България празнува Деня на светите братя Кирил и Методий
На 24 май България отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Кирил и Методий са родени в Солун през 9-ти век, а делото им е обвързвано с мисионерската активност като проповедници на християнството и на християнската просвета. Те са и създатели на славянската писменност, която е въведена първо в България, а след това се популяризира измежду южните славянски нации, както и в други страни.
За своята работа, която оказва мощно въздействие върху културното развиване на славяните, са наречени Славянските апостоли. На тях се дължи основаването на писмеността глаголица – първата писменост, която в началото служи за книжовност на старославянския език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е основана въз основата на техните старания, посредством базиране на българската писменост на графичността на гръцката книжовност.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространението на християнството измежду средновековните славяноезични нации.
На днешния ден означаваме и 130 години от написването на химна на българската писменост „ Върви, народе възродени “ от Стоян Михайловски. На 15 април 1892 година Михайловски, който тогава е учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, приключва стихотворението „ Кирил и Методий “.
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май (датата, на която празникът се е чествал по остарял стил). Той обаче все не намира подобаващ текст и отсрочва задачата.
На 9 май Пипков вижда едно от момчетата концентрирано да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
Кирил и Методий са родени в Солун през 9-ти век, а делото им е обвързвано с мисионерската активност като проповедници на християнството и на християнската просвета. Те са и създатели на славянската писменност, която е въведена първо в България, а след това се популяризира измежду южните славянски нации, както и в други страни.
За своята работа, която оказва мощно въздействие върху културното развиване на славяните, са наречени Славянските апостоли. На тях се дължи основаването на писмеността глаголица – първата писменост, която в началото служи за книжовност на старославянския език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е основана въз основата на техните старания, посредством базиране на българската писменост на графичността на гръцката книжовност.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространението на християнството измежду средновековните славяноезични нации.
На днешния ден означаваме и 130 години от написването на химна на българската писменост „ Върви, народе възродени “ от Стоян Михайловски. На 15 април 1892 година Михайловски, който тогава е учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, приключва стихотворението „ Кирил и Методий “.
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май (датата, на която празникът се е чествал по остарял стил). Той обаче все не намира подобаващ текст и отсрочва задачата.
На 9 май Пипков вижда едно от момчетата концентрирано да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ