На 28 октомври 1925 г. в хотел Англетер“ в Санкт

...
На 28 октомври 1925 г. в хотел Англетер“ в Санкт
Коментари Харесай

Две стихотворения от Сергей Есенин

На 28 октомври 1925 година в хотел „ Англетер “ в Санкт Петербург, в стаята му, намират обесен на шнура на тежката завеса Сергей Есенин – един от обичаните поети на Русия, одеве навършил 30 години. По-късно ще тръгнат клюки, че не става дума тъкмо за самоубийство, само че историците не са безапелационни за действителните условия към неговата гибел. Някои настояват, че като се изключи че се е обесил, преди този момент си е разрязал вените и е написал предсмъртното си стихотворение с кръвта си, само че това е непотвърдено. Стиховете му десетилетия не са издавани, защото алената империя счита, че личността на Есенин е упадъчна – пияч, гамен, многоженец, неподчиняващ се на руските догми за държание в обществото. Първото страхливо томче с неговите удивително стройни куплети излиза едвам през 1966 г. 

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември остарял стил), през 1895 година в Константиново, Рязанска област. Днес това селце е с названието Есенино. Наричат Еденин и „ селския стихотворец на Русия “, поради преизпълнените с обич към родното място описателни стихове в ранното му творчество. През 1912 година той се реалокира в Москва, от първата си жена Анна Изрядовна, има наследник, който  умира в сталински лагер през 1937 година

През 1915 година Есенин, към този момент живеещ в Санкт Петербург, се среща с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. През 1917 година той се дами за Зинаида Райх, (по-късно и брачна половинка на Всеволод Майерхолд), от която има щерка и наследник. 5 години по-късно Есенин се дами за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува и пие до несвяст из Европа и Съединени американски щати. Връща се в Русия през 1923 година, влюбва се несподелено в актрисата Августа Миклашевска, само че в постелята му е поетесата Надежда Волпин. Тя ражда наследник от Сергей Есенн, само че поетът по този начин и в никакъв случай не научава за съществуването му. 
През 1916 година Сергей Есенин е мобилизиран, само че с излизането на Русия от Първата международна война е освободен от работа. През 1917 година той се дами наново, този път за Зинаида Райх, бъдеща брачна половинка на Всеволод Майерхолд, от която има щерка и наследник. През 1918 година основава лично издателство, наречено „ Трудовая артель художников слова “.
През 1922 година Есенин се дами за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува из Европа и Съединените щати. През този интервал алкохолизмът му се ускорява и на идната година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 година Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, само че възприятията му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него наследник, Александър Есенин-Волпин, за който поетът не научава в никакъв случай.
Последните две години от живота си Есенин прекарва в непрекъснато пияно положение, само че тогава написа и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 година се дами за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, само че скоро се постанова да бъде признат в болница.

След изписването отпътува за Санкт Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „ Англетер “ и там прерязва вените си, написа прощално стихотворение с кръвта си и го предава на другар, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На идващия ден е открит обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.
Макар че е един от най-популярните поети в Русия и държавното управление му провежда тържествено заравяне, огромна част от творбите на Есенин са неразрешени и са оповестени в Съветския съюз едвам през 1966 година

Нека си напомним две от най-емоционалните стихотворения на съветския стихотворец. 

Прочети още:
10 надарени безумци, дали на света велики хрумвания
Странностите на Вирджиния Улф, Мопасан, Есенин, Гогол и други

10 надарени безумци, дали на света велики хрумвания
Представяме ви невероятните страни на Кафка, Ницше и Хемингуей

ПИСМО ОТ МАМА
Какво ли ощемога да измисля,какво да пишаоще, боже мой.Пред мен лежина масичката нискаполученотомамино писмо.
Тя написа: " Синко, в случай че можеш ти,за Коледа понеела, обичани.Купи ми шал,на баща си купи му гащи,че у нас е недостиг.
Мен тормози ме,че си стихотворец,че се сдружисъс популярност прекомерно клета.А по какъв начин добре беотнапред -след ралото да си, в полето.
А остарях аз,даже станах зла,но в случай че ти дома не бе напуснал,сега край мен да имаше снаха,и внуче на колянотода треса.
А ти децатапръсна по света,жена си даде друг да я прегръщаи без семейство, без приятел, без пътна стола си във кръчматасе тръшна.
Кажи ми, майче,що ти е?Ти беше мирен,така преклонен бе.Говореха един през други те:какъв благополучен естарият Есенин!
Не сбъдна се надеждата ни в теби от това горчи ни на душата,баща ти мислеше,със стиховеда вадишмалко повече заплата.
Каквото и да получаваш, пак не биизпратил вкъщии затуй те ругая,че знам си ази знам от теб, уви:поетът с пръсти е необятни.
И тормози ме,че си стихотворец,че се сдружисъс популярност прекомерно клета.А по какъв начин добре беотнапред -след ралото да си, в полето.
Сега е цялостна тъга,тъма като патрон.И кон си нямаме.Но в случай че ти си дoма,ще има всичко,а със твоя разум -би станал председателв изпълкома.
По-смело ще живеем,без да ни корят,умората ще те напусне, имам вяра,на твоята женаще дамчекрък,а ти ще пазиш, сине,нашта напреднала възраст. "
Писмото мачками си изгубвам мисълта.Нима пред мене пътят няма излаз дори?Но всичко, дето мисля,ще опиша там.Във отговораще опиша...1924 (Превод© Огнян Антов)
СИЛЕН Е ЖИВОТЪТ - ОЧАРОВА...
Силен е животът — очароваили пък ни мами с опитност,все едно: ръката му суровапише съдбоносни писмена.
Но притворя ли очи, веднагамислено си споделям: „ Не тъжи,той ни мами, но постоянно влагаи разтуха в своите неистини.
Обърни лице и по лунатаразгадавай своя земен дял,успокой си, смъртнико, душата,всички непознати истини презрял. “
Искам в люляковите пожаритрезво да премисля своя път.Ще ни лъжат ветренни другарии дамите ще ни променят.
Нека ме ласкаят с нежно слово,нека ме одумват с пикантен език —свикнал съм на всичко и отновоняма да се скърбя нито момент.
Моята душа трепери вечена звездите в блясъка леден.Който ми е мил — се отхвърли,и не помни — който беше с мен.
Все едно, посрещан с принуда,мен ме радва ясната зораи съм признателен на живота,че земя такава ми избра.1925(Превод © Иван Николов)

Актьорът Сергей Безруков, който извърши ролята на Есенин в едноименния сериал, пее по стихотворението " Хулиган "
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР