Да празнуваме! Фейсбук днес навършва 20 години
На 4 февруари 2004 година е даден старт на обществената мрежа Facebook от Марк Зукърбърг, тогава студент по компютърни науки в Харвардския университет, през днешния ден ръководител и основен изпълнителен шеф на " Мета ".
Днес Facebook навършва 20 години. През 2021 година американската компания " Facebook " трансформира името си на " Мета " (Meta), а част от нея са Инстаграм, Месинджър и други платформи.
Освен за връзка Facebook през днешния ден се употребява и като източник на информация. В средата на м.г. институтът „ Ройтерс " за проучване на публицистиката разгласява отчет, съгласно който като главен източник на вести - 76% от интервюираните българи са показали онлайн източници, в това число обществените медии, 63% употребяват малките екрани и едвам 12% - печатните медии. При обществените медии най-популярен е Facebook, като 64% от интервюираните ни сънародници го употребяват за вести, а 77% - „ на общо съображение ".
С идването на Facebook и обществените мрежи се промени самата парадигма на информационния развой, сподели за Българска телеграфна агенция проф. Лилия Райчева - учител във Факултета по публицистика и всеобщи връзки в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Една от аргументите е, че потребителите стават и продуценти на наличие. Това е планувано още през 1980 година в „ Третата вълна " на откривателя Алвин Тофлър. Той вкарва понятието „ протребител " – съчетава консуматор и продуцент на вести. И актуалността на известията във Facebook е извънредно значима. Тя поражда съперничеството за вниманието на потребителите сред обществените мрежи и обичайните медии, разяснява проф. Райчева.
Развитието на обществените мрежи и особено Facebook оказаха много огромно внимание върху живота на всички и метода, по който използваме информация, разяснява за Българска телеграфна агенция Иван Радев от Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България). Той уточни, че информацията се персонализира по отношение на нашите желания, логаритмите я подреждат и тя идва при нас и оформя възгледите на огромна част от обществото.
Първоначалната цел беше да се свързваме по-лесно между тях, уточни Радев. Следващата – да демократизират общуването в интернет, само че поради техния модел стана по този начин, че резултатът от това демократизиране е много нееднозначен. Изместиха значително част от публицистиката, сподели той и добави, че най-много е повлиял на печатните медии. Вместо да получаваме информация, минала през филтъра на професионални публицисти, се стигна до такава степен, че огромна част от информацията получаваме от обществените мрежи съгласно техните логаритми, които сортират какво да ни покажат и какво да скрият. Тези логаритми са настроени по този начин, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в обществената мрежа, разяснява Иван Радев.
Има проблеми, свързани най-много с отговорността на тези, които споделят наличие, сподели проф. Райчева. С появяването на неточни и непроверени данни, бързо запълващи осведомителния вакуум, се образува публично мнение, което неведнъж може да не подхожда на действителността, а това е пагубно за публицистиката и основава огромни провокации пред спазването на професионалните стандарти. Така обществените мрежи спомагат за разпространяване на дезинформация, което е контрапродуктивно за демократичните общества, изясни тя.
По думите на проф. Райчева посредством Facebook информацията се движи по-бързо, само че тя би трябвало да бъде верифицирана и всеки, който почита журналистическата специалност, би очаквал формалното и тествано известие. Новият Европейски закон за свободата на медиите предлага обща рамка за отбрана таман на публицистичната самостоятелност на медиите в Европейския съюз, на плурализма, на качеството на журналистическото съдържани и доста значимо – на прозрачността на медийната благосъстоятелност, сподели още тя.
Днес Facebook навършва 20 години. През 2021 година американската компания " Facebook " трансформира името си на " Мета " (Meta), а част от нея са Инстаграм, Месинджър и други платформи.
Освен за връзка Facebook през днешния ден се употребява и като източник на информация. В средата на м.г. институтът „ Ройтерс " за проучване на публицистиката разгласява отчет, съгласно който като главен източник на вести - 76% от интервюираните българи са показали онлайн източници, в това число обществените медии, 63% употребяват малките екрани и едвам 12% - печатните медии. При обществените медии най-популярен е Facebook, като 64% от интервюираните ни сънародници го употребяват за вести, а 77% - „ на общо съображение ".
С идването на Facebook и обществените мрежи се промени самата парадигма на информационния развой, сподели за Българска телеграфна агенция проф. Лилия Райчева - учител във Факултета по публицистика и всеобщи връзки в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Една от аргументите е, че потребителите стават и продуценти на наличие. Това е планувано още през 1980 година в „ Третата вълна " на откривателя Алвин Тофлър. Той вкарва понятието „ протребител " – съчетава консуматор и продуцент на вести. И актуалността на известията във Facebook е извънредно значима. Тя поражда съперничеството за вниманието на потребителите сред обществените мрежи и обичайните медии, разяснява проф. Райчева.
Развитието на обществените мрежи и особено Facebook оказаха много огромно внимание върху живота на всички и метода, по който използваме информация, разяснява за Българска телеграфна агенция Иван Радев от Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България). Той уточни, че информацията се персонализира по отношение на нашите желания, логаритмите я подреждат и тя идва при нас и оформя възгледите на огромна част от обществото.
Първоначалната цел беше да се свързваме по-лесно между тях, уточни Радев. Следващата – да демократизират общуването в интернет, само че поради техния модел стана по този начин, че резултатът от това демократизиране е много нееднозначен. Изместиха значително част от публицистиката, сподели той и добави, че най-много е повлиял на печатните медии. Вместо да получаваме информация, минала през филтъра на професионални публицисти, се стигна до такава степен, че огромна част от информацията получаваме от обществените мрежи съгласно техните логаритми, които сортират какво да ни покажат и какво да скрият. Тези логаритми са настроени по този начин, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в обществената мрежа, разяснява Иван Радев.
Има проблеми, свързани най-много с отговорността на тези, които споделят наличие, сподели проф. Райчева. С появяването на неточни и непроверени данни, бързо запълващи осведомителния вакуум, се образува публично мнение, което неведнъж може да не подхожда на действителността, а това е пагубно за публицистиката и основава огромни провокации пред спазването на професионалните стандарти. Така обществените мрежи спомагат за разпространяване на дезинформация, което е контрапродуктивно за демократичните общества, изясни тя.
По думите на проф. Райчева посредством Facebook информацията се движи по-бързо, само че тя би трябвало да бъде верифицирана и всеки, който почита журналистическата специалност, би очаквал формалното и тествано известие. Новият Европейски закон за свободата на медиите предлага обща рамка за отбрана таман на публицистичната самостоятелност на медиите в Европейския съюз, на плурализма, на качеството на журналистическото съдържани и доста значимо – на прозрачността на медийната благосъстоятелност, сподели още тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ