Навършват се 118 г. от рождението на Златю Бояджиев
На 22 октомври се навършват 118 година от рождението на един от най-самобитните български художници на XX век - Златю Бояджиев. Големият занаятчия на четката е роден в село Брезово през 1903 година
Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) дружно с Васил Бараков. Към тях се причислява Давид Перец и образуват именитата група „ Бараците “.
Творчество на Златю Бояджиев обгръща два съществени интервала, разграничени от 1951 година, когато получава тежък инсулт и се сковава дясната му половина. След няколко години стартира да рисува с лявата ръка. Първият интервал се отличава с неокласически фасон при композирането на подиуми със сюжети от селския обичай. При втория интервал стилът на художника се трансформира радикално по посока на гротесковата изразност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира независими изложения в София и Пловдив.
Обявен е за национален художник и воин на социалистическия труд. Носител на премията на Съюза на българските художници „ Владимир Димитров - Майстора “. Сред най-известните му произведения са: „ Село Брезово “, „ На трапезата “, „ Две сватби “. Голяма част от платната му са подредени в къщата-музей в Стария град. Умира на 2 февруари 1976 година в Пловдив.
Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) дружно с Васил Бараков. Към тях се причислява Давид Перец и образуват именитата група „ Бараците “.
Творчество на Златю Бояджиев обгръща два съществени интервала, разграничени от 1951 година, когато получава тежък инсулт и се сковава дясната му половина. След няколко години стартира да рисува с лявата ръка. Първият интервал се отличава с неокласически фасон при композирането на подиуми със сюжети от селския обичай. При втория интервал стилът на художника се трансформира радикално по посока на гротесковата изразност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира независими изложения в София и Пловдив.
Обявен е за национален художник и воин на социалистическия труд. Носител на премията на Съюза на българските художници „ Владимир Димитров - Майстора “. Сред най-известните му произведения са: „ Село Брезово “, „ На трапезата “, „ Две сватби “. Голяма част от платната му са подредени в къщата-музей в Стария град. Умира на 2 февруари 1976 година в Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ