Операция Барбароса - 77 години от нападението на Германия над СССР
На 22 юни 1941 година Нацистка Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики в „ Операция Барбароса ". Операцията е наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се безславно в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход. Целта й била завладяването на Съюз на съветските социалистически републики, написа " Дарик ".
Тя се оказва от основно значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на процедура довежда до разгрома на Германия. Подготовката й стартира още през 1940 година макар нежеланието на немските военни да водят война на два фронта.
Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават убеденост на Хитлер, че и Съюз на съветските социалистически републики ще бъде прегазен по същия метод. Преди офанзивата към руската граница са трансферирани 3,2 млн. бойци, а над руска територия са осъществени стотици разследващи полети.
Нападението не е предстоящо от висшето руско управление, въпреки и то да е предупреждавано неведнъж, че Хитлер готви офанзива. Сталин не има вяра сходно нещо да се случи единствено две години след сключването през август 1939 година на пакта за ненападение, прочут като „ Молотов-Рибентроп ". Той счита, че Германия ще довърши спора с Англия и едвам по-късно ще поеме на изток. За интервенцията немските войски са разграничени на три армии. Група „ Север " би трябвало да завладее Балтика и Ленинград, група „ Център " - Беларус, а след това през Смоленск да поеме към Москва, група „ Юг " - Украйна, Киев и Сталинград.
Нападението стартира в 4.45 ч. на 22 юни. В него вземат участие към 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна интервенция, провеждана в миналото. Срещу силите на Оста са изправени 4,5 милиона руски бойци, 2,3 млн. от които на западната граница. Макар и изненадваща и в началото извънредно сполучлива, интервенцията не реализира задачата си.
Изложбените площи на Webit.Festival са съвсем разпродадени
vesti.bg
Германските войски затъват в съветската тиня и доближават до Москва едвам през декември в разгара на тежката съветска зима, а Ленинград също не е високомерен.
Операцията се проваля по две съществени аргументи: съветските запаси и устойчивост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за съсредоточаване на войските против Москва, откакто Ленинград към този момент е обграден, а в това време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този метод облекчава отбраната на Москва. До настъпването на зимата единствено южната армейска група съумява да извърши първичните заповеди.
Провалът на Операция „ Барбароса " води до претенции от Хитлер за повече интервенции в Съветския съюз, които в последна сметка се провалят, като продължение на обсадата на Ленинград, борбата при Сталинград и Операция Цитадела, измежду други борби на окупирана руска територия.
Тя се оказва от основно значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на процедура довежда до разгрома на Германия. Подготовката й стартира още през 1940 година макар нежеланието на немските военни да водят война на два фронта.
Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават убеденост на Хитлер, че и Съюз на съветските социалистически републики ще бъде прегазен по същия метод. Преди офанзивата към руската граница са трансферирани 3,2 млн. бойци, а над руска територия са осъществени стотици разследващи полети.
Нападението не е предстоящо от висшето руско управление, въпреки и то да е предупреждавано неведнъж, че Хитлер готви офанзива. Сталин не има вяра сходно нещо да се случи единствено две години след сключването през август 1939 година на пакта за ненападение, прочут като „ Молотов-Рибентроп ". Той счита, че Германия ще довърши спора с Англия и едвам по-късно ще поеме на изток. За интервенцията немските войски са разграничени на три армии. Група „ Север " би трябвало да завладее Балтика и Ленинград, група „ Център " - Беларус, а след това през Смоленск да поеме към Москва, група „ Юг " - Украйна, Киев и Сталинград.
Нападението стартира в 4.45 ч. на 22 юни. В него вземат участие към 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна интервенция, провеждана в миналото. Срещу силите на Оста са изправени 4,5 милиона руски бойци, 2,3 млн. от които на западната граница. Макар и изненадваща и в началото извънредно сполучлива, интервенцията не реализира задачата си.
Изложбените площи на Webit.Festival са съвсем разпродадени
vesti.bg
Германските войски затъват в съветската тиня и доближават до Москва едвам през декември в разгара на тежката съветска зима, а Ленинград също не е високомерен.
Операцията се проваля по две съществени аргументи: съветските запаси и устойчивост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за съсредоточаване на войските против Москва, откакто Ленинград към този момент е обграден, а в това време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този метод облекчава отбраната на Москва. До настъпването на зимата единствено южната армейска група съумява да извърши първичните заповеди.
Провалът на Операция „ Барбароса " води до претенции от Хитлер за повече интервенции в Съветския съюз, които в последна сметка се провалят, като продължение на обсадата на Ленинград, борбата при Сталинград и Операция Цитадела, измежду други борби на окупирана руска територия.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ