Агресивната политика на Фед може да е пагубна за най-уязвимите страни
На 26 юли 2023 година Федералният запас разгласи ново нарастване на лихвените проценти с четвърт пункт. Това значи, че лихвите в Съединени американски щати са се повишили с 5,25 процентни пункта през последните 18 месеца. Докато инфлацията в Съединени американски щати понижава обаче, нападателната парична политика на Фед може да е оказала доста дълготрайно влияние върху доста страни по света, изключително върху разрастващите се, написа за The Conversation Кристина Ботеа, професор по политически науки в Мичиганския държавен университет. “Вярвам, че този нескончаем интервал на по-високи лихвени проценти в Съединени американски щати е нараснал риска от икономическа и обществена неустойчивост, изключително в страните с по-ниски приходи “, показва Ботеа. Вълнообразен ефект Решенията, свързани с паричната политика в Съединени американски щати, като да вземем за пример повишение на лихвените проценти, имат вълнообразен резултат в страните с ниски приходи – в това число поради централната роля на $ в международната стопанска система. Много нововъзникващи стопански системи разчитат на $ при комерсиалните си интервенции и множеството вземат заеми в щатски долари – всички при лихвени проценти, повлияни от Фед. И когато лихвените проценти в Съединени американски щати се повишат, доста страни – и изключително разрастващите се – са склонни да последват образеца, показва проф. Ботеа.
Това значително се дължи на безпокойствие за обезценяването на валутата. Повишаването на лихвените проценти в Съединени американски щати прави американските държавни и корпоративни облигации по-привлекателни за вложителите. Резултатът е свободни задгранични финансови потоци от нововъзникващите пазари, които се смятат за по-рискови. Това тласка надолу валутите на тези страни и подтиква държавните управления в страните с по-ниски приходи да отразяват политиката на Федералния запас. Проблемът е, съгласно Ботеа, е че доста от тези страни към този момент имат високи лихвени проценти и по-нататъшни покачвания лимитират държавните управления във връзка с отпущането на заеми за разширение на личните им стопански системи – повишавайки риска от криза.
Налице е и въздействието, което повишението на лихвите в Съединени американски щати, оказва върху страните с огромни задължения. Когато лихвите бяха по-ниски, доста страни с по-ниски приходи поеха високи равнища на интернационален дълг, с цел да компенсират финансовото влияние на Covid-19 пандемията, а по-късно и резултата от по-високите цени, породени от войната в Украйна. Нарастващата цена на заемите обаче ще затрудняват държавните управления да покриват настоящите си сметки. Това положение, наречено „ дългово усложнение “, визира от ден на ден страни. През май 2023 година, когато към момента беше президент на Световната банка, Дейвид Малпас пресметна, че към 60% от страните с по-ниски приходи са в риск или има висок риск да изпаднат в дългова рецесия.
По-общо казано, всеки опит за закъснение на растежа за намаление на инфлацията в Съединени американски щати – каквато е задачата на повишението на лихвените проценти – ще има индиректен резултат върху стопанските системи на по-малките народи, написа проф. Ботеа. Тъй като разноските за заеми в Съединени американски щати се усилват, фирмите и потребителите ще се окажат с по-малко евтини пари за всички артикули – вътрешни или интернационалните. Междувременно опасенията за криза ще подтиснат в допълнение потребителските разноски. Това не е единствено доктрина – историята демонстрира, че на процедура е правилно, показва проф. Ботеа. Тя дава известния образец с един от някогашните ръководители на Фед – Пол Волкър. В края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век той се бори с инфлацията с нападателни покачвания на лихвените проценти, които усилват цената на заемите по света. Това способства за дълговите рецесии в 16 страни от Латинска Америка, водейки до така наречен „ изгубено десетилетие “ в района – интервал на икономическа застоялост и възходяща беднотия. (Други специалисти обаче към този момент са посочвали, че дейностите на Волкър следват преждевременното оттегляне на Фед във връзка с борбата с инфлацията по времето на ръководителя Артър Бърнс. Той покачва фрапантно лихвените проценти в интервала 1972-1974 година След това, когато стопанската система се свива, той трансформира курса и стартира да понижава лихвите. По-късно инфлацията още веднъж се повишава и тогава с нейното изстудяване се заема Волкър.)
Проф. Ботеа отбелязва, че актуалните нараствания на лихвите не са от същия порядък като тези от началото на 80-те години на предишния век, когато лихвите се покачиха до съвсем 20%. Процентите обаче са задоволително високи, с цел да провокират страхове измежду икономистите. Последният отчет на Световната банка за световните стопански вероятности включва цялостен раздел за разпространяването на лихвените проценти в Съединени американски щати към разрастващите се народи. В него се отбелязва: „ Бързото повишаване на лихвените проценти в Съединените щати съставлява доста предизвикателство за [нововъзникващите и разрастващите се пазари] “; резултатът е „ по-голяма възможност “ от финансови рецесии измежду уязвимите стопански системи. Разширяване на разликата в благосъстоянието Изследванията на проф. Кристина Ботеа, направени с нейни сътрудници, допускат, че типовете финансови рецесии, загатнати от Световната банка – обезценяване на валутата и дългови усложнения – могат да раздерат обществената тъкан на разрастващите се страни посредством увеличение на бедността и неравенството в приходите. Неравенството в приходите е най-високо за всички времена. Докладът за 2022 година демонстрира, че сега най-богатите 10% от хората имат 52% от целия международен приход, до момента в който най-бедната половина от международното население получава едвам 8,5%.
Такава разлика в благосъстоянието е надълбоко корозивна за обществата, предизвестява Ботеа. Доказано е, че неравенството в приходите и благосъстоянието вреди на демокрацията, намалявайки публичната поддръжка за демократичните институции. Също по този начин е обвързвано с политическо принуждение и корупция. Финансовите рецесии – като тази, която могат да провокират по-високите лихвени проценти в Съединени американски щати – усилват шанса за икономическо закъснение или даже криза. Тревожното е, че Световната банка предизвести, че разрастващите се страни са изправени пред „ дълголетен интервал на муден напредък “, който единствено ще усили равнищата на беднотия. А историята демонстрира, че въздействието на сходни стопански условия се отразява най-тежко на по-нискоквалифицираните хора с ниски приходи. Ето за какво интервалът на по-високи лихвени проценти в Съединени американски щати може да има гибелен резултат върху икономическото, политическото и общественото богатство на разрастващите се народи, предизвестява проф. Ботеа.
Това значително се дължи на безпокойствие за обезценяването на валутата. Повишаването на лихвените проценти в Съединени американски щати прави американските държавни и корпоративни облигации по-привлекателни за вложителите. Резултатът е свободни задгранични финансови потоци от нововъзникващите пазари, които се смятат за по-рискови. Това тласка надолу валутите на тези страни и подтиква държавните управления в страните с по-ниски приходи да отразяват политиката на Федералния запас. Проблемът е, съгласно Ботеа, е че доста от тези страни към този момент имат високи лихвени проценти и по-нататъшни покачвания лимитират държавните управления във връзка с отпущането на заеми за разширение на личните им стопански системи – повишавайки риска от криза.
Налице е и въздействието, което повишението на лихвите в Съединени американски щати, оказва върху страните с огромни задължения. Когато лихвите бяха по-ниски, доста страни с по-ниски приходи поеха високи равнища на интернационален дълг, с цел да компенсират финансовото влияние на Covid-19 пандемията, а по-късно и резултата от по-високите цени, породени от войната в Украйна. Нарастващата цена на заемите обаче ще затрудняват държавните управления да покриват настоящите си сметки. Това положение, наречено „ дългово усложнение “, визира от ден на ден страни. През май 2023 година, когато към момента беше президент на Световната банка, Дейвид Малпас пресметна, че към 60% от страните с по-ниски приходи са в риск или има висок риск да изпаднат в дългова рецесия.
По-общо казано, всеки опит за закъснение на растежа за намаление на инфлацията в Съединени американски щати – каквато е задачата на повишението на лихвените проценти – ще има индиректен резултат върху стопанските системи на по-малките народи, написа проф. Ботеа. Тъй като разноските за заеми в Съединени американски щати се усилват, фирмите и потребителите ще се окажат с по-малко евтини пари за всички артикули – вътрешни или интернационалните. Междувременно опасенията за криза ще подтиснат в допълнение потребителските разноски. Това не е единствено доктрина – историята демонстрира, че на процедура е правилно, показва проф. Ботеа. Тя дава известния образец с един от някогашните ръководители на Фед – Пол Волкър. В края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век той се бори с инфлацията с нападателни покачвания на лихвените проценти, които усилват цената на заемите по света. Това способства за дълговите рецесии в 16 страни от Латинска Америка, водейки до така наречен „ изгубено десетилетие “ в района – интервал на икономическа застоялост и възходяща беднотия. (Други специалисти обаче към този момент са посочвали, че дейностите на Волкър следват преждевременното оттегляне на Фед във връзка с борбата с инфлацията по времето на ръководителя Артър Бърнс. Той покачва фрапантно лихвените проценти в интервала 1972-1974 година След това, когато стопанската система се свива, той трансформира курса и стартира да понижава лихвите. По-късно инфлацията още веднъж се повишава и тогава с нейното изстудяване се заема Волкър.)
Проф. Ботеа отбелязва, че актуалните нараствания на лихвите не са от същия порядък като тези от началото на 80-те години на предишния век, когато лихвите се покачиха до съвсем 20%. Процентите обаче са задоволително високи, с цел да провокират страхове измежду икономистите. Последният отчет на Световната банка за световните стопански вероятности включва цялостен раздел за разпространяването на лихвените проценти в Съединени американски щати към разрастващите се народи. В него се отбелязва: „ Бързото повишаване на лихвените проценти в Съединените щати съставлява доста предизвикателство за [нововъзникващите и разрастващите се пазари] “; резултатът е „ по-голяма възможност “ от финансови рецесии измежду уязвимите стопански системи. Разширяване на разликата в благосъстоянието Изследванията на проф. Кристина Ботеа, направени с нейни сътрудници, допускат, че типовете финансови рецесии, загатнати от Световната банка – обезценяване на валутата и дългови усложнения – могат да раздерат обществената тъкан на разрастващите се страни посредством увеличение на бедността и неравенството в приходите. Неравенството в приходите е най-високо за всички времена. Докладът за 2022 година демонстрира, че сега най-богатите 10% от хората имат 52% от целия международен приход, до момента в който най-бедната половина от международното население получава едвам 8,5%.
Такава разлика в благосъстоянието е надълбоко корозивна за обществата, предизвестява Ботеа. Доказано е, че неравенството в приходите и благосъстоянието вреди на демокрацията, намалявайки публичната поддръжка за демократичните институции. Също по този начин е обвързвано с политическо принуждение и корупция. Финансовите рецесии – като тази, която могат да провокират по-високите лихвени проценти в Съединени американски щати – усилват шанса за икономическо закъснение или даже криза. Тревожното е, че Световната банка предизвести, че разрастващите се страни са изправени пред „ дълголетен интервал на муден напредък “, който единствено ще усили равнищата на беднотия. А историята демонстрира, че въздействието на сходни стопански условия се отразява най-тежко на по-нискоквалифицираните хора с ниски приходи. Ето за какво интервалът на по-високи лихвени проценти в Съединени американски щати може да има гибелен резултат върху икономическото, политическото и общественото богатство на разрастващите се народи, предизвестява проф. Ботеа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ