Ваня Делийска представи книгата си Моите стръмни пътеки
На 4-ти ноември Ваня Делийска, която е началник и диригент на известния плевенски Детски хор " Звъника ", показа в Художествена изложба " Илия Бешков " книгата си " Моите стръмни пътеки ".
Пред многочислената аудитория, тя показа определени моменти от своя живот, които са част от наличието на книгата й.
В началото, редакторът на книгата доктор Весела Томова сподели:
„ Това е книга за „ пътя “, който се състои от голям брой пътеки, от време на време прави и светли, различен път стръмни и криволичещи, осеяни с остри камъни, трънливи шубраци и мъгли, каквито са пътеките към най-високите върхове.
Една книга – изповед, за успехите и загубите, за каляването на характера и растежа на духа. Книга за любовта и тъгата, за отчаянието и вярата, за изстраданите фантазии и за всичко това, което ни въздига и ни прави не просто хора, а създатели по облик и сходство Божие ”.
Ваня Делийскае родена в балканското село Черни Вит и откакто поема пътя на музиката учив класа по оперно пеене на известната музикална педагожка Дора Гложенска в плевенското Средно музикално учебно заведение „ Панайот Пипков “, която определякато свойангел - пазител.
Тя описа, по какъв начин един път в час по музика, забележка за погрешно написан нотен знак - диез, провокира подбив от страна на съучениците й, откакто учителката акцентира грешката й пред целия клас.
„ Исках да стана невидима, да изчезна. Нямах сили да понеса такова отношение. Къде останаха моите учители от учебното заведение в Черни Вит? Такъв ли ще бъде животът на едно момиче не от село, а от махала, решило да следва фантазиите си и да се впише в средите на градските деца с образовани и значими родители? ", показа Ваня Делийска като добави, че по това време Дора Гложенска се превръщав неинангел – пазител. " Аз станах нейна трета щерка, а тя ме направляваше във всичко “.
Животът на Ваня Делийска минава през интервали на публични промени и персонални поврати:
„ Спомням си отнемането на парцелите – нашите и на други хора от Черни Вит. Повечето дами плачеха, мъжете се караха, а някои от тях отказваха да се подпишат, че дават непринудено земите и животните си на по този начин наречените тогава ТКЗС-та “.
Ваня Делийска пресъздаде спомен на един от чичовците си:
„ Пристига комисията а леля ми ги посреща с желязна вила, с тежки думи и решена да атакува и пробожда “…
Авторката на книгата " Моите стръмни пътеки " се върна към времето, когато като млада оперна певица в Плевенската опера „ Христо Бръмбаров “ и със заглавия в практиката си като „ Продадена булка “ от Сметана, „ Гергана “ от Маестро Георги Атанасов, „ Трубадур “ и „ Риголето “ от Верди, „ Бохеми “ от Пучини, й се постанова да заяви на управлението, че ще става майка.
„ Знаех, че това надали ще бъде посрещнато с наслада. Страхувах се, по какъв начин шефът и основният диригент ще одобряват новината. Последва тежък диалог и условия в два разновидността: „ Или прекъсваш бременността и правиш огромната кариера или прекъсваме контракта ти “.
Така креативните ми фантазии бяха прекършени за дълго… “.
Човекът, който връща у Ваня Делийска стремежа към дейна креативна работа е огромната българска оперна прима Гена Димитрова, която й споделя: „ Ваня, в случай че има мощ, която да може да ме подари с двете ти прелестни деца, незабавно бих ти отстъпила всичко: кариера, популярност, пари! “.
„ В този момент като че ли магически ключ отвори заключена за мен врата. Все едно ме озари най-чистата светлина “, сподели Ваня Делийска.
Представянето на книгата „ Моите стръмни пътеки “ приключи с осъществяване на ария от Детски хор „ Звъника “ под диригентството на Ваня Делийска под акомпанимент на пиано от Магдалена Начева, в което се включиха сегашни и някогашни ученици на хора.
Заедно с Ваня Делийска бяха най-близките й хора -дъщеря й Дора Делийска, която преди дни показа по елегантен метод „ Рапсодия за пиано върху тематика на Паганини “ от Рахманинов в концерт с Плевенска филхармония и брачният партньор й онко-хирургът проф. Ташко Делийски.
Ваня Делийска беше поздравена персонално от шефа на Центъра за работа с деца в Плевен Генадий Гешев и от ректора на Медицински университет – Плевен проф. Добромир Димитров.
" Спомням си, по какъв начин на първата Международна студентска научна среща, когато познавах единствено проф. Делийски, изпитах чувството че сме хора от един вид и имам вяра, че ни предстоят още вълшебни мигове ", сподели проф. Добромир Димитров.
В знак на почитание и самопризнание за гения, професионализма и поредните старания, отдадени на културата на Плевен, Ваня Делийска получи Поздравителен адрес и цветя от кмета на Община Плевен Георг Спартански.
Биляна Добрева, която е минала през школата на Детски хор „ Звъника “, насочи музикален привет към Ваня Делийска, след което сподели:
“За мен е доста вълнуващо да съм тук по подобен специфичен мотив, за такава специфична жена, която ужасно доста обичам. Ако не бяхте Вие, аз нямаше по какъв начин да съм тук. Благодаря Ви доста! “.
Художник на корицата на книгата " Моите стръмни пътеки " на Ваня Делийскае Лъчезар Владимиров, Мартин е създател на обработката на снимковия материал, а доктор Надя Станиславова е участник в подредбата на снимковия материал и на текста в книгата.
Пред многочислената аудитория, тя показа определени моменти от своя живот, които са част от наличието на книгата й.
В началото, редакторът на книгата доктор Весела Томова сподели:
„ Това е книга за „ пътя “, който се състои от голям брой пътеки, от време на време прави и светли, различен път стръмни и криволичещи, осеяни с остри камъни, трънливи шубраци и мъгли, каквито са пътеките към най-високите върхове.
Една книга – изповед, за успехите и загубите, за каляването на характера и растежа на духа. Книга за любовта и тъгата, за отчаянието и вярата, за изстраданите фантазии и за всичко това, което ни въздига и ни прави не просто хора, а създатели по облик и сходство Божие ”.
Ваня Делийскае родена в балканското село Черни Вит и откакто поема пътя на музиката учив класа по оперно пеене на известната музикална педагожка Дора Гложенска в плевенското Средно музикално учебно заведение „ Панайот Пипков “, която определякато свойангел - пазител.
Тя описа, по какъв начин един път в час по музика, забележка за погрешно написан нотен знак - диез, провокира подбив от страна на съучениците й, откакто учителката акцентира грешката й пред целия клас.
„ Исках да стана невидима, да изчезна. Нямах сили да понеса такова отношение. Къде останаха моите учители от учебното заведение в Черни Вит? Такъв ли ще бъде животът на едно момиче не от село, а от махала, решило да следва фантазиите си и да се впише в средите на градските деца с образовани и значими родители? ", показа Ваня Делийска като добави, че по това време Дора Гложенска се превръщав неинангел – пазител. " Аз станах нейна трета щерка, а тя ме направляваше във всичко “.
Животът на Ваня Делийска минава през интервали на публични промени и персонални поврати:
„ Спомням си отнемането на парцелите – нашите и на други хора от Черни Вит. Повечето дами плачеха, мъжете се караха, а някои от тях отказваха да се подпишат, че дават непринудено земите и животните си на по този начин наречените тогава ТКЗС-та “.
Ваня Делийска пресъздаде спомен на един от чичовците си:
„ Пристига комисията а леля ми ги посреща с желязна вила, с тежки думи и решена да атакува и пробожда “…
Авторката на книгата " Моите стръмни пътеки " се върна към времето, когато като млада оперна певица в Плевенската опера „ Христо Бръмбаров “ и със заглавия в практиката си като „ Продадена булка “ от Сметана, „ Гергана “ от Маестро Георги Атанасов, „ Трубадур “ и „ Риголето “ от Верди, „ Бохеми “ от Пучини, й се постанова да заяви на управлението, че ще става майка.
„ Знаех, че това надали ще бъде посрещнато с наслада. Страхувах се, по какъв начин шефът и основният диригент ще одобряват новината. Последва тежък диалог и условия в два разновидността: „ Или прекъсваш бременността и правиш огромната кариера или прекъсваме контракта ти “.
Така креативните ми фантазии бяха прекършени за дълго… “.
Човекът, който връща у Ваня Делийска стремежа към дейна креативна работа е огромната българска оперна прима Гена Димитрова, която й споделя: „ Ваня, в случай че има мощ, която да може да ме подари с двете ти прелестни деца, незабавно бих ти отстъпила всичко: кариера, популярност, пари! “.
„ В този момент като че ли магически ключ отвори заключена за мен врата. Все едно ме озари най-чистата светлина “, сподели Ваня Делийска.
Представянето на книгата „ Моите стръмни пътеки “ приключи с осъществяване на ария от Детски хор „ Звъника “ под диригентството на Ваня Делийска под акомпанимент на пиано от Магдалена Начева, в което се включиха сегашни и някогашни ученици на хора.
Заедно с Ваня Делийска бяха най-близките й хора -дъщеря й Дора Делийска, която преди дни показа по елегантен метод „ Рапсодия за пиано върху тематика на Паганини “ от Рахманинов в концерт с Плевенска филхармония и брачният партньор й онко-хирургът проф. Ташко Делийски.
Ваня Делийска беше поздравена персонално от шефа на Центъра за работа с деца в Плевен Генадий Гешев и от ректора на Медицински университет – Плевен проф. Добромир Димитров.
" Спомням си, по какъв начин на първата Международна студентска научна среща, когато познавах единствено проф. Делийски, изпитах чувството че сме хора от един вид и имам вяра, че ни предстоят още вълшебни мигове ", сподели проф. Добромир Димитров.
В знак на почитание и самопризнание за гения, професионализма и поредните старания, отдадени на културата на Плевен, Ваня Делийска получи Поздравителен адрес и цветя от кмета на Община Плевен Георг Спартански.
Биляна Добрева, която е минала през школата на Детски хор „ Звъника “, насочи музикален привет към Ваня Делийска, след което сподели:
“За мен е доста вълнуващо да съм тук по подобен специфичен мотив, за такава специфична жена, която ужасно доста обичам. Ако не бяхте Вие, аз нямаше по какъв начин да съм тук. Благодаря Ви доста! “.
Художник на корицата на книгата " Моите стръмни пътеки " на Ваня Делийскае Лъчезар Владимиров, Мартин е създател на обработката на снимковия материал, а доктор Надя Станиславова е участник в подредбата на снимковия материал и на текста в книгата.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ