Моравецки, Москва " изкуствено " завишава цените, само че Варшава не изяснява по какъв начин тъкмо става това. Може би дългата ръка на Кремъл манипулира огромните европейски газови хъбове и тържища? Кремъл упорства, че няма и не може да има никаква роля за Русия в протичащото се на газовия пазар в Европа. „ Газпром “ акцентира, че извършва всички договорни отговорности към контрагентите в границите на дълготрайни контракти. И изцяло удовлетворява всички поръчки за доставка. Компанията редовно доставя газ по всички направления, в това число през Украйна, през която даже е нараснал газовия пренос с 10% спрямо контрактуваното.
Какъв е изходът?
Очевидният излаз от създалата се обстановка е сключването на нови дълготрайни контракти с „ Газпром “. Така постъпи „ черната овца на Европейски Съюз “ Унгария, която преди десетина дни подписа нов 15-годишен контракт с „ Газпром “ на преференциални за нея условия, следвайки образеца на Германия, която съгласно Путин „ купува сега природния газ от Русия за 220 $ “. А цената на тържищата е 1200 $.
Миналата година 8 източноевропейски страни (сред които и България) под егидата на Европейска комисия оказаха огромен напън върху „ Газпром “ да се предоговорят съществуващите съглашения и в тях да се включи пазарна съставния елемент. Според новия контракт на „ Газпром “ с „ Булгаргаз “ въпросната съставния елемент дефинира 70% от цената на газа, а останалите 30% се образуват по остарелия метод - съгласно цените на петрола.
Сега явно ще би трябвало да се упражни нов напън върху „ Газпром “ - този път в противоположната посока: да вземем за пример двете съставни елементи да бъдат уравновесени 50:50, или 40:60, или 30:70 в интерес на предходния принцип на установяване цените. Кой обаче ще завоюва при едната, втората или третата догадка, не е известно никому.
А може и да няма никаква пазарна съставния елемент.
Майтап бе, Уили!
Пълният разбор може да се прочете на:
https://www.klissarov.eu/публикации/енергийната-криза-в-европа
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ