Осезаемите, но невидими последствия от земетресението в Турция
На 6 февруари Турция претърпя най-жестокото злополучие в новата си история. При земетресенията, които раздрусаха страната, както и прилежаща Сирия, починаха над 50 хиляди души. Два месеца след чудовищните земетресения, вижте по какъв начин живеят оживелите в регионите към епицентъра на земетресението.
Някои съвсем не спят. Други се опасяват да прекарват времето си на закрито.
А доста други са развили бездънен боязън от планините, които до скоро са били източник на благоденствие за тях. Оцелелите от земетресението в Турция, които в този момент живеят в подножието на извисяващите се скали на антична Антакия, умерено понасят последствията от бедствието, което преди два месеца умъртви повече от 50 000 души. Кума Зоби познава добре това възприятие.
Вече не дремя, лягам си в 3 ч. сутринта и се разсънвам в 5 ч., 6 ч., несъмнено не по-късно. Синът ми също. Той беше в Анталия и в този момент се върна да ме види за една седмица. Събужда се няколко пъти с крясъци през нощта поради земетресението.
- Кума Зоби
Доброволецът и психиатър Ералп Тюрк прави каквото е по силите му да лекува тъгата, той обикаля зоната на бедствието с кутия, цялостна с медикаменти в колата, и бележник за записване на страстите. Тюрк споделя наблюденията си:
Трите най-често срещани психологични разстройства, с които се сблъскваме сега, са реакциите на мощен стрес, реакциите на тъга, свързани със загубите, и най-после - възобновяването на остарели психологични болести, които са били събудени от земетресението в пациентите.
Ералп Тюрк, психиатър
Млада майка живее в боязън, откакто в деня на бедствието бебето й е едвам навършило 15 дни.
" Все още се тресе понякога. Така че явно изпитвам боязън. И то не тъкмо за мен, а за бебето ми, тъй че се тормозим ", споделя тя.
По данни на Международната организация по миграция 3 милиона души са били разселени от земетресенията в Турция . Сред тях доста страдат от признаци на посттравматично стресово разстройство.
Някои съвсем не спят. Други се опасяват да прекарват времето си на закрито.
А доста други са развили бездънен боязън от планините, които до скоро са били източник на благоденствие за тях. Оцелелите от земетресението в Турция, които в този момент живеят в подножието на извисяващите се скали на антична Антакия, умерено понасят последствията от бедствието, което преди два месеца умъртви повече от 50 000 души. Кума Зоби познава добре това възприятие.
Вече не дремя, лягам си в 3 ч. сутринта и се разсънвам в 5 ч., 6 ч., несъмнено не по-късно. Синът ми също. Той беше в Анталия и в този момент се върна да ме види за една седмица. Събужда се няколко пъти с крясъци през нощта поради земетресението.
- Кума Зоби
Доброволецът и психиатър Ералп Тюрк прави каквото е по силите му да лекува тъгата, той обикаля зоната на бедствието с кутия, цялостна с медикаменти в колата, и бележник за записване на страстите. Тюрк споделя наблюденията си:
Трите най-често срещани психологични разстройства, с които се сблъскваме сега, са реакциите на мощен стрес, реакциите на тъга, свързани със загубите, и най-после - възобновяването на остарели психологични болести, които са били събудени от земетресението в пациентите.
Ералп Тюрк, психиатър
Млада майка живее в боязън, откакто в деня на бедствието бебето й е едвам навършило 15 дни.
" Все още се тресе понякога. Така че явно изпитвам боязън. И то не тъкмо за мен, а за бебето ми, тъй че се тормозим ", споделя тя.
По данни на Международната организация по миграция 3 милиона души са били разселени от земетресенията в Турция . Сред тях доста страдат от признаци на посттравматично стресово разстройство.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ