Традициите на Бъдни вечер
На 24 декември, деня преди Рождество Христово, е Бъдни вечер - един от най-важните и почитани християнски празници както в предишното, по този начин и през днешния ден . Празникът е обвързван с вековни обичаи и е отдаден на дома, огнището и фамилията .
В предишното вечерта против Рождество цялото семейство се събирало за вечеря. Обикновено са сядали на пода към дребна, кръгла маса. В някои краища на страната трапезата се е редяла върху плява, постлана на земята. Домакините са приготвяли нечетен брой постни ястия - фасул, лозови сарми, жито, ошаф, пълнени чушки с ориз или фасул, содена питка, тиквеник, зелник, мед, орехи, плодове.
Най-възрастният мъж в фамилията запалвал огъня, а в огнището поставял бъдник - особено отсечен дънер от дъбово или крушово дърво, който горял през цялата нощ .
Празничната вечеря започвала със запалване на свещ и тамян, като се прикадявала трапезата и цялата къща . Най-възрастният член на фамилията разчупвал питката, като първото парче се отделяло и се поставяло пред иконата на Богородица. Останалото от погачата се раздавало на членовете на фамилията - от най-възрастните към най-младите. Всеки от фамилията трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през цялата година. След вечерята трапезата не се вдигала.
/ iStock/Getty Images-->
На трапезата участва и обичайна питка, в която е скрита паричка . Вярва се, че на който се падне монетата, той ще бъде здрав, благополучен и богат през цялата година. Празничната софра включва и ритуален самун, наименуван " Боговица ", " Богова пита ", " Божичник ", " вечерник ", " светец " или " харман ", забъркан с " мълчана вода " от мома или млада младоженка, като брашното е пресято през три сита. Меси се и " вит-превит кравай ", предопределен за коледарите.
Това, което сплотява празнуването на Бъдни вечер в предишното и през днешния ден, е вярата в чудесата. Годините не са заличили вярата, че в нощта преди Коледа Господ чува всички молебствия за здраве, благополучие, изобилие и любов.
В предишното вечерта против Рождество цялото семейство се събирало за вечеря. Обикновено са сядали на пода към дребна, кръгла маса. В някои краища на страната трапезата се е редяла върху плява, постлана на земята. Домакините са приготвяли нечетен брой постни ястия - фасул, лозови сарми, жито, ошаф, пълнени чушки с ориз или фасул, содена питка, тиквеник, зелник, мед, орехи, плодове.
Най-възрастният мъж в фамилията запалвал огъня, а в огнището поставял бъдник - особено отсечен дънер от дъбово или крушово дърво, който горял през цялата нощ .
Празничната вечеря започвала със запалване на свещ и тамян, като се прикадявала трапезата и цялата къща . Най-възрастният член на фамилията разчупвал питката, като първото парче се отделяло и се поставяло пред иконата на Богородица. Останалото от погачата се раздавало на членовете на фамилията - от най-възрастните към най-младите. Всеки от фамилията трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през цялата година. След вечерята трапезата не се вдигала.
/ iStock/Getty Images--> На трапезата участва и обичайна питка, в която е скрита паричка . Вярва се, че на който се падне монетата, той ще бъде здрав, благополучен и богат през цялата година. Празничната софра включва и ритуален самун, наименуван " Боговица ", " Богова пита ", " Божичник ", " вечерник ", " светец " или " харман ", забъркан с " мълчана вода " от мома или млада младоженка, като брашното е пресято през три сита. Меси се и " вит-превит кравай ", предопределен за коледарите.
Това, което сплотява празнуването на Бъдни вечер в предишното и през днешния ден, е вярата в чудесата. Годините не са заличили вярата, че в нощта преди Коледа Господ чува всички молебствия за здраве, благополучие, изобилие и любов.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ