5 април 1242 г. Александър Невски разбива рицарите
На 5 април 1242 година новгородският княз Александър Невски разрушава тевтонските рицари в борба върху леда на Чудското езеро, с което е комплициран краят на така наречен Северни кръстоносни походи. Заедно с борбата при Грюнвалд от 1410 година тя е измежду най-гръмките провали на рицарите и в действителност приключва акцията против православните съветски княжества.
До борбата се стига, откакто тевтонците се пробват да употребяват слабостта на русите, подложени на набези от страна на монголи и шведи. Те окупират през есента на 1240 година поредно Псков, Изворск и Копорие и доближават в покрайнините на Новгород.
Търсейки избавление, жителите му приканват 20-годишния княз Невски, изпъден месеци по-рано в Переяслявл. Той провежда войски и през 1241 година връща контрола върху Псков и Копорие и доближава границите на тевтонските владения в Естония.
През пролетта на 1242 година новгородските войски се изправят против тевтонците, водени от принц-епископ Херман, върху леда на Чудското езеро край естонския град Дорпат (дн. Тарту), на чиято страна се борят датски, шведски и естонски доброволци.
Численото превъзходство и теренът обаче са на страната на русите. След часове непосредствен пердах рицарите са изтласкани към края на езерото, където ледът е по-тънък и откакто той се пропуква, доста от тях се издавят.
Историците са единомислещи в едно – за основаването на безусловно меродавен облик липсва задоволително информация. Епохата, през която живее Александър Ярославич е измежду най-тежките. Ражда се през месец май 1221 година или на 30 май 1220 година/ в фамилията на переяславския княз Ярослав Всеволодович. Внук е на Всеволод III Юриевич Голямото гнездо, чиито потомци ръководят Русия чак до Смутните години. Бащата на Александър, Ярослав Всеволодович води война както с литовците, претендиращи за западните съветски земи, както и с родните му братя, обезверено водещи борба за великото княжество.
Александър е отдаден посредством специфичен ритуал за боец още до момента в който е на 4 години. На 7-годишна възраст, дружно с брат си Фьодор, който е единствено с 1 година по-голям, са оставени от татко им в Новгород като наместници. През 1230 година Новгород пожелава още веднъж да има собствен княз и по тази причина заетият с битката за по-високите постове Ярослав слага двамата невръстни братя на княжеската позиция. Фьодор обаче почива на 13-годишна възраст и Александър остава самичък да ръководи. Разбира се, зад тила му стои княжеската тайфа, само че в междуособните битки от време на време враговете съумяват да намерят предатели и измежду най-приближените до княза хора.
През 1236 година Ярослав Всеволодович става киевски княз, а 15-годишният Александър дефинитивно се трансформира в независима политическа фигура.
В средата на XIII век Киевският княз не е основната фигура измежду съветските князе. Тази роля е отредена за Великия княз на Владимир-Суздал. Но Ярослав Всеволодович не претендира за тази роля, битката за господство се води сред неговите по-големи братя.
Голямата смяна настава с нашествието на монголо-татарите. Краят на самостоятелна Рус е положен на 4 март 1238 година, когато в борбата край река Сит е разрушена войската на Владимировския княз Юрий II Всеволодович. В борбата умира и самият княз, а фамилията му съвсем е изтребено, когато татарите завладяват Владимир.
По време на монголското настъпление Русия губи доста воини, включително и не малко князе. Но нито Ярослав Всеволодович, нито Александър Ярославич са измежду починалите. Младият княз води война с литовците, защитавайки земите на Новгород, а татко му изчаква.
Александър Ярославич рискува да показа ориста на своя чичо, умрял край река Сит, само че монголите не доближават до Новгород. Защо се случва по този начин, не е ясно и до през днешния ден, само че за новгородския княз това в действителност може да се счита за знамение.
Из просторите на разгромената Рус всеки от князете прави своя избор – някои вземат решение да се съпротивляват на татарите до край, като за задачата търсят съюз с папата и одобряват от него кралска корона и купа. Такъв е Данил Галицки. Други стават правилни васали на татарите.
Точно по този начин постъпва и бащата на Александър – княз Ярослав. Александър Ярославич. на 15 юли 1240 година разрушава шведските отряди в борбата на река Нева (откъдето идва и Невски). За самата борба известното е доста малко. Достоверен е единствено фактът, че Александър печели, само че всичко друго е най-вече митове и национално творчество. През 1242 година, в багра на Чудското езеро разгромява рицарите от Тевтонския медал.
През 1251 година папа Инокентий IV, посредством свои посланици, предлага на два пъти на Александър Невски да смени вярата си, като му предлага в подмяна на това морална и военна поддръжка в битката против Златната Орда. Братът на Александър - Андрей, се трансформира в негов най-заклет зложелател в битката за “татарската грамота”, е подготвен да одобри предлагането на папата. Княз Александър Невски обаче отхвърля и през 1252 година получава “грамотата”, с която застава на чело на Великото Владимирско княжество. Възкачването му на княжеския трон става по едно и също време с разгрома на всичките му противници за него. Златната Орда изпраща наказателна експедиция, която разгромява Андрей и другият брат на Александър – Ярослав. Не по-малко безпощадно потушава протестите и принуждава към примирение жителите на Новгород, които отхвърлят да се подчиняват на Златната Орда и да ѝ заплащат налози.
През 1262 година по цяла Рус се надига вълна от протести против татарското господство. Князът се оправя с тези безредици доста мъчно. Освен това, татарите желаят от княза да им обезпечи и войски за войната, която Ордата води с Иран. Александър Невски потегля да се разплаща и да договаря условия със Златната Орда. Успява да успокои татарските ханове и да смекчи доста желаното от него. Но по противоположния път се разболява и на 14 ноември 1263 година Александър Невски умира в Городец.
След гибелта му, следвайки бащиния образец, синовете му стартират гневна борба за наследяването на княжеската купа. При това не се свенят да употребяват помощта на татарските завоеватели в битката между тях.
Сред синовете на Александър Невски въпреки всичко се намира един, който се пробва да сдобрява братята си и да приключи междуособиците – най-малкият, Даниил. Когато татко му умира, той е единствено на 2 години. И на него се пада най-незавидното завещание – дребното, забутано градче, наречено Москва.
До борбата се стига, откакто тевтонците се пробват да употребяват слабостта на русите, подложени на набези от страна на монголи и шведи. Те окупират през есента на 1240 година поредно Псков, Изворск и Копорие и доближават в покрайнините на Новгород.
Търсейки избавление, жителите му приканват 20-годишния княз Невски, изпъден месеци по-рано в Переяслявл. Той провежда войски и през 1241 година връща контрола върху Псков и Копорие и доближава границите на тевтонските владения в Естония.
През пролетта на 1242 година новгородските войски се изправят против тевтонците, водени от принц-епископ Херман, върху леда на Чудското езеро край естонския град Дорпат (дн. Тарту), на чиято страна се борят датски, шведски и естонски доброволци.
Численото превъзходство и теренът обаче са на страната на русите. След часове непосредствен пердах рицарите са изтласкани към края на езерото, където ледът е по-тънък и откакто той се пропуква, доста от тях се издавят.
Историците са единомислещи в едно – за основаването на безусловно меродавен облик липсва задоволително информация. Епохата, през която живее Александър Ярославич е измежду най-тежките. Ражда се през месец май 1221 година или на 30 май 1220 година/ в фамилията на переяславския княз Ярослав Всеволодович. Внук е на Всеволод III Юриевич Голямото гнездо, чиито потомци ръководят Русия чак до Смутните години. Бащата на Александър, Ярослав Всеволодович води война както с литовците, претендиращи за западните съветски земи, както и с родните му братя, обезверено водещи борба за великото княжество.
Александър е отдаден посредством специфичен ритуал за боец още до момента в който е на 4 години. На 7-годишна възраст, дружно с брат си Фьодор, който е единствено с 1 година по-голям, са оставени от татко им в Новгород като наместници. През 1230 година Новгород пожелава още веднъж да има собствен княз и по тази причина заетият с битката за по-високите постове Ярослав слага двамата невръстни братя на княжеската позиция. Фьодор обаче почива на 13-годишна възраст и Александър остава самичък да ръководи. Разбира се, зад тила му стои княжеската тайфа, само че в междуособните битки от време на време враговете съумяват да намерят предатели и измежду най-приближените до княза хора.
През 1236 година Ярослав Всеволодович става киевски княз, а 15-годишният Александър дефинитивно се трансформира в независима политическа фигура.
В средата на XIII век Киевският княз не е основната фигура измежду съветските князе. Тази роля е отредена за Великия княз на Владимир-Суздал. Но Ярослав Всеволодович не претендира за тази роля, битката за господство се води сред неговите по-големи братя.
Голямата смяна настава с нашествието на монголо-татарите. Краят на самостоятелна Рус е положен на 4 март 1238 година, когато в борбата край река Сит е разрушена войската на Владимировския княз Юрий II Всеволодович. В борбата умира и самият княз, а фамилията му съвсем е изтребено, когато татарите завладяват Владимир.
По време на монголското настъпление Русия губи доста воини, включително и не малко князе. Но нито Ярослав Всеволодович, нито Александър Ярославич са измежду починалите. Младият княз води война с литовците, защитавайки земите на Новгород, а татко му изчаква.
Александър Ярославич рискува да показа ориста на своя чичо, умрял край река Сит, само че монголите не доближават до Новгород. Защо се случва по този начин, не е ясно и до през днешния ден, само че за новгородския княз това в действителност може да се счита за знамение.
Из просторите на разгромената Рус всеки от князете прави своя избор – някои вземат решение да се съпротивляват на татарите до край, като за задачата търсят съюз с папата и одобряват от него кралска корона и купа. Такъв е Данил Галицки. Други стават правилни васали на татарите.
Точно по този начин постъпва и бащата на Александър – княз Ярослав. Александър Ярославич. на 15 юли 1240 година разрушава шведските отряди в борбата на река Нева (откъдето идва и Невски). За самата борба известното е доста малко. Достоверен е единствено фактът, че Александър печели, само че всичко друго е най-вече митове и национално творчество. През 1242 година, в багра на Чудското езеро разгромява рицарите от Тевтонския медал.
През 1251 година папа Инокентий IV, посредством свои посланици, предлага на два пъти на Александър Невски да смени вярата си, като му предлага в подмяна на това морална и военна поддръжка в битката против Златната Орда. Братът на Александър - Андрей, се трансформира в негов най-заклет зложелател в битката за “татарската грамота”, е подготвен да одобри предлагането на папата. Княз Александър Невски обаче отхвърля и през 1252 година получава “грамотата”, с която застава на чело на Великото Владимирско княжество. Възкачването му на княжеския трон става по едно и също време с разгрома на всичките му противници за него. Златната Орда изпраща наказателна експедиция, която разгромява Андрей и другият брат на Александър – Ярослав. Не по-малко безпощадно потушава протестите и принуждава към примирение жителите на Новгород, които отхвърлят да се подчиняват на Златната Орда и да ѝ заплащат налози.
През 1262 година по цяла Рус се надига вълна от протести против татарското господство. Князът се оправя с тези безредици доста мъчно. Освен това, татарите желаят от княза да им обезпечи и войски за войната, която Ордата води с Иран. Александър Невски потегля да се разплаща и да договаря условия със Златната Орда. Успява да успокои татарските ханове и да смекчи доста желаното от него. Но по противоположния път се разболява и на 14 ноември 1263 година Александър Невски умира в Городец.
След гибелта му, следвайки бащиния образец, синовете му стартират гневна борба за наследяването на княжеската купа. При това не се свенят да употребяват помощта на татарските завоеватели в битката между тях.
Сред синовете на Александър Невски въпреки всичко се намира един, който се пробва да сдобрява братята си и да приключи междуособиците – най-малкият, Даниил. Когато татко му умира, той е единствено на 2 години. И на него се пада най-незавидното завещание – дребното, забутано градче, наречено Москва.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ