28 февруари 1872 г. Антим I става екзарх
На 28 февруари 1872 година Антим I е определен за екзарх. Той е изтъкнат политик и държавник, останал в историята най-много като герой за независимостта на Българската черква и за усилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: " Ще бъда благословен, в случай че с моята всеотдайност възкръсне България за нов свободен живот! "
Роден е в Лозенград (светското му име е Атанас Михайлов Чалъков). Учил е в Цариград и на Света Гора (в манастира Хилендар приел отшелнически сан), след което траял на остров Халки и в Одеса. През 1856 година приключил богословие в Московската духовна академия, след което станал ректор на семинарията в Халки.
През 1861 година бил определен за варненско-преславски, а през 1868 година - за видински митрополит. Тук той скъсал с Цариградската патриаршия, като взел страната на народа и станал един от най-енергичните и предани борци за българската църковна самостоятелност.
След основаването на Българската екзархия е бил определен през 1872 година за пръв екзарх. Като екзарх пламенно отстоявал правата на народа, снел отлъчването на владиците, ръкоположил нови владици. Екзарх Антим I протестирал срещу Баташките кланета и се обърнал с писмо до съветския цар, в което изложил тежкото състояние на българския народ и помолил царя да се застъпи за България. След като прочел писмото, Александър II написал върху него " Да се освободи България! ".
За тази му активност Портата свалила екзарх Антим от екзархийския пост и го заточила в Мала Азия. След свършването на Руско-турската война през 1878 година екзарх Антим I бил освободен и отпътувал за епархията си във Видин.
През 1879 година бил определен за ръководител на Учредително национално заседание, което на 17 април 1879 година избрало княз Александър Батемберг.
Екзарх Антим I умрял във Видин през 1888 година.
Роден е в Лозенград (светското му име е Атанас Михайлов Чалъков). Учил е в Цариград и на Света Гора (в манастира Хилендар приел отшелнически сан), след което траял на остров Халки и в Одеса. През 1856 година приключил богословие в Московската духовна академия, след което станал ректор на семинарията в Халки.
През 1861 година бил определен за варненско-преславски, а през 1868 година - за видински митрополит. Тук той скъсал с Цариградската патриаршия, като взел страната на народа и станал един от най-енергичните и предани борци за българската църковна самостоятелност.
След основаването на Българската екзархия е бил определен през 1872 година за пръв екзарх. Като екзарх пламенно отстоявал правата на народа, снел отлъчването на владиците, ръкоположил нови владици. Екзарх Антим I протестирал срещу Баташките кланета и се обърнал с писмо до съветския цар, в което изложил тежкото състояние на българския народ и помолил царя да се застъпи за България. След като прочел писмото, Александър II написал върху него " Да се освободи България! ".
За тази му активност Портата свалила екзарх Антим от екзархийския пост и го заточила в Мала Азия. След свършването на Руско-турската война през 1878 година екзарх Антим I бил освободен и отпътувал за епархията си във Видин.
През 1879 година бил определен за ръководител на Учредително национално заседание, което на 17 април 1879 година избрало княз Александър Батемберг.
Екзарх Антим I умрял във Видин през 1888 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ