Да си спомним за Симеон Стоянов, авторът на „Среща“
На 5 декември 2002 година от този свят си отива Симеон Стоянов, припомнят от гражданско съдружие " Родопско утро ".
Симеон Стоянов Стоянов е български стихотворец, роден на 23 юни 1937 година в град Хасково. Работи като агроном и публицист. Автор е на стихосбирките „ Изворите не пресъхват” (1965), „ Сок на доброто” (1974), „ Преодоляване” (1986), „ 13 стихотворения” (2000). Член е на Съюза на българските писатели.
По негов текст е известната ария на Щурците „ Среща”: „ Край реката редят се, редят се тополите…”
Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка, каквото ни свързваше.
Отшумя като празничен звън …
Край реката редят се, редят се тополите,
побелели от първия сняг.
Аз не очаквам за среща, аз не очаквам, само че апелирам те,
ти да минеш по другия бряг.
Край реката редят се, редят се тополите,
побелели, побелели от първия сняг.
Аз не очаквам за среща – не очаквам, само че апелирам те …
О, апелирам те – ти да минеш по другия бряг.
И тогава на моста ще бъдем отново двамата.
Ще си спомниме всичко още веднъж за момент.
Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.
Симеон Стоянов Стоянов е български стихотворец, роден на 23 юни 1937 година в град Хасково. Работи като агроном и публицист. Автор е на стихосбирките „ Изворите не пресъхват” (1965), „ Сок на доброто” (1974), „ Преодоляване” (1986), „ 13 стихотворения” (2000). Член е на Съюза на българските писатели.
По негов текст е известната ария на Щурците „ Среща”: „ Край реката редят се, редят се тополите…”
Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка, каквото ни свързваше.
Отшумя като празничен звън …
Край реката редят се, редят се тополите,
побелели от първия сняг.
Аз не очаквам за среща, аз не очаквам, само че апелирам те,
ти да минеш по другия бряг.
Край реката редят се, редят се тополите,
побелели, побелели от първия сняг.
Аз не очаквам за среща – не очаквам, само че апелирам те …
О, апелирам те – ти да минеш по другия бряг.
И тогава на моста ще бъдем отново двамата.
Ще си спомниме всичко още веднъж за момент.
Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ