Честваме 115 години независима България
На 22-и септември България празнува едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 година българската страна, една от най-старите в Европа, афишира своята самостоятелност. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 година, която завършва с подписания на 3 март 1878 година Сан-Стефански кротичък контракт. Така България още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство.
На 20 септември 1908 година държавното управление посреща българския княз Фердинанд І на яхтата " Хан Крум " край Русе. На извършеното съвещание на Министерския съвет е взето решение за оповестяване на Независимостта на България. На 21 септември, на общоградско заседание е обявено на русенци за идното оповестяване на Независимостта.
На път за Търново царският трен стопира на гара Две могили и там министър-председателят Александър Малинов написва текста на „ Манифест към българския народ ”, подписан от Негово Величество Фердинанд I и българското държавно управление като се взема решение Независимостта на България да бъде оповестена на 22 септември 1908 година в църквата “Св. 40 мъченици ” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство.
Градът е определен неслучайно. В Манифеста се натъртва на тогавашното българско великолепие и популярност и по какъв начин България още веднъж ще влезе в европейското семейство на самостоятелни нации и още веднъж ще бъде негов пълноправен член, със лична воля и правото да кове личната си орис.
На процедура с този акт княз Фердинанд приема купата цар, а българската страна получава ранга на царство, изцяло без значение и със лична външна и вътрешна политика. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя, а Княжество България става самостоятелна страна, отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили са принудени да признаят публично българската самостоятелност.
Условията да оповестяването на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били доста удобни - през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите.
Още на идващия ден, 23 септември, Австро-Унгария анексира османските провинции Босна и Херцеговина и на процедура също нарушава изискванията на Берлинския конгрес. Това значи, че България има „ съдружник “ или по-скоро непредвиден съизвършител в Акта на Независимостта и в случай че Великите сили подхващат дейности, то те би трябвало да бъдат ориентирани и към Австро-Унгария, освен против България.
Трудната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Руската империя не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, само че задължила България да заплати 82 милиона златни франка в границите на 75 години. Това може да се назова „ цената за независимостта “ на България.
Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
На 20 септември 1908 година държавното управление посреща българския княз Фердинанд І на яхтата " Хан Крум " край Русе. На извършеното съвещание на Министерския съвет е взето решение за оповестяване на Независимостта на България. На 21 септември, на общоградско заседание е обявено на русенци за идното оповестяване на Независимостта.
На път за Търново царският трен стопира на гара Две могили и там министър-председателят Александър Малинов написва текста на „ Манифест към българския народ ”, подписан от Негово Величество Фердинанд I и българското държавно управление като се взема решение Независимостта на България да бъде оповестена на 22 септември 1908 година в църквата “Св. 40 мъченици ” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство.
Градът е определен неслучайно. В Манифеста се натъртва на тогавашното българско великолепие и популярност и по какъв начин България още веднъж ще влезе в европейското семейство на самостоятелни нации и още веднъж ще бъде негов пълноправен член, със лична воля и правото да кове личната си орис.
На процедура с този акт княз Фердинанд приема купата цар, а българската страна получава ранга на царство, изцяло без значение и със лична външна и вътрешна политика. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя, а Княжество България става самостоятелна страна, отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили са принудени да признаят публично българската самостоятелност.
Условията да оповестяването на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били доста удобни - през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите.
Още на идващия ден, 23 септември, Австро-Унгария анексира османските провинции Босна и Херцеговина и на процедура също нарушава изискванията на Берлинския конгрес. Това значи, че България има „ съдружник “ или по-скоро непредвиден съизвършител в Акта на Независимостта и в случай че Великите сили подхващат дейности, то те би трябвало да бъдат ориентирани и към Австро-Унгария, освен против България.
Трудната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Руската империя не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, само че задължила България да заплати 82 милиона златни франка в границите на 75 години. Това може да се назова „ цената за независимостта “ на България.
Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ