На 5 април през 1886 г. е подписан Топханенския акт,

На 5 април през 1886 година е подписан Топханенския акт, с който Съединението на България получава своето интернационално самопризнание.

Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград) е съглашение сред Османската империя и посланиците на Великите сили, гаранти на Берлинския контракт (от 1/13 юли 1878 година, Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция и Италия), с което се урежда лична уния сред Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз.

С документа се регламентира ръководството на Източна Румелия според член 17 на Берлинския контракт, тъй че князът се назначава за шеф (генерал-губернатор) на региона за период от пет години от османския султан със единодушието на Великите сили. По гледище на Русия, която е настроена против Александър Батенберг (Александър I Български, княз на Княжество България в интервала 26 юни 1879 - 26 август 1886 г.), в тази уговорка не е упоменато името на княза. Също под съветски напън Топханенският акт ревизира българо-турската конвенция, подписана на 20 януари в Цариград, като отстранява клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Англия. Актът удостоверява друго изискване от спогодбата - териториалните отстъпки в интерес на Османската империя в Източните и Средните Родопи (Кърджалийско и отделилото се по-рано Тъмръшко), до момента в който ръководството на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща персона. В подмяна на това османското държавно управление се отхвърля от правото си да вкарва войски в България при положение на вътрешни безредици. Актът постановява изменение на Органическия правилник на Източна Румелия в четиримесечен период от българо-турска комисия със глоба от посланиците на Великите сили в Цариград.

Българското държавно управление приема публично Топханенския акт в края на март. В средата на април княз Александър Батенберг е назначен за османски шеф на Източна Румелия. Условията, при които е доказано Съединението, способстват за вътрешнополитическата дестабилизация на Княжеството напролет и лятото на 1886-а. Русофилската съпротива и част от националистите (начело с Васил Радославов) подлагат на критика държавното управление за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия. Васил Радославов оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 година. Три пъти е бил министър-председател на България - след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886-1887 г.) и по време на Първата международна война (1913-1918 г.).

Учредяването на комисията за проверка на източнорумелийския правилник в София води до в допълнение намаляване на престижа на княз Александър Батенберг в навечерието на Деветоавгустовския прелом. Превратът и контрапревратът през 1886 година са поредност от политически събития, изразяващи се в несполучлив опит за детрониране на българския княз Александър I Батенберг на 9 август (21 август нов стил) през 1886 година, които въпреки всичко водят в последна сметка до неговата абдикация, както и до тежка политическа рецесия в страната, траяла повече от година.

Макар де юре да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с Княжеството (което усилва площта му от 63 752 на 96 345 кв. км) и остава под ръководството на българския княз без удостоверение на султана на всеки пет години, както изискват Берлинският контракт и Топханенският акт.

Статутът на региона е организиран дефинитивно 22 години по-късно с оповестяването и признаването на Независимостта на България. Кърджали и Тъмръш са присъединени към България през Балканската война.