Скопие - Белград: Хронология на замразяване на съседските отношения
На 3 юни 2013 година в Белград се организира първото взаимно държавно съвещание на представители на Република Македония и Република Сърбия. Македония върна жеста на гостоприемството през февруари 2015 година, когато Скопие бе хазаин на друго сходно събитие. По всичко изглеждаше, че връзките сред двете прилежащи страни просто не може да бъдат по-добри.
" Сърбия има от кого да се учи! ", бяха думите, които тогавашният сръбски министър-председател Александър Вучич изрече в Скопие, като добави, че Белград ще копира македонския модел, с цел да притегли повече вложения в страната, и даже дефинира второто съвещание като доста по-успешно от първото, проведено в Сърбия. Но в случай че тогава министър председателят Вучич беседва с сътрудника си Никола Груевски за евроинтеграционните процеси, промените и западни вложения, то през днешния ден - към този момент в качеството си на президент, Вучич приказва за противников дейности против Сърбия - освен това няколко часа след среща с посланика на Руската федерация в Белград, на която бяха оповестени нови проекти за привличане на задгранични вложения.
Но след последните събития на дневен ред излиза въпросът по кое време от сътрудник и добър комшия Македония се трансформира в страната, от която Сърбия изтегля дипломатите си. Хронологически видяно, проблемите в двустранните връзки стартират с измененията във властта в Скопие. След предварителните парламентарни избори в Македония, които се организираха през декември предходната година, Александър Вучич от позицията на министър председател се стараеше в своите обществени изяви да остави усещане на сдържан политик във връзка с вътрешната рецесия в Македония. Но медиите, близки до Вучич, водеха същинска осведомителна война, в която локалната редакция на съветската осведомителна организация " Спутник " бе техен правилен съдружник.
Зоран Заев - министър председателят, който не e мечтан нито от Александър Вучич, нито от Владимир Путин
(Дез)информацията се ширеше в сръбския медиен набор - тя стартира от осведомителните портали, по-късно се придвижи към телевизионните канали и вестници, огромна част от които - свързани с Вучич, с цел да стигне до отзвука в съветските държавни медии. В последна сметка, с още по-помпозни заглавия новините се връщаха в македонските медии като " Сител ТВ ", " Канал 5 ", " Алфа ", MTV, порталите " Инфомакс ", " Курир ", " Република ", " Вести ". Така на бял свят се яви параноята, че Зоран Заев със западните сътрудници като Съединени американски щати и Европейски Съюз, само че и Джордж Сорос, желае да продаде Македония на албанците, с едвам доловимите догатки, че Македония има и различен излаз от рецесията с изключение на евроатлантическата интеграция. Това е Русия.
Страната, която изпрати последното си известие към Македония през 2013 година по отношение на среща сред две държавнически делегации от видимо вторичен темперамент, внезапно стана дейна на Балканите и се ангажира ревниво с политическите условия в Македония. Руските изказвания отразиха по категоричен метод удостоверение на параноята и подправените вести, които обилно разпространяваха някои сръбски и македонски медии.
Москва даде открита поддръжка на Груевски, само че въпреки всичко в облика на Александър Вучи можеше да се открои путиновият сътрудник. През пролетта на 2017 година Вучич стартира акцията за президент на Сърбия. Четири дни преди изборите в Сърбия, Вучич отпътува за Русия за среща с Путин. Тя не бе по никакъв начин маловажна, в случай че се има поради фактът, че с кандидатурата си за държавен глава Александър Вучич целеше изцяло да консолидира властта си в страната. Още по-важна е неговата декларация, направена след срещата с Путин, според която съветският президент му е предал, че не е удовлетворен от държавно управление на СДСМ в Македония.
Напрегната атмосфера в района кулминира в събитията от 27 април, когато в Народното събрание на Македония имаше линчуване на водача на СДСМ Зоран Заев и депутатите от опозицията. Заслужава да се означи, че Министерство на външните работи на Русия, ден след изборите в Македония намерено застана на страната на Груевски като сподели, че Заев благодарение на Съединени американски щати и Джордж Сорос не може да бъде министър председател на страната, а легален победител в изборите е Груевски и партията ВМРО-ДПМНЕ.
Аферата " Живалиевич " - повратна точка
" НоваТВ ", дружно с Мрежата за докладване на престъпност и корупция (OCCRP) и английския вестник The Guardian разгласява проучване, подкрепено с документи, които сочат интервенция от страна на Русия в Македония за дестабилизация на района и попречване на евроатлантическата интеграция, изключително на тази в НАТО. Всичко това е осъществявано посредством сръбските разследващи служби и с присъединяване на македонския народен представител от сръбски генезис Иван Стоилкович. Обявени бяха и преписи сред техни диалози, налице са и подозрения, че те са виновни за основаването на медийната агитация, която наливаше масло в огъня на към този момент неспокойната и разграничена Македония. За сътрудника Горан Живалиевич се удостовери, че е участвал в Народното събрание с тълпата, която щурмува постройката. Появиха се съответни доказателства, които демонстрират, че тези хора са били следени от македонските служби и по времето на Сашо Миялков като шеф на УБК. Замесен бе и журналистът и народен представител от Сърбия Мирослав Лазански. Успоредно течеше и огромна пропагандна акция, ориентирана към Съединени американски щати, Европейски Съюз, медиите, неправителствените организации и политици от опозицията в Македония.
Официална Сърбия не отговори нищо за аферата " Живалиевич " и обвиняванията за интервенция във вътрешните работи на Македония. Сръбската позиция е, че Живалиевич не е направил дейности, нарушаващи дипломатическите протоколи, и че в Народното събрание в Скопие е имало и други представители на задгранични служби. (Края на май, изказването на Вучич в Брюксел).
За тази спекулация със сръбските служби в Македония към момента чакаме някаква институционална развръзка, в случай че заради съображения за сигурност и районни аргументи такава въобще има. Македонската реакция беше топла, а сръбската съвсем арогантна. От тези събития насам ледът стартира да сковава бързо двустранните връзки сред Белград и Скопие. Понякога се предизвика с измислени вести за хипотетична войска от Косово, която дружно със Заев кой знае какво е възнамерява, след това последва и коментар на Дачич, който намерено говореше, че съжалява, че са признали Македония под конституционното й име. И всичко това, с цел да се стигне до кулминационната точка с отдръпването на дипломатическия личен състав на Сърбия от Скопие назад в Белград. Вучич и Дачич разтръбиха, че имат доказателства, според които сръбското посолство е било цел на разследваща активност в Македония от страна на трети служби.
След успеха на СДСМ и назначението на Зоран Заев за министър-председател, външната политика на Македония се промени фрапантно. Усилията за евроатлантическа интеграция бяха избрани като приоритет от новата администрация. Споразумението с България и потвърждаването на тясното съдействие с Босна и Херцеговина, друга балканска страна, която може да е евентуален проблем във връзка с сигурността в района, наподобява стартира да се възприема като спънка за доста външни стратегии.
Опитите за интервенция на Русия в Югоизточна Европа, изключително в нежните Западните Балкани, е освен изкуствено раздухана история - тя е доказана от доста публикации и проучвания от разнообразни медии в света, които не крият опасенията си, че рисковата игра на Москва ще докара до нови проблеми в сензитивния район.
Нова ТВ
" Сърбия има от кого да се учи! ", бяха думите, които тогавашният сръбски министър-председател Александър Вучич изрече в Скопие, като добави, че Белград ще копира македонския модел, с цел да притегли повече вложения в страната, и даже дефинира второто съвещание като доста по-успешно от първото, проведено в Сърбия. Но в случай че тогава министър председателят Вучич беседва с сътрудника си Никола Груевски за евроинтеграционните процеси, промените и западни вложения, то през днешния ден - към този момент в качеството си на президент, Вучич приказва за противников дейности против Сърбия - освен това няколко часа след среща с посланика на Руската федерация в Белград, на която бяха оповестени нови проекти за привличане на задгранични вложения.
Но след последните събития на дневен ред излиза въпросът по кое време от сътрудник и добър комшия Македония се трансформира в страната, от която Сърбия изтегля дипломатите си. Хронологически видяно, проблемите в двустранните връзки стартират с измененията във властта в Скопие. След предварителните парламентарни избори в Македония, които се организираха през декември предходната година, Александър Вучич от позицията на министър председател се стараеше в своите обществени изяви да остави усещане на сдържан политик във връзка с вътрешната рецесия в Македония. Но медиите, близки до Вучич, водеха същинска осведомителна война, в която локалната редакция на съветската осведомителна организация " Спутник " бе техен правилен съдружник.
Зоран Заев - министър председателят, който не e мечтан нито от Александър Вучич, нито от Владимир Путин
(Дез)информацията се ширеше в сръбския медиен набор - тя стартира от осведомителните портали, по-късно се придвижи към телевизионните канали и вестници, огромна част от които - свързани с Вучич, с цел да стигне до отзвука в съветските държавни медии. В последна сметка, с още по-помпозни заглавия новините се връщаха в македонските медии като " Сител ТВ ", " Канал 5 ", " Алфа ", MTV, порталите " Инфомакс ", " Курир ", " Република ", " Вести ". Така на бял свят се яви параноята, че Зоран Заев със западните сътрудници като Съединени американски щати и Европейски Съюз, само че и Джордж Сорос, желае да продаде Македония на албанците, с едвам доловимите догатки, че Македония има и различен излаз от рецесията с изключение на евроатлантическата интеграция. Това е Русия.
Страната, която изпрати последното си известие към Македония през 2013 година по отношение на среща сред две държавнически делегации от видимо вторичен темперамент, внезапно стана дейна на Балканите и се ангажира ревниво с политическите условия в Македония. Руските изказвания отразиха по категоричен метод удостоверение на параноята и подправените вести, които обилно разпространяваха някои сръбски и македонски медии.
Москва даде открита поддръжка на Груевски, само че въпреки всичко в облика на Александър Вучи можеше да се открои путиновият сътрудник. През пролетта на 2017 година Вучич стартира акцията за президент на Сърбия. Четири дни преди изборите в Сърбия, Вучич отпътува за Русия за среща с Путин. Тя не бе по никакъв начин маловажна, в случай че се има поради фактът, че с кандидатурата си за държавен глава Александър Вучич целеше изцяло да консолидира властта си в страната. Още по-важна е неговата декларация, направена след срещата с Путин, според която съветският президент му е предал, че не е удовлетворен от държавно управление на СДСМ в Македония.
Напрегната атмосфера в района кулминира в събитията от 27 април, когато в Народното събрание на Македония имаше линчуване на водача на СДСМ Зоран Заев и депутатите от опозицията. Заслужава да се означи, че Министерство на външните работи на Русия, ден след изборите в Македония намерено застана на страната на Груевски като сподели, че Заев благодарение на Съединени американски щати и Джордж Сорос не може да бъде министър председател на страната, а легален победител в изборите е Груевски и партията ВМРО-ДПМНЕ.
Аферата " Живалиевич " - повратна точка
" НоваТВ ", дружно с Мрежата за докладване на престъпност и корупция (OCCRP) и английския вестник The Guardian разгласява проучване, подкрепено с документи, които сочат интервенция от страна на Русия в Македония за дестабилизация на района и попречване на евроатлантическата интеграция, изключително на тази в НАТО. Всичко това е осъществявано посредством сръбските разследващи служби и с присъединяване на македонския народен представител от сръбски генезис Иван Стоилкович. Обявени бяха и преписи сред техни диалози, налице са и подозрения, че те са виновни за основаването на медийната агитация, която наливаше масло в огъня на към този момент неспокойната и разграничена Македония. За сътрудника Горан Живалиевич се удостовери, че е участвал в Народното събрание с тълпата, която щурмува постройката. Появиха се съответни доказателства, които демонстрират, че тези хора са били следени от македонските служби и по времето на Сашо Миялков като шеф на УБК. Замесен бе и журналистът и народен представител от Сърбия Мирослав Лазански. Успоредно течеше и огромна пропагандна акция, ориентирана към Съединени американски щати, Европейски Съюз, медиите, неправителствените организации и политици от опозицията в Македония.
Официална Сърбия не отговори нищо за аферата " Живалиевич " и обвиняванията за интервенция във вътрешните работи на Македония. Сръбската позиция е, че Живалиевич не е направил дейности, нарушаващи дипломатическите протоколи, и че в Народното събрание в Скопие е имало и други представители на задгранични служби. (Края на май, изказването на Вучич в Брюксел).
За тази спекулация със сръбските служби в Македония към момента чакаме някаква институционална развръзка, в случай че заради съображения за сигурност и районни аргументи такава въобще има. Македонската реакция беше топла, а сръбската съвсем арогантна. От тези събития насам ледът стартира да сковава бързо двустранните връзки сред Белград и Скопие. Понякога се предизвика с измислени вести за хипотетична войска от Косово, която дружно със Заев кой знае какво е възнамерява, след това последва и коментар на Дачич, който намерено говореше, че съжалява, че са признали Македония под конституционното й име. И всичко това, с цел да се стигне до кулминационната точка с отдръпването на дипломатическия личен състав на Сърбия от Скопие назад в Белград. Вучич и Дачич разтръбиха, че имат доказателства, според които сръбското посолство е било цел на разследваща активност в Македония от страна на трети служби.
След успеха на СДСМ и назначението на Зоран Заев за министър-председател, външната политика на Македония се промени фрапантно. Усилията за евроатлантическа интеграция бяха избрани като приоритет от новата администрация. Споразумението с България и потвърждаването на тясното съдействие с Босна и Херцеговина, друга балканска страна, която може да е евентуален проблем във връзка с сигурността в района, наподобява стартира да се възприема като спънка за доста външни стратегии.
Опитите за интервенция на Русия в Югоизточна Европа, изключително в нежните Западните Балкани, е освен изкуствено раздухана история - тя е доказана от доста публикации и проучвания от разнообразни медии в света, които не крият опасенията си, че рисковата игра на Москва ще докара до нови проблеми в сензитивния район.
Нова ТВ
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ