110 г. от падането на Тунгуския метеорит в средата на Сибир, ето какво разкриват архивите
На 30 юни 1908 година в 7:14 часа локално време почти в географския център на Сибир региона на река Подкаменна Тунгуска избухва голяма детонация с хипотетична мощ 10-40 мегатона тротилов еквивалент, която поваля дърветата в диаметър от съвсем 100 км. Изгорени са към 200 кв. км. повърхност. Най-интересното е, че в епицентъра и в близост не са открити фрагменти с галактически генезис.
Преди това жителите сред басейните на реките Лена и Енисей следят по какъв начин през слънчевото небе откъм езерото Байкал от югоизток на северозапад минава блестящо огнено кълбо. Полетът на галактическия пришелец приключва на 7-10 км височина с ослепително зарево от детонация и необикновен гръм, чийто тътнежи се популяризират на 1000 км.
Взривът със силата на мощен нуклеарен удар за благополучие става над не заселена тайга, в противоположен случай жертвите можели да са милиони хора. Единственото по-близко населено място на 65 км. е Ванавара, областен център на Тунгуско-Чунския регион на Евенкийския самостоятелен окръг. Но даже и там хората са ужасени от счупените прозорци и падащи предмети в домовете им. Въздушният гърмеж провокира земетресение с магнитуд от 4,7 до 5 единици.
Най-близкото пасбище на евенките се намира на към 20 км. от епицентъра на гърмежа. Те описват, че по-леките кучета са вдигнати във въздуха и са им починали над 1000 елена. Пострадали са и някои от тях от въздушната вълна.
Взривната вълна е записана от обсерватории на всички места по света. В течение на няколко дни над Сибир се следи интензивно светене на небето.
В първите денонощия след злополуката съвсем на всички места в Северното полукълбо – от Бордо до Ташкент и от крайбрежията на Атлантика до Красноярск са следени странни атмосферни феномени: необикновени по бляскавост и оцветяване сумраци, светене на небето нощем, блестящо сребристи доста високи облаци (височина 80 км.), дневни оптични резултати – хало и венци към Слънцето.
Сиянието на небето нощем е толкоз мощно, доста хора не можели да заспят. В доста градове нощем можело умерено да се четат вестници със дребен шрифт. Това събитие продължава в течение на няколко нощи.
Катастрофата провокира съмнения в магнитното поле, закрепено в Иркутск и в немския град Кил. Магнитната стихия припомня по своите параметри разстройства в магнитното поле на Земята, следено по-късно при височинни нуклеарни детонации.
Именно този ден в Антарктида е следено извънредно по форма и мощ полярно зарево, разказано от британския полярен откривател Шекълтън.
Изучаването на Тунгуската злополука разрешава да се видят всички екологически и геофизични последици от рухване на галактически тела, да се създадат заключения за вероятните краткосрочни и по-далечни прогнози за следствията от сходни събития.
Факт е да вземем за пример, че на мястото на злополуката като разследване става частична разновидност на растенията, форсира се растежът на дърветата, променя се химическият състав и физическите свойства на почвата.
Природата на падналото в сибирската тайга галактическо тяло и до момента не е изцяло ясна, както не е ясно за какви галактически тела би трябвало да наблюдават хората, с цел да се избегне повтаряне на злополуката в обитаем регион.
Поради слабия интерес (а и възможности) към такива събития по това време първата експедиция, изпратена в региона, е чак през 1927 година и след нея следват доста други. Не са открити нито метеоритни парчета, нито ударен кратер.
Съществуват доста версии и откровени спекулации за причинителя на събитието: ядро на комета, кълбовидна гръмотевица, гърмеж на облак от метан, нуклеарен гърмеж, конфликт на Земята с дребна черна дупка, злополука на извънземен галактически транспортен съд и други Най-вероятно обаче си остава догатката, че е паднал огромен астероид.
Редакция БЛИЦ
Преди това жителите сред басейните на реките Лена и Енисей следят по какъв начин през слънчевото небе откъм езерото Байкал от югоизток на северозапад минава блестящо огнено кълбо. Полетът на галактическия пришелец приключва на 7-10 км височина с ослепително зарево от детонация и необикновен гръм, чийто тътнежи се популяризират на 1000 км.
Взривът със силата на мощен нуклеарен удар за благополучие става над не заселена тайга, в противоположен случай жертвите можели да са милиони хора. Единственото по-близко населено място на 65 км. е Ванавара, областен център на Тунгуско-Чунския регион на Евенкийския самостоятелен окръг. Но даже и там хората са ужасени от счупените прозорци и падащи предмети в домовете им. Въздушният гърмеж провокира земетресение с магнитуд от 4,7 до 5 единици.
Най-близкото пасбище на евенките се намира на към 20 км. от епицентъра на гърмежа. Те описват, че по-леките кучета са вдигнати във въздуха и са им починали над 1000 елена. Пострадали са и някои от тях от въздушната вълна.
Взривната вълна е записана от обсерватории на всички места по света. В течение на няколко дни над Сибир се следи интензивно светене на небето.
В първите денонощия след злополуката съвсем на всички места в Северното полукълбо – от Бордо до Ташкент и от крайбрежията на Атлантика до Красноярск са следени странни атмосферни феномени: необикновени по бляскавост и оцветяване сумраци, светене на небето нощем, блестящо сребристи доста високи облаци (височина 80 км.), дневни оптични резултати – хало и венци към Слънцето.
Сиянието на небето нощем е толкоз мощно, доста хора не можели да заспят. В доста градове нощем можело умерено да се четат вестници със дребен шрифт. Това събитие продължава в течение на няколко нощи.
Катастрофата провокира съмнения в магнитното поле, закрепено в Иркутск и в немския град Кил. Магнитната стихия припомня по своите параметри разстройства в магнитното поле на Земята, следено по-късно при височинни нуклеарни детонации.
Именно този ден в Антарктида е следено извънредно по форма и мощ полярно зарево, разказано от британския полярен откривател Шекълтън.
Изучаването на Тунгуската злополука разрешава да се видят всички екологически и геофизични последици от рухване на галактически тела, да се създадат заключения за вероятните краткосрочни и по-далечни прогнози за следствията от сходни събития.
Факт е да вземем за пример, че на мястото на злополуката като разследване става частична разновидност на растенията, форсира се растежът на дърветата, променя се химическият състав и физическите свойства на почвата.
Природата на падналото в сибирската тайга галактическо тяло и до момента не е изцяло ясна, както не е ясно за какви галактически тела би трябвало да наблюдават хората, с цел да се избегне повтаряне на злополуката в обитаем регион.
Поради слабия интерес (а и възможности) към такива събития по това време първата експедиция, изпратена в региона, е чак през 1927 година и след нея следват доста други. Не са открити нито метеоритни парчета, нито ударен кратер.
Съществуват доста версии и откровени спекулации за причинителя на събитието: ядро на комета, кълбовидна гръмотевица, гърмеж на облак от метан, нуклеарен гърмеж, конфликт на Земята с дребна черна дупка, злополука на извънземен галактически транспортен съд и други Най-вероятно обаче си остава догатката, че е паднал огромен астероид.
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ