Мечтата на Путин да поеме световния икономически ред се удря в стена
На 5 декември на съветския морски нефт - контрактуван от Европейския съюз, Г-7 и Австралия единствено няколко дни по-рано - влезе в действие, отбелязвайки началото на нова фаза в икономическата война сред Русия и Запада, написа за " Ал Джазира " Максимилиан Хес, сътрудник в Изследователския институт за външна политика и съветник по политически опасности, основан в Лондон.
Таванът на цените може да е един от най-значимите ответни дейности против въоръжаването на енергийните ресурси от Русия от началото на цялостното й навлизане в Украйна, само че това, което то допуска и се надява да реализира, наподобява е необятно разбрано неправилно.
Въпреки това, което мнозина наподобява имат вяра, таванът на цените по никакъв метод не е опит за преустановяване на износа на съветски недопечен нефт. Напротив, той има за цел да подсигурява, че те не престават да текат макар непрестанно затягащите се регулации и наказания - въпреки и не към западните пазари. Всъщност Китай, Индия и доста други трети страни, които купуват съветски недопечен нефт в огромни количества и на мощно понижени цени от февруари, към момента са свободни да го вършат. Целта на тавана не е да задуши тези покупки, а да ограничи облагите на Русия - които се употребяват основно за финансиране на нейните военни старания - като подсигурява, че актуалните отстъпки са непрекъснати.
Споразумението за този ход не беше елементарно за интернационалната коалиция, която се опълчва на войната на Русия против Украйна - окончателните условия бяха признати от всички страни едвам на 2 декември. Въпросът беше къде да се сложи таванът. Страните в последна сметка взеха решение да го дефинират на 60 $ - над ценовата точка, на която множеството съветски недопечен нефт се търгуваше в навечерието на ограничаването. Като европейска нация, може би най-подкрепящата Украйна след нашествието на Русия, Полша беше последният съперник. Варшава се причисли към рецензиите на украинския президент Володимир Зеленски, че определянето на тавана на това равнище би означавало, че Русия към момента печели от барелите, които продава.
Но в последна сметка всички страни се съгласиха на горна граница от 60 $, тъй като видяха, че на това равнище облагите на Русия могат да бъдат доста лимитирани, без да се аргументи огромно разтърсване на международните петролни пазари, което може да докара до внезапно повишаване на цените за всички. Всъщност всяко по-ниско ограничаване на цените евентуално щеше да принуди Русия да предприеме фрапантни дейности - като прекъсване на целия експорт - и да навреди на всички страни вносителки на нефт, наред с Русия.
От февруари насам Кремъл - макар всичките си гракания и заяждания, че сходни ценови тавани са недопустимо нарушаване на неговия суверенитет - към този момент изнася петрола си със обилни отстъпки. Следователно, в действително изражение, таванът от $60 е просто опит да се направи съществуващото съглашение непрекъснато.
Западът ще вкара ограничаването просто като откаже да дава съществени услуги, като ходатайство и застраховка на кораби, за съветския недопечен нефт, който се продава над лимита.
Москва може да вини единствено себе си за това тъжно положение на нещата. Когато стартира войната си против Украйна и реши да поеме интернационалния стопански ред, президентът Путин направи няколко съществени неверни калкулации.
Първото и най-важно беше, несъмнено, неговото смъртоносно и опустошително неправилно пояснение на Украйна - Путин смяташе, че съветските войски ще бъдат приветствани от множеството украинци и неговата " специфична военна интервенция " ще приключи с победа след няколко дни.
Втората му неверна преценка беше степента на способността на Русия да наруши интернационалния стопански ред, без да бъде изправена пред отпор. Той допусна, че въздействието на страната му върху енергийния пазар ще му разреши елементарно да разбие Запада и да попречи на съперниците му да се съгласят на многостранни ограничения - като да вземем за пример тавана на цените - които биха могли съществено да лимитират способността му да води икономическа война.
Но Русия не е в положение да се изправи против Запада стопански.
През юни, да вземем за пример, почти две трети от износа на съветски недопечен нефт по море към момента се превозваше от кораби, които принадлежат на народи, които са й наложили наказания.
За да се оправи с тази осакатяваща взаимозависимост и груби петролни наказания, Кремъл се опита да построи бързо " флот в сянка ", с цел да транспортира личния си недопечен нефт. Но тази флота в сянка също се оказа подвластна от западните услуги - като да вземем за пример застрахователните народи, които изискват да бъдат на място, с цел да одобряват петролни колета - и затова подложени на наказания.
За да избегне зависимостта от мултинационални застрахователи, които съблюдават западните наказания, Кремъл на Путин се опита да създаде лична застраховка. Но доста народи, най-много Китай и Турция, отхвърлиха да одобряват тази съветска застраховка за заобикаляне на казуса.
Въздействието на китайския и турския отвод беше доста, като се има поради, че първият е главният покупател за Русия, а вторият е страната, която управлява Босфора - главният излаз на съветския експорт от Черно море.
Нито Пекин, нито Анкара са членове на режима на наказания на Запада, да не приказваме за неговия таван на цените. Почти несъмнено Китай може да употребява личните си застрахователни колоси, с цел да помогне на Русия да смекчи част от болката. Но не желае да го направи.
Въпреки че разгласи, че връзките му с Москва са се издигнали до равнището на " другарство без ограничавания " в навечерието на войната, Пекин от този момент преразгледа тази позиция. Новата договорка е, че Пекин няма интензивно да оказва помощ на Русия да подкопае глобите, макар че също няма да ги наложи - защото осъзна, че задачата на Путин да унищожи интернационалния стопански ред се сблъсква със личното китайско предпочитание да измести Вашингтон и да се издигне на върха. Накратко, доста се радва да заключи отстъпката за съветския недопечен нефт, провокирана от войната на Русия и която таванът на цените на петрола се стреми да направи непрекъсната.
Нарастващата изолираност на Путин - и осъзнаването, че неговите хипотетични другари не са същински съдружници - може да го накара да избухне. Единствената стрела, останала в петролния колчан на Русия, е да ограничи износа към всички пазари. Това обаче крие риск от изгаряне на дребното мостове, които Кремъл към момента има, като се има поради евентуалното влияние на сходен ход върху интернационалните цени на петрола. И Саудитска Арабия, която си сътрудничи с Москва посредством ОПЕК+, с цел да не допусне цените на петрола да паднат прекомерно надалеч, може да се опита да се възползва от обстановката - партньорството им съвсем се разпадна през 2020 година в борба за пазарен дял, което изпрати цените към негативни в границите на един месец, до момента в който Способността на Рияд да усили производството е доста по-голяма от тази на Русия. Той към този момент се нарежда за по-голяма роля на европейските енергийни пазари, като влага в рафинерийната мрежа на Полша.
Като цяло, този месец таванът на цените на съветския недопечен нефт бележи повратна точка в икономическата война сред Русия и Запада. Разбира се, тази война към момента е надалеч от края си и евентуално ще изпитаме доста повече разстройства, породени от нея в близко бъдеще. Но от ден на ден наподобява като началото на края за упоритостите на Путин да изкорени международния стопански ред.
Таванът на цените може да е един от най-значимите ответни дейности против въоръжаването на енергийните ресурси от Русия от началото на цялостното й навлизане в Украйна, само че това, което то допуска и се надява да реализира, наподобява е необятно разбрано неправилно.
Въпреки това, което мнозина наподобява имат вяра, таванът на цените по никакъв метод не е опит за преустановяване на износа на съветски недопечен нефт. Напротив, той има за цел да подсигурява, че те не престават да текат макар непрестанно затягащите се регулации и наказания - въпреки и не към западните пазари. Всъщност Китай, Индия и доста други трети страни, които купуват съветски недопечен нефт в огромни количества и на мощно понижени цени от февруари, към момента са свободни да го вършат. Целта на тавана не е да задуши тези покупки, а да ограничи облагите на Русия - които се употребяват основно за финансиране на нейните военни старания - като подсигурява, че актуалните отстъпки са непрекъснати.
Споразумението за този ход не беше елементарно за интернационалната коалиция, която се опълчва на войната на Русия против Украйна - окончателните условия бяха признати от всички страни едвам на 2 декември. Въпросът беше къде да се сложи таванът. Страните в последна сметка взеха решение да го дефинират на 60 $ - над ценовата точка, на която множеството съветски недопечен нефт се търгуваше в навечерието на ограничаването. Като европейска нация, може би най-подкрепящата Украйна след нашествието на Русия, Полша беше последният съперник. Варшава се причисли към рецензиите на украинския президент Володимир Зеленски, че определянето на тавана на това равнище би означавало, че Русия към момента печели от барелите, които продава.
Но в последна сметка всички страни се съгласиха на горна граница от 60 $, тъй като видяха, че на това равнище облагите на Русия могат да бъдат доста лимитирани, без да се аргументи огромно разтърсване на международните петролни пазари, което може да докара до внезапно повишаване на цените за всички. Всъщност всяко по-ниско ограничаване на цените евентуално щеше да принуди Русия да предприеме фрапантни дейности - като прекъсване на целия експорт - и да навреди на всички страни вносителки на нефт, наред с Русия.
От февруари насам Кремъл - макар всичките си гракания и заяждания, че сходни ценови тавани са недопустимо нарушаване на неговия суверенитет - към този момент изнася петрола си със обилни отстъпки. Следователно, в действително изражение, таванът от $60 е просто опит да се направи съществуващото съглашение непрекъснато.
Западът ще вкара ограничаването просто като откаже да дава съществени услуги, като ходатайство и застраховка на кораби, за съветския недопечен нефт, който се продава над лимита.
Москва може да вини единствено себе си за това тъжно положение на нещата. Когато стартира войната си против Украйна и реши да поеме интернационалния стопански ред, президентът Путин направи няколко съществени неверни калкулации.
Първото и най-важно беше, несъмнено, неговото смъртоносно и опустошително неправилно пояснение на Украйна - Путин смяташе, че съветските войски ще бъдат приветствани от множеството украинци и неговата " специфична военна интервенция " ще приключи с победа след няколко дни.
Втората му неверна преценка беше степента на способността на Русия да наруши интернационалния стопански ред, без да бъде изправена пред отпор. Той допусна, че въздействието на страната му върху енергийния пазар ще му разреши елементарно да разбие Запада и да попречи на съперниците му да се съгласят на многостранни ограничения - като да вземем за пример тавана на цените - които биха могли съществено да лимитират способността му да води икономическа война.
Но Русия не е в положение да се изправи против Запада стопански.
През юни, да вземем за пример, почти две трети от износа на съветски недопечен нефт по море към момента се превозваше от кораби, които принадлежат на народи, които са й наложили наказания.
За да се оправи с тази осакатяваща взаимозависимост и груби петролни наказания, Кремъл се опита да построи бързо " флот в сянка ", с цел да транспортира личния си недопечен нефт. Но тази флота в сянка също се оказа подвластна от западните услуги - като да вземем за пример застрахователните народи, които изискват да бъдат на място, с цел да одобряват петролни колета - и затова подложени на наказания.
За да избегне зависимостта от мултинационални застрахователи, които съблюдават западните наказания, Кремъл на Путин се опита да създаде лична застраховка. Но доста народи, най-много Китай и Турция, отхвърлиха да одобряват тази съветска застраховка за заобикаляне на казуса.
Въздействието на китайския и турския отвод беше доста, като се има поради, че първият е главният покупател за Русия, а вторият е страната, която управлява Босфора - главният излаз на съветския експорт от Черно море.
Нито Пекин, нито Анкара са членове на режима на наказания на Запада, да не приказваме за неговия таван на цените. Почти несъмнено Китай може да употребява личните си застрахователни колоси, с цел да помогне на Русия да смекчи част от болката. Но не желае да го направи.
Въпреки че разгласи, че връзките му с Москва са се издигнали до равнището на " другарство без ограничавания " в навечерието на войната, Пекин от този момент преразгледа тази позиция. Новата договорка е, че Пекин няма интензивно да оказва помощ на Русия да подкопае глобите, макар че също няма да ги наложи - защото осъзна, че задачата на Путин да унищожи интернационалния стопански ред се сблъсква със личното китайско предпочитание да измести Вашингтон и да се издигне на върха. Накратко, доста се радва да заключи отстъпката за съветския недопечен нефт, провокирана от войната на Русия и която таванът на цените на петрола се стреми да направи непрекъсната.
Нарастващата изолираност на Путин - и осъзнаването, че неговите хипотетични другари не са същински съдружници - може да го накара да избухне. Единствената стрела, останала в петролния колчан на Русия, е да ограничи износа към всички пазари. Това обаче крие риск от изгаряне на дребното мостове, които Кремъл към момента има, като се има поради евентуалното влияние на сходен ход върху интернационалните цени на петрола. И Саудитска Арабия, която си сътрудничи с Москва посредством ОПЕК+, с цел да не допусне цените на петрола да паднат прекомерно надалеч, може да се опита да се възползва от обстановката - партньорството им съвсем се разпадна през 2020 година в борба за пазарен дял, което изпрати цените към негативни в границите на един месец, до момента в който Способността на Рияд да усили производството е доста по-голяма от тази на Русия. Той към този момент се нарежда за по-голяма роля на европейските енергийни пазари, като влага в рафинерийната мрежа на Полша.
Като цяло, този месец таванът на цените на съветския недопечен нефт бележи повратна точка в икономическата война сред Русия и Запада. Разбира се, тази война към момента е надалеч от края си и евентуално ще изпитаме доста повече разстройства, породени от нея в близко бъдеще. Но от ден на ден наподобява като началото на края за упоритостите на Путин да изкорени международния стопански ред.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ