На 30 май 2009 година една тъжна новина кръстоса надлъж

...
На 30 май 2009 година една тъжна новина кръстоса надлъж
Коментари Харесай

„Сървайвър” - фаталната авантюра на кмета на Раднево Нончо Воденичаров

На 30 май 2009 година една тъжна вест кръстоса надлъж и простор България. Тя пристигна доста отдалеко от остров Карамоан край Филипините. Починал е Нончо Воденичаров, гласеше късото известие. Всичко е станало доста ненадейно. За тридесет секунди процеждаше информацията. Тогава 53- годишният кмет на град Раднево бе участник в шоуто „ Сървайвър ”. Официалната версия беше солиден инфаркт. А по това време резултатите от здравните проучвания преди всяко съревнование на Нончо са отлични. Слуховете в града, който той управляваше, говореха, че захапване от мощно отровна змия, е станало причина да се стигне до печалния край. Така или другояче многото въпроси, към гибелта на Нончо, не стигнаха до правилния отговор. Около него има разногласия и през днешния ден. Осем години след трагичния предпоследен ден на май. Нончо Воденичаров е роден е на 6 ноември 1955 година в Копривщица. Човек с разностранни гении като млад той е взел участие като каскадьор допълнително от четиридест кино лентата. Пословична е смелостта му, настояват негови сътрудници от това време. Той е на коня при всеки рисков номер. Ходи по ръба на бръснача цели осем години. Играе си на котка и мишка с живота и читавостта си. Именно Нончо е един от ездачите във кино лентата „ Аспарух”, когато на режисьора Людмил Стайков му хрумва „ да спъне” тридесет препускащи жребци и ужасът от това да влезе в кадър от кино лентата. Според вестник „ ШОУ” каскадата е толкоз страшна, че даже самият Воденичаров се чудил по какъв начин е приел да взе участие. Година след края Нончо Воденичаров още носи белег от конска подкова на едно от рамената си и загатна от две счупвания и безчет натъртвания, които били в реда на нещата щом си се захванал с сходна полуда.

В родното кино Нончо Воденичаров си е записал името си като каскадьор в общо четиридесет кино лентата, сред които: „ Слънчев удар”, „ Златният век”, Юлия Вревская”, „ Мъжки времена”, „ Капитан Петко войвода”, „ Допълнение към закона за отбрана на страната. Отказва се, когато страхът почнал да го тресе. А за каскадьора това към този момент е пагубно: Ще паднеш. А паднеш ли, може и да не станеш, споделяше преживе.

Аватюрист, настоятелен мъж, предприемач, Нончо Воденичаров в разнообразни интервали е началник на бензиностанция, президент на футболен клуб, притежател на огромно рибовъдно стопанство. А за това, какъв кмет е бил, може да се съди по обстоятелството, че на локалните избори през есента на 2007 година в Раднево печели със 72% от гласовете на първи тур.

Друг един гений подреди градоначалника измежду звездите попфолк реализатори. Той издава няколко албума, прави дуети със: Силвия, Ивайло Гюров, Милко Кавалджиев. Неговите предизборни акции не бяха от речи, а от песни, спомнят си очевидци. Затова печелеше с лекост, а родната му Копривщица го прави собствен почетен собствен жител.

В часовете и дните след гибелта на Нончо Воденичаров вестник „ ШОУ” направи свое следствие. Ето какво разкри тогава тигърът на печата: Много скрити неща има към гибелта на радневския кмет. Според формалната версия нещастието настъпила след следващото съревнование, включващи катерене по въже, което племето на 53-годишния кмет на Раднево изгубило. С последните си думи Воденичаров окуражил съотборниците си, по-късно се хванал за сърцето, паднал и умрял. Драмата се разиграла пред очите на сървайвърите и на екипа на шоуто, който включвал и двама лекари.” Те двадесет минути се опитвали да му оказват помощ. За страдание безрезултатно.

Трагичният случай е укриван близо 24 часа. Оправданието е, че желали първо да кажат на околните му персонално. Много се говореше тогава дали здравословното положение на артиста е било в действителност такова, че да издържи на едно таково рисково прекарване като присъединяване в „ Сървавър”. Той доста пъти говорел, че доста желае да показа тази случка. Това за него било повече от фантазия. Дори се носят клюки, че си е платил, с цел да тръгне. Причините: не отговарял на условията, в последните месеци бил много измършавял, макар че се стараел да поддържа в доста положително положение фигурата си. Това, несъмнено, надали е правилно. И въпреки всичко, когато в Раднево, разбрали, че техният кмет е участник в „ Сървайвър”, имало хора които се запитали: Как ще издържи. Бурната му младост била към този момент много обратно. На петдесет и три години индивидът е по- уязвим от външните фактори.

Съвсем друго описа тогава пред „ ШОУ” певицата Юнона, с която кметът имаше тригодишна връзка, завършила с неговата гибел. На въпроса: Имал ли е по-сериозни здравословни проблеми Нончо, оплаквал ли се е? – тя дава отговор: Не, изрично нямаше никакви здравословни проблеми, дори се радваше, че е минал през всички тези проучвания, тъй като другояче нямал по кое време да отдели време за това. Здрав беше. И за мен е мистерия този инфаркт, който го връхлетя по този начин внезапно.

Според сървайвърите фолкпевецът е можел да бъде избавен. Той се оплакал дни преди гибелта си, че не се усеща добре и изпитва неразположение. Никой обаче не му обърнал внимание. Малко по-късно съдбовният резултат към този момент е налице. Ако медицинският екип на шоуто е закарал Нончо Воденичаров в точния момент в болничното заведение, той можеше още да бъде жив. Преди да замине за Филипините, физическото му положение било доста положително и като каскадьор кметът на Раднево бил здрав като бик.

Осем години оттогава. Близките на Нончо несъмнено постоянно приказват за него. Юнона му посвети ария, построиха чешма, приятелите му сътвориха съдружие в негова памет. Животът продължава, а споменът за един почтено изживян, изпълнен с обич, случки и музика живот не помръква.


Писателят Антон Дончев откровено се възхищаваше на Нончо Воденичаров

Антон Дончев: Имаше душа на кръстоносец

„ Нончо Воденичаров имаше душа на кръстоносец. Не от ония, тръгнали сякаш да освобождават Божигроб, а отдадени на обир и облага. Той имаше душата на тези, които са коленичели със свален шлем в левицата, а с десницата са забивали мечовете си в земята, с цел да освободят ръка да създадат с непокрита глава кръстен знак пред сърцата си. Не оня изправен от религия знак, който виждаме всеки ден да вършат в черквите, а знакът, обет пред Бога, че ще вървиш до гибел по пътя към Голгота. Нончо Воденичаров умееше и успяваше и в най-трудните мигове, и в най-обърканата навалица да остане самичък, да сътвори силово поле, което го отделяше от краткотрайното, нетрайното и неважното. Да го кажа по-точно - той оставаше самичък, дружно с оная мощ, която свързва забележимото и невидимото, която е на всички места, а това значи и в нас. Нончо можеше да я повика - и тя идваше при него. “
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР