На 26 септември 2023 г. Министерство на финансите предложи за

На 26 септември 2023 година Министерство на финансите предложи за публично разискване план на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) („ Законопроект “). Той предлага въвеждане на наредбите на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година за гарантиране на световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в Съюза („ Директива “) в националното данъчно законодателство. Това изясняват в своя позиция от работодателските организации АИКБ, БСК и КРИБ. Ето и тяхната позиция, обвързвана с капиталовата среда у нас. Едновременно с въвеждането на разпоредбите за минимално дейно данъчно облагане, в сходство с предоставяната в Директивата опция, Законопроектът предлага въвеждането на народен спомагателен налог, с който да се таксуват съставните формирания на една многонационална група предприятия, които се намират в Република България, или на огромна национална група предприятия. Предложените разпореждания на Законопроекта извършват уговорката на България за въвеждане на законодателството на Европейски Съюз в националното законодателство, в частност условията за минимално дейно данъчно облагане на многонационални и на огромни национални групи предприятия.  По-долу показваме нашето мнение по отношение на избрани текстове на Законопроекта.  Приемаме и поддържаме плануваното въвеждане на народен спомагателен налог за в допълнение облагане на облагата за попадащите в обсега субекти.  Директивата дава опция на страните да изберат дали да ползват облекчение за основна стопанска активност.  Облекчението планува опция за изключване за задачите на изчисляването на спомагателен налог на закрепена възвръщаемост от основни икономически действия, изчислена въз основа на цената на дълготрайни материални активи и изключване на възможни разноски за хонорари, свързани с наети лица в дадена пълномощия.  Директивата планува облекчението за основна стопанска активност да се дефинира като сума от: (i) 5% от балансовата стойност на материални активи, за всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията и (ii) 5% от разноските за заплати на чиновниците, които правят действия в тази юрисдикцията за избрана данъчна година.  Директивата предлага 10-годишен временен интервал, през който размерът от 5% може да се размени с по-висок за съответните календарни години, започвайки с 10% за 2023 година за изключването на база разноски за заплати и 8% за материални активи, като тези проценти понижават до 5% с течение на времето (т.е. до 2032 година по разпоредбите на Директивата).  Законопроектът не планува въвеждане на горното облекчение с всички последствия от сходен фискален метод на въвеждане на Директивата в българското данъчно законодателство, а точно:  Риск от утежняване на капиталовата среда Основно преимущество на България при привличането на задгранични вложения е конкурентният й данъчен режим. Предложените рестриктивни разпореждания в Законопроекта ще нарушат доста тази конкурентност. Въвеждането на механизма на световния най-малък налог ще докара до спомагателна данъчна тежест за членовете на огромни задгранични и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда по отношение на техните съперници от по-малки групи. Въвеждането на спомагателни усложнения наподобява прекалено и с предстоящи неподходящи последствия за стопанската среда като цяло. В последните години страната ни регистрира продължителен недостиг на задгранични вложения спрямо други пазари в района на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за използване на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните облаги е едно от основните преимущества при избора на българската стопанска система като капиталова локация. Въвеждането на световен най-малък налог от 15% лишава този резултат за огромните групи като изравнява равнището на облагане с това в редица други страни в прякo състезание за привличане на вложения. Един от дребното принадлежности, с които може отчасти да се резервира това преимущество в наш интерес, е точно въвеждането на облекчение за вложения в действителна стопанска активност. Обратно, отводът да бъде въведено ще бъде пояснен като явен сигнал за смяна в политиката по стимулиране на капиталовия напредък. България ще бъде изключение от даването на облекчение в Европейски Съюз Облекчението за действителна основна стопанска активност е планувано в Директивата, с цел да разреши на държави-членки като България да запазят атрактивността си като капиталова дестинация във връзка с тези компании, които ще финансират построяването на дълготрайни материални активи и развиването на локални фрагменти.   Всички останали държави-членки на Европейски Съюз са планували данъчното облекчение за основна стопанска активност в направените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.  Икономически нецелесъобразно е България да вкара правила, отличаващи се от практиките в държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз, защото това би могло да докара до предстоящи отрицателни последствия за капиталовия климат. С оглед на съображенията нагоре, показваме нашето мнение и настояваме облекчението за основна стопанска активност, планувано в Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година, да бъде въведено в текста на Законопроекта за изменение на ЗКПО.