Три години от кончината на големия приятел на България Камило Дзуколи
На 3 февруари се навършват три години от неочакваната кончина на 61-годишният Камило Дзуколи, дълготраен Посланик на Суверенния Малтийски медал у нас и огромен другар на България. По време на 11-годишния му мандат като посланик той осъществя стотици дарения, в лечебни заведения, центрове за хора с увреждания, центрове за деца в неравностойно състояние, църкви и манастири. Посланик Дзуколи е притежател и на медал " Стара планина ". Помолихме апостолическият нунций монс. Анселмо Гуидо Пекорари, до неотдавна дипломат на Папа Франциск в България, да показа своите мемоари за дипломат Дзуколи. " Той имаше необикновен политически нюх, висока просвета, безпогрешна памет,познаваше в елементи интернационалната сцена и разрастващите се процеси, а по-особено Латинска Америка и Европа, тъй като е бил отговорник за интернационалната организация на Християн-демократическата партия. Освен това беше жива енциклопедия на предишното и сегашното. Ще го запомня обаче най-много като дипломат, който обичаше безпределно България ".
В реалност политическата кариера на Камило Дзуколи е дълга, той е началник на кабинета на Емилио Коломбо, два пъти външен министър, министър председател на Италия и началник на Европейския парламент. През 1986 година Камило Дзуколи е определен за зам.-генерален секретар на Европейската национална партия по време на генералния секретар Жак Сантер. През 1979 година той е измежду създателите на италианския комитет за избирането на Роналд Рейгън за президент на Съединени американски щати. Тайван и идеята на страната-трън в очите на Китай бяха изключително драговолно на починалия дипломат. Както и пословичната му респект към царското семейство в България. Почит, граничеща с поклонение, почнала още в младежките години на уверения монархист Дзуколи.
" Смъртта на дипломат Дзуколи беше неочаквана, безусловно непредвидена, в такива моменти всички се питаме за какво? Защо един човек, изпълнен с живот, с благотворителност, защитаващ човешките и християнски полезности внезапно ни напусна? Напусна ни даже без да каже сбогом, без да даде никакъв симптом, че скоро няма да бъде измежду нас. Архиепископ Пекорари е убеден, че " всички ние, несъмнено, жадуваме за дълъг, добър и изпълнен с наслади живот ". Но - добавя, в случай че нещата не се получат по този начин, не би трябвало да мислим, че това е Божие наказване, в противен случай, това е достигната за по-бързо време цел, място, където индивидът е отишъл непосредствено, без отклоняване, тъй като гибелта не поставя завършек на всичко ".
Наричаха Камило Дзуколи " рицарят, лоялен на България ", а в действителност беше един от най-видните доброжелатели на страната ни и дълготраен неин покровител по всички очевидни и секрети вероятни канали. Неслучайно, дипломат Дзуколи беше почетен член на редколегията на Факти и редакцията на уеб страницата беше кръстена на негово име през предходната година. Човек е жив, до момента в който се помнят делата му, а хора като Камило Дзуколи не умират, споменът за тях е постоянно жив.
В реалност политическата кариера на Камило Дзуколи е дълга, той е началник на кабинета на Емилио Коломбо, два пъти външен министър, министър председател на Италия и началник на Европейския парламент. През 1986 година Камило Дзуколи е определен за зам.-генерален секретар на Европейската национална партия по време на генералния секретар Жак Сантер. През 1979 година той е измежду създателите на италианския комитет за избирането на Роналд Рейгън за президент на Съединени американски щати. Тайван и идеята на страната-трън в очите на Китай бяха изключително драговолно на починалия дипломат. Както и пословичната му респект към царското семейство в България. Почит, граничеща с поклонение, почнала още в младежките години на уверения монархист Дзуколи.
" Смъртта на дипломат Дзуколи беше неочаквана, безусловно непредвидена, в такива моменти всички се питаме за какво? Защо един човек, изпълнен с живот, с благотворителност, защитаващ човешките и християнски полезности внезапно ни напусна? Напусна ни даже без да каже сбогом, без да даде никакъв симптом, че скоро няма да бъде измежду нас. Архиепископ Пекорари е убеден, че " всички ние, несъмнено, жадуваме за дълъг, добър и изпълнен с наслади живот ". Но - добавя, в случай че нещата не се получат по този начин, не би трябвало да мислим, че това е Божие наказване, в противен случай, това е достигната за по-бързо време цел, място, където индивидът е отишъл непосредствено, без отклоняване, тъй като гибелта не поставя завършек на всичко ".
Наричаха Камило Дзуколи " рицарят, лоялен на България ", а в действителност беше един от най-видните доброжелатели на страната ни и дълготраен неин покровител по всички очевидни и секрети вероятни канали. Неслучайно, дипломат Дзуколи беше почетен член на редколегията на Факти и редакцията на уеб страницата беше кръстена на негово име през предходната година. Човек е жив, до момента в който се помнят делата му, а хора като Камило Дзуколи не умират, споменът за тях е постоянно жив.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ