Гергьовден е! Черпят 20 прекрасни имена, спазват се вековни традиции и обичаи
На 6 май Българската православна черква празнува деня на Свети Георги Победоносец, един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от дребното светци, който е прочут както от християни, по този начин и от мюсюлмани.
Шести май се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.
Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората.
Свети Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието, настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата.
Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според националните показа Свети Георги, с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока.
В националните песни и митове светията е талантлив с мощност и геройство, показан е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът уважава паметта на Свети Георги с разнообразни ритуали, измежду които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени национални празници, който слага началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната софра.
Нощта против Гергьовден е добра за правене на вълшебства, тогава "играе " заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и излекуване от заболявания. Затова хората споделят, че по Гергьовден всяка капка е жълтица.
Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а дами, които нямат деца, в случай че се отъркалят по голо в утринната роса, ще заченат.
Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, отбелязван от над 180 000 души.
Днес имен ден имат: Георги, Галя, Галина, Галин, Габриела, Ганчо, Ганка, Гергана, Георгина, Георгия, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Горица, Йорго.
Шести май се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.
Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората.
Свети Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието, настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата.
Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според националните показа Свети Георги, с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока.
В националните песни и митове светията е талантлив с мощност и геройство, показан е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът уважава паметта на Свети Георги с разнообразни ритуали, измежду които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени национални празници, който слага началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната софра.
Нощта против Гергьовден е добра за правене на вълшебства, тогава "играе " заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и излекуване от заболявания. Затова хората споделят, че по Гергьовден всяка капка е жълтица.
Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а дами, които нямат деца, в случай че се отъркалят по голо в утринната роса, ще заченат.
Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, отбелязван от над 180 000 души.
Днес имен ден имат: Георги, Галя, Галина, Галин, Габриела, Ганчо, Ганка, Гергана, Георгина, Георгия, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Горица, Йорго.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ