31 май 1894 г. Стефан Стамболов пада от власт
На 31 май 1894 година, завършва мандатът на Стефан Стамболов като министър-председател на България. За министър председател е определен Константин Стоилов.
Стефан Стамболов е български бунтовник, политик и общественик.
Взема интензивно присъединяване в Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Той е измежду най-заслужилите и известни " строители на модерна България ". След Освобождението е един от дейните дейци на Либералната партия. Бил е ръководител на Народното събрание; министър-председател на България (1888-1894). Има заслуги в реализиране Съединението на Княжество България и Южна Румелия и в контрапреврата през 1886 година Политиката му по време на Съединението и рецесията след преврата от 1886 година се оказва решаваща за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Провежда блестящо проявена националистическа политика.
Така се стига до 31 май 1894 година,когато Стефан Стамболов пада от власт. Изненадващо княз Фердинанд I приема подадената от Стамбoлов оставка като министър председател и натоварва Константин Стоилов да сформира кабинет. Падането на Стамболов се приема с изненада от тогавашната общност, тъй като за седемте години като министър председател той 14 пъти подава оставка пред монарха.
Междувременно във Виена, княз Фердинанд I получава поддръжката за отстраняването на Стефан Стамболов от власт. Той споделя с Австро-унгарският външен министър Калноки, и с някои непознати дипломати това си свое желание. Прави и сондажи пред съветския дипломат във Виена княз Лобанов-Ростовски, и по този начин подготвяйки почвата за смяна в двустранните българо-руски връзки.
Малцина са държавниците в българската история, които могат да имат толкоз основно значимо значение за развиването на страната, както Стефан Стамболов. Наричан от съвременниците си „ българския Бисмарк”, Стамболов поема ръководството на една раздирана от вътрешни битки, и сложена в интернационална изолираност балканска млада страна, която се бори с цел да резервира нежната си самостоятелност.
Една от първите задания, пред който е изправен Стефан Стамболов, е модернизацията и раздвижването на българската стопанска система, която се намира в интервал на колапс. Липсата на цялостна тактика в хода на комплицираните политически битки, съпътствали първите години от развиването на Княжество България, като че ли са я оставили на назад във времето. Стефан Стамболов обаче се трансформира в индивида, който дава на по този начин мечтаната тактика и идея за развиване.
Той дава началото на българския държавен протекционизъм, следвайки три съществени посоки през осемте години, през който е отпред на страната - поощряване на българското произвеждане посредством дейна протекционистка политика, привличане на непознати капитали, и най-много на урегулиране на комерсиалните връзки с други страни, в преференциални за България рамки.
Именно Стамболов е труженик за нормализиране на връзките с Османската империя. Целта е България да получи опция да се грижи за българите под османска власт.
Започва и построяването и на съвременни за тогавашното си време, пристанища във Варна и Бургас, а през 1892 година е основано „ Българско комерсиално, параходно дружество”. Стамболов слага началото на известния през днешния ден Пловдивски панаир.
Влязъл в спор с Царска Русия и с княз Фердинанд, той е погубен от политически врагове на 6 юли 1895 година
Стефан Стамболов е български бунтовник, политик и общественик.
Взема интензивно присъединяване в Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Той е измежду най-заслужилите и известни " строители на модерна България ". След Освобождението е един от дейните дейци на Либералната партия. Бил е ръководител на Народното събрание; министър-председател на България (1888-1894). Има заслуги в реализиране Съединението на Княжество България и Южна Румелия и в контрапреврата през 1886 година Политиката му по време на Съединението и рецесията след преврата от 1886 година се оказва решаваща за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Провежда блестящо проявена националистическа политика.
Така се стига до 31 май 1894 година,когато Стефан Стамболов пада от власт. Изненадващо княз Фердинанд I приема подадената от Стамбoлов оставка като министър председател и натоварва Константин Стоилов да сформира кабинет. Падането на Стамболов се приема с изненада от тогавашната общност, тъй като за седемте години като министър председател той 14 пъти подава оставка пред монарха.
Междувременно във Виена, княз Фердинанд I получава поддръжката за отстраняването на Стефан Стамболов от власт. Той споделя с Австро-унгарският външен министър Калноки, и с някои непознати дипломати това си свое желание. Прави и сондажи пред съветския дипломат във Виена княз Лобанов-Ростовски, и по този начин подготвяйки почвата за смяна в двустранните българо-руски връзки.
Малцина са държавниците в българската история, които могат да имат толкоз основно значимо значение за развиването на страната, както Стефан Стамболов. Наричан от съвременниците си „ българския Бисмарк”, Стамболов поема ръководството на една раздирана от вътрешни битки, и сложена в интернационална изолираност балканска млада страна, която се бори с цел да резервира нежната си самостоятелност.
Една от първите задания, пред който е изправен Стефан Стамболов, е модернизацията и раздвижването на българската стопанска система, която се намира в интервал на колапс. Липсата на цялостна тактика в хода на комплицираните политически битки, съпътствали първите години от развиването на Княжество България, като че ли са я оставили на назад във времето. Стефан Стамболов обаче се трансформира в индивида, който дава на по този начин мечтаната тактика и идея за развиване.
Той дава началото на българския държавен протекционизъм, следвайки три съществени посоки през осемте години, през който е отпред на страната - поощряване на българското произвеждане посредством дейна протекционистка политика, привличане на непознати капитали, и най-много на урегулиране на комерсиалните връзки с други страни, в преференциални за България рамки.
Именно Стамболов е труженик за нормализиране на връзките с Османската империя. Целта е България да получи опция да се грижи за българите под османска власт.
Започва и построяването и на съвременни за тогавашното си време, пристанища във Варна и Бургас, а през 1892 година е основано „ Българско комерсиално, параходно дружество”. Стамболов слага началото на известния през днешния ден Пловдивски панаир.
Влязъл в спор с Царска Русия и с княз Фердинанд, той е погубен от политически врагове на 6 юли 1895 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ