На 4 юли редник Джеймс Луис успява да избяга от

На 4 юли редови войник Джеймс Луис съумява да избяга от своя пост в Британската Източноиндийска компания. Той по-точно бяга от военната база в Агра, Индия. Веднага след информацията за бягството е разгласен за търсене. Като дезертьор, който обикаля района, взема решение да смени и името си на Чарлз Менсън, представяйки се за преподавател, доктор и приключенец. В следствие ще стигне до Афганистан. Негово ентусиазъм ще е да върви по стъпките на Александър Македонски.

Преди обаче да стигне до там, неговият дълъг път е в действителност впечатляващ. След като не е в сигурност и към момента нито един човек от запад не е съумял да пътува през Афганистан без пари, прислужници или някаква защита. Ден след ден, месец след месец, Джеймс ще продължава да отстъпва мястото си на Чарлз Менсън.

Приемането на новата идентичност не е лесна работа. По пътя си ще срещне доста страдащи и откакто има някакви базови знания за отнасяне на рами, незабавно ще одобри концепцията на доктор. Прекарва дъждовния сезон в столицата Лахоре и ще бъде приютен при един от по-известните европейски наемници – Жан Франсоа Алард.

Той е късметлия, тъй като тези, които са приютени и не са европейци, би трябвало да работят един доста по-зловещ и сериозен физически труд. Това го кара да се замисли и какъв брой тъкмо истории може да даде, преди да бъде оголен.

Само няколко седмици са били нужни, с цел да може майор Дейвид Уилсън най-сетне да разбере, че има чудноват американски странник в Лахоре. Според Уилсън, американецът не е съумял да промени своя акцент доста. Интересен факт е, че гостът не стопира да споделя истории за Санкт Петербург, Техеран и други, които апропо в никакъв случай не е посещавал.

Интересното в този случай, е че в случай че домакините са знаели, че отварят някои от най-скъпите си виновност за редови войник Джеймс Луис, то възможностите неговата глава да бъде окичена на оградата, стават извънредно високи. Когато потегля свободно, Чарлз Мейсън ще обиколи огромните градове на тогавашната Персийска империя, по-късно ще продължи към Багдад, където ще се запознае с различен забавен оратор. В селото Сох ще се запознае и с други забавни персони. Един от тях е хаким баши или персоналният доктор на шаха на Персия. Вторият трогателен човек в това отношение е точно сеньор Туркони от Милано.

Италианецът се опитвал да избяга от своята арменска брачна половинка и тъкмо затова също решил да пътешества. Докато Мейсън е в Багдад ще разбере и историята на за италианския сеньор. Той идва от Константинопол и точно там един католически духовник му споделил, че в случай че остане без пари, Туркони може да изпълни няколко празни бурканчета с цветни течности и да ги продава скъпо като медикаменти. Толкова добра е била медицината тогава. Това към този момент обяснявало и за какво някогашният боец толкоз постоянно е бил считан за доктор – явно има причина.

Във всеки един свободен миг, Мейсън ще чете и ще се пробва да разбере повече за Александър Македонски, Плутарх и всички останали велики персони. Пътува самичък и се губи толкоз постоянно в страниците, че най-сетне стартира да измисля нови истории. По това време ще разбере, че наученото до този миг за Александър Македонски е просто върха на един голям айсберг. Владетелят е роден през 356 година прочие Хр. и е обучаван персонално от Аристотел.

На възраст от 20 години, той ще се изкачи на трона и ще стартира да ръководи. Само две години по-късно ще се оправи с Персийската империя. По това време Персия е супер мощ на света, само че това няма никакво значение. Знаем, че приказката завършва някъде на изток в Афганистан и Индия, където се изправя против слонове и други непознати крале. Войниците му се предават и не могат да продължат напред. Александър ще почине на 32 години във Вавилон.

Империята му ще се раздра преди тялото му да изстине. По това време, британският/американски странник стартира да търси най-различни отговори по отношение на бойната кариера на Александър Македонски. Защо е подхванал тази акция, какво е търсил, какво е желал да реализира. Един от историците, който трябвало да опише цялата история, в следствие е екзекутиран от Александър Македонски.

След като няма доста истории, а митове, след една година никой не може да бъде сигурен какво в действителност се е случило с този държател. Евреите считат, че Александър се е пренесъл в жертва на Бог в Йерусалим – това е неистина, тъй като той в никакъв случай не е стъпвал там. В Египет се счита, че един от прогонените фараони е съумял да се срещне с майката на Александър и да се показа за същинския татко на владетеля – също машинация.

Има случаи, в които се твърди, че Александър е отпътувал към Райските градини, въпреки и никой да не знае къде са. Чарлз доста желае да последва неговите стъпки и по тази причина се насочва към легендите за неговите изгубени градове. Те са разказани като мистериозни, тъкмо както Платон разказва историята на Атлантида. През XIX век Атлантида ще бъде преместен от градовете на Александър Македонски.

След като през 1831 година никой не е разкрил следите, то това ще е огромен триумф за историята. Насочва се към сегашен Пакистан, където се твърди, че има град на име Буцефалус – по този начин се споделя конят на Александър. Създаден е през 326 година прочие Хр. и това е всичко известно. Не е ясно дали Чарлз въобще в миналото е стигнал до там, само че откакто се завръща назад в Индия ще стартира да споделя по какъв начин е разкрил тази загубен Александрия. В едно малко село, локалните поданици разказвали по какъв начин в миналото тук е имало два велики града.

Лутайки се около руините, Чарлз ще споделя по какъв начин е съумял да забележи надписа Буцефалия. След това ще добави историята си с коня. Той бил ранен на брега на река Хифасис и тъкмо там е починал. Съкрушеният притежател взема решение да сътвори град. Записките на Чарлз подсказвали, че самият Плутарх е разказал за разгръщащата се цивилизация. Докато неговите другари не престават да слушат тази легенда, Мейсън продължава историята и споделя по какъв начин е съумял да открие антични монети.

За страдание е бил обран от бандити и към този момент няма никакви доказателства, че го е разкрил. Покрай тях е изгубена и картата, както и записките и разкритията. Майор Уилсън бързо оповестява на британците да тръгнат към Персия, тъй като един човек е съумял да направи историческо събитие. Това, което лъжливият странник ще получи, са пари, които ще оказват помощ за експедицията и ще разрешат неговата цялостна отбрана. До този миг самият лъжец даже не е подозирал, че ще успее да реализира нещо толкоз огромно.

И за още по-голяма изненада, дългите разходки ще доведат до ново изобретение. Не си мислете, че дезертьорът е разкрил именит град на Александър Македонски, открива нещо още по-голямо. Насочвайки се в посока Бушехр, той ще заведе мераклиите за съкровища на място, което още в никакъв случай не е достигнато от нито една западна цивилизация – Пънджаб. Без даже да подозира къде се намират, той съумява да заведе своите хора до руините на Харапа. Старите разрушени здания там са се пречупили пред силата на времето.

През цялото време Мейсън продължава да търси, даже има вяра, че е по следите на Александър Македонски. Преди повече от 4000 години ще се окаже, че Харапа е бил един голям метрополис, къпан в злато и бронз, като локалните са правили и статуи от еднорози. Нито един европеец не е стъпвал там. По това време се пази тишина и никой не може да каже какво тъкмо е разкрил Мейсън.

Междувременно в този момент би трябвало да намерения какво да прави. Ако се върне в Лондон, няма да има никакви триумфи и няма да бъде приет. Всички тези месеци в Афганистан и Индия ще го оставят надалеч от армията. Единствената дестинация в този момент е да се насочи към Афганистан. През април 1831 година ще тръгне към Кабул, като този път ще употребява финансовата поддръжка на своите другари.

След като историята за първите открития към този момент го преследва, Чарлз употребява протекцията на армията. Войници товарят неговия транспортен съд. Няколко седмици около Персийския залив ще разрешат на Мейсън да хвърли котва покрай Карачи. Местните желаят рушвет за влизане в пристанището, само че откакто никой няма средства, пътешественикът вкарва различен проект в деяние.

Веднага слиза на брега с два боеца, преглежда началника на пристанището, който към този момент е маркиран с рана на гърдите си и употребява съвета на Константинопол – цветни течности като медикаменти.

Раната трябвало да се маже с дестилат от Джалап – мощно очистително. Логично е, че по-късно някои от бойците на пристанището в действителност усещат мощния резултат. Това, което Мейсън не схваща е, че още е преследван от армията.

От Карачи, Мейсън отпътува за Сонмиани и по-късно се надява да стигне с още търговия на медикаменти до Афганистан. Именно на пазара ще стартира да продава най-различни артикули, с които да финансира своето странствуване. Оказва се, че съветът в действителност е извънредно специфичен, тъй като медикаментите се мерят в злато и сребро.

Пащунците споделят, че когато Бог основава света, съумял да даде земя на всеки един народ. На финала обаче останала единствено една канара за Афганистан. Дори тогава прекосяването на границата е премеждие. Мейсън обаче не се тормози, за него всичко е красиво и диво, както е и в този момент. По-късно ще напише в дневниците си, че е бил в някаква приказка, която просто не може да се изясни. Достигайки до античния град Калат, той към този момент ще се е слял с локалните, неговата коса е пораснала, пуснал е брада и към този момент има повече алено в очите, в сравнение с локалните афганистанци.

Там се среща с Дин Мохамед Кхан – един от локалните благородници и специфичен алхимик. Чарлз ще напише, че Дин изискал от чужденеца да му направи наследник и също по този начин да го научи да прави злато. Първото несъмнено е по-лесно. Дин следи всички чужденци и знае, че най-вероятно златото може да се направи от лайм. Приютява го в дома си и кара прислужниците да донесат всички ресурси от плода, с цел да може по-късно да се направи златото.

В земята на илюзиите, дезертьорът се трансформира във виртуоз. Не съумяват да създадат злато, само че вършат оцет, който към този миг ще стартира да коства колкото злато. На прага на Кабул, Мейсън кани наемниците да изпушат дружно лула и да получат блага от далечни страни – разбирайте, че това са мистични медикаменти.

След няколко минути всички са прегазени от силата на хашиша. В далечината се крият стените на крепостта на Дост Мохамед. Зад Бала Хисар се крият планинските ледени шапки, които подмамват пътешествениците. Кабул се трансформира в най-желаният дом. С последното сребро ще си наеме стая и ще прекарва дните си в пиянство на студено ледено мляко. Той няма да е част от остарялата Афганска сентенция:

„ Първият англичанин пристигна като странник, след това пристигнаха двама и направиха карта, по-късно пристигна войска и завладя страната. Ето за какво е по-добре да убиете първия англичанин. “

Макар и Мейсън да не го подозира, скоро той ще е главната причина за основаването на тази сентенция. Никога няма да откри мистичните градове на Александър Македонски, само че ще одобри тази орис.