На 5 март 2014 г. бившият държавен секретар на САЩ

На 5 март 2014 година някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър написа във в. " Вашингтон пост ", че рецесията към Украйна ще приключи тогава, когато бъдат уравновесени ползите на всички забъркани страни.
Твърде постоянно украинският въпрос се показва като решаваща борба: ще се причисли ли Украйна към Запада, или ще избере Изтока, написа Кисинджър.
Но, с цел да оцелее и процъфтява, Украйна не би трябвало да се трансформира в аванпост на единия лагер в битката му против другия. Напротив, тя би трябвало да стане мост сред двете страни.
Путин би трябвало да стигне до разбирането, че макар цялото му неодобрение и всичките му недоволства, политиката на боен напън ще докара само и единствено до началото на нова Студена война.
Западът би трябвало да разбере, че за Русия Украйна в никакъв случай няма да бъде просто една елементарна непозната страна. Руската история стартира от Киевска Рус. Оттам потегля съветското православие. Украйна е била част от Русия епохи наред, само че и преди този момент историята им е била тясно обвързвана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се стартира от Полтавската борба през 1709 година, са били водени на украинска земя.
Политиката на постсъветска Украйна ясно демонстрира, че в основата на проблемите стоят опитите на украинските политици да наложат волята си над непокорните елементи от страната - първо от страна на едната секта, след това - от другата. Това е и коренът на спора сред Виктор Янукович и неговия главен конкурент Юлия Тимошенко. Те съставляват двете крила на Украйна и не желаят да разделят властта.
Единствената далновидна политика на Съединени американски щати по отношение на Украйна би трябвало да мине през опит двете елементи на страната да си сътрудничат. Трябва да търсим помиряване, а не доминация на една от двете фракции.
Русия и Западът, и изключително другите фракции в Украйна, не работят на този принцип. Всяка от страните съумява да утежни в допълнение ситуацията. Русия няма да е в положение да наложи военно решение, без да се изолира във време, в което множеството от границите й към този момент са много несигурни. Ръководителите на всички страни би трябвало да се върнат към разбора на резултатите и следствията, вместо да се състезават в театралничене.
Ето по какъв начин си представям изхода от рецесията, подобаващ на полезностите, ползите и сигурността на всички наранени:
1. Украйна би трябвало да има правото свободно да избира икономическите си и политически обвързвания, включително с Европа.
2. Украйна не трябва да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът още веднъж беше на дневен ред.
3. Украйна би трябвало да е свободна да сътвори държавно управление, което да дава отговор на волята на украинския народ. Далновидните украински политици биха избрали политика на изглаждане на споровете сред другите елементи на страната. В интернационален проект те би трябвало да търсят позиция, сходна на тази на Финландия. Тя не оставя каквито и да било подозрения, че би защитавала свирепо независимостта си и си спомага със Запада, само че доста внимава да не демонстрира неприязън към Русия.
4. Според разпоредбите на съществуващия международен ред е неприемливо Русия да анексира Крим. Но връзките на полуострова с Украйна могат да станат по-спокойни.
- За задачата Русия би трябвало да признае висшата власт на Украйна над Крим.
- От своя страна, Украйна би трябвало да разшири автономията на Крим с избори, провеждани с присъединяване на задгранични наблюдаващи. Този развой би трябвало и да включва елиминиране на всички неясноти по отношение на статута на Черноморския флот, ситуиран в Севастопол.
Ако не бъде намерено някакво решение въз основа на тези или аналогични основи, наклонността към борба ще се ускори. Времето за вземането на това решение ще настъпи скоро.