На 4 декември е църковният празник на Света великомъченица Варвара,

На 4 декември е църковният празник на Света великомъченица Варвара, отбелязван и от православието, и от католицизма.
Според известната информация Света Варвара е родена в село Елешница, Разложко, което в Древността се е наричало Илиопол. Отличавала се с особена и впечатляваща хубост.
Баща ѝ я затваря в кула, с цел да е надалеч от сластни очи. След време той ѝ позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи. Варвара се среща с християни и приема християнската религия.
Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват, а шефът на града я осъжда на гибел. Варвара е обезглавена. Над гроба ѝ е издигнат храм, където вярващите намират излекуване на своите недъзи. Мощите ѝ се намират в Киев, а една дребна парченце от тях е в софийската черква “Свето Преображение ”.
На този ден християните си напомнят за мъченицата. В Православието св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят.
В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, заболяванията и най-много шарката. Народът счита, че тя, дружно със св. Сава, е сестра на сев. Никола и споделят: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава. ”
Празникът се назовава още Варварица, Варваринден или Женска Коледа - на този ден млади девойки " варварки " с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на благополучие и благодат. Стопаните ги дарявали за признателност с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - с цел да може баба Шарка да пристигна " да си хапне и отиде ". Върху обредния самун се палела огромна " варварска свещ ", след това стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата.
Смятали, че свещта има вълшебен свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, в случай че я възпламенят при стихия или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, в случай че мъчно ражда добитъка. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - против Коледа и против Сурва.
На трапезата се поставя пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, фасул и други постни ястия, които се прекадяват.
Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, с цел да бъдат здрави през цялата година и " да не ги завари Варвара ".
Съществува вярването, че от Варвара до Игнат денят се " подвига " колкото иглен връх. Също с толкоз се " подвига " и от Игнат до Васил (от 20 декември до 1 януари). На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни.
На места се прави обредното гадаене по първия посетител, " полазник ", влезнал в къщата - по това, дали е добър човек, цялостни ли са му ръцете, гадаели каква ще е идната година.
На този ден се правил и вълшебен обред на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: " Яжте, съберете се, да не ходите по непознати дворове да се губите. "
Празнуват всички с имената Варвара, Варя, Варадин , както и техните производни.