Мистерия на 76 години: Бил ли е отровен от Хитлер Борис III?
На 28 август 1943 година в 16:22 часа стопира да бие сърцето на последния български монарх Борис III. До през днешния ден историците не престават да нищят най-различни, постоянно сензационни, версии за преждевременната му кончина.
Най-конспиративната си остава тази, че е бил токсичен от Хитлер, защото не е желал да изпрати български войски на Източния фронт и даже е възнамерявал да изтегли България от Тристранния пакт. По това време във Втората международна война към този момент е настъпил поврат.
Съветският съюз минава в контранастъпление и стартира дългия си марш на запад против силите на Вермахта.
Гибелта на царя идва ненадейно, като той е релативно млад, ненавършил 50 години и без предходни тежки боледувания. Малко преди този момент Борис III посещава основната военна квартира на Хитлер „ Wolfsschanze “ („ Вълчата бърлога “) в Растенбург.
Слуховете за неестествената му гибел плъзват съвсем неотложно - в България и света. Появяват се даже хора, които настояват, че са „ очевидци “, участвали на свалянето на царския мъртвец от самолета на Хитлер. Не закъсняват и интернационалните реакции.
Вестниците в Съединени американски щати приказват за ликвидиране от страна на българин при завръщането на царя от немската основна квартира, а Радио Лондон показва, че става дума за атентат, осъществен на софийската гара, само че след това показва отравяне от Хитлер. Правителството и печатът се постанова да излизат с опровержения, които обаче ускоряват още повече подозренията и фантазиите на обществото.
Съществува и противоположната теза - за убийството на цар Борис от страните от Антихитлеристката коалиция, като тук се показват за причинители на неговото отравяне Съветският съюз или Англия. Официалната версия е гибел в резултат на инфаркт.
Като причина лекарите показват: „ задръстване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка “.
След идването си в софийския замък царят споделя пред своя секретар Ст. Балан за болки в гърдите и рамото - признаци, предвещаващи инфаркт. Първият симптом за влошеното положение се следи във вечерта на 23 август, когато на монарха стартира да му прилошава, а след това повръща и изпитва сърдечни болки.
Придворните лекари в началото дават неправилната диагноза жлъчка. След като положението му се утежнява на идващия ден, от Берлин идва доктор Рудолф Зайц, който е лекувал царя и преди този момент, а от Виена - още двама експерти - доктор Ханс Епингер и доктор Максимилиан де Кринис. Представената диагноза е сърдечен удар, с която се съгласяват и българските им сътрудници.
Като причина се сочи физически и прочувствен стрес, изцяло разбираемо, имайки поради напрегнатите диалози във „ Вълчата бърлога “ и изкачването на вр. Мусала, което царят подхваща незабавно след завръщането си. Съществуват свидетелства, че лекари от Института за правосъдна медицина правят загадка аутопсия и удостоверяват формалното мнение за инфаркт.
Най-конспиративната си остава тази, че е бил токсичен от Хитлер, защото не е желал да изпрати български войски на Източния фронт и даже е възнамерявал да изтегли България от Тристранния пакт. По това време във Втората международна война към този момент е настъпил поврат.
Съветският съюз минава в контранастъпление и стартира дългия си марш на запад против силите на Вермахта.
Гибелта на царя идва ненадейно, като той е релативно млад, ненавършил 50 години и без предходни тежки боледувания. Малко преди този момент Борис III посещава основната военна квартира на Хитлер „ Wolfsschanze “ („ Вълчата бърлога “) в Растенбург.
Слуховете за неестествената му гибел плъзват съвсем неотложно - в България и света. Появяват се даже хора, които настояват, че са „ очевидци “, участвали на свалянето на царския мъртвец от самолета на Хитлер. Не закъсняват и интернационалните реакции.
Вестниците в Съединени американски щати приказват за ликвидиране от страна на българин при завръщането на царя от немската основна квартира, а Радио Лондон показва, че става дума за атентат, осъществен на софийската гара, само че след това показва отравяне от Хитлер. Правителството и печатът се постанова да излизат с опровержения, които обаче ускоряват още повече подозренията и фантазиите на обществото.
Съществува и противоположната теза - за убийството на цар Борис от страните от Антихитлеристката коалиция, като тук се показват за причинители на неговото отравяне Съветският съюз или Англия. Официалната версия е гибел в резултат на инфаркт.
Като причина лекарите показват: „ задръстване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка “.
След идването си в софийския замък царят споделя пред своя секретар Ст. Балан за болки в гърдите и рамото - признаци, предвещаващи инфаркт. Първият симптом за влошеното положение се следи във вечерта на 23 август, когато на монарха стартира да му прилошава, а след това повръща и изпитва сърдечни болки.
Придворните лекари в началото дават неправилната диагноза жлъчка. След като положението му се утежнява на идващия ден, от Берлин идва доктор Рудолф Зайц, който е лекувал царя и преди този момент, а от Виена - още двама експерти - доктор Ханс Епингер и доктор Максимилиан де Кринис. Представената диагноза е сърдечен удар, с която се съгласяват и българските им сътрудници.
Като причина се сочи физически и прочувствен стрес, изцяло разбираемо, имайки поради напрегнатите диалози във „ Вълчата бърлога “ и изкачването на вр. Мусала, което царят подхваща незабавно след завръщането си. Съществуват свидетелства, че лекари от Института за правосъдна медицина правят загадка аутопсия и удостоверяват формалното мнение за инфаркт.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ