Няколко спомена за Буги Барабата
На 21 юли т.г. ще се навършат три години от гибелта на музиканта и радиоводещ Марио Събев, прочут на всички повече като Буги Барабата. В негова памет излезе книгата " Буги Барабата - водачът на блуса " по самодейност на екипа на радио " Зи Рок " и с помощта на Анатоли Павлов. Вътре са събрани мисли на Буги и разкази от негови другари. Те са подбрани от Светлана Близнакова - SEVI, която е и създател на скиците. Предлагаме ви част от историите в книгата.
1. От татко му
" Музикант не ставаш, когато завършиш консерватория, когато получиш първия си хонорар или се чуеш по радиото. Музикант ставаш, когато в детското ти сърце лумне пожарът на любовта към музиката! Няма значение кой го е запалил - Росини, Валя Балканска или Пантера, то е до гроб и в никакъв случай към този момент няма да можеш да не свириш! "
(Буги)
Спомен на татко му Тодор Събев:
- Къде вървиш бе, Марио?
- Абе, баща, аз започнах работа…..
- Как по този начин работа, бе? - запитвам аз.
Беше шести клас и го виждам - излиза, връща се, излиза, връща се. Оказа се, че му плащали да кове щайги на плод-зеленчука в шоколадовата фабрика " Малчика ". И един ден идва и носи една нова китара. Събрал си пари и си купил…. " Кремона ". Живеехме на пазара " Димитър Петков " и имахме таванска стая, и с неговия другар Кирил Чопoв намерили кори от яйца от някъде и облепили цялата стая с тях, вратата, всичко и свирят. Киро беше барабанист. И по този начин Марио и той все дрънкаше. Веднъж му споделих: " Ела, ще ти покажа да можеш да свириш ". И откогато му демонстрирах, няма прекъсване... После, когато образува тайфа, аз ги насърчавах. Даже си припомням, че пристигнаха при мен: " Татко, желаеме да ни чуеш ", сподели ми. Аз ги слушам, че подвигат звук... Беше към 1990 година Казах им, че се веселя и ги одобрявам, само че имаше неща които би трябвало да оправят. Например нямаха уредба за вокалите. Когато напишеше някой текст, постоянно споделяше: " Татко, желая ти да го чуеш ". Пишеше на всички места, на билет, на хартия, какви ли не смачкани листове, каквото имал в джоба. "
2. От Васко Кръпката
" Беше 1990 година Леко се бяхме прочули към този момент с " Подуене блус бенд ". Дойде на един блус концерт някъде в София. Мисля, че беше в читалище " Валентин Андреев ", където свирихме с една полска и една сръбска група, и ми сподели нещо от рода: " Аз имам няколко блус части и желая да ти ги дам да ги пеете с твоята тайфа ". Добре де, за какво не си ги изпееш ти? Той вика: " О, аз не мога да пея и виж к‘ъв съм противен, не ставам. " После пристигна у нас, пийнахме и слязохме в мазето, дадох му една китара и той засвири и заграчи:
" Кофти се усещам гадже,
кофти се усещам със теб.
Кофти се усещам дори,
дори в най-големия кеф... "
И още няколко хрумвания за песни... Викам му: " Супер са ти концепциите и най-хубаво е да си ги пееш ти. " Той сподели: " Абе аз имах концепция да направя " Коньовица блус бенд ", но ще излезе, че копирам " Подуене блус бенд "... Рекох му: " Пич, ти си Марио - Буги от Коньовица, направи си тайфа и си пей песните. Имаш такива свежи хрумвания и що па би трябвало да си убав, имиджът ти е баш блусарски! "
Много му сечеше пипето и намираше думи, рими, огромен цар на закачките и необикновено ексцентричен комизъм, граничещ с гротеска. Както и целият му живот....Така да се каже го изритах с шут на сцената. После се сближихме, дори му станахме кумове. Обичаше да се дами, но по едно време спря... Веднъж им отидохме на посетители в кв. " Сухата река " с мотора цялото ми семейство: аз, Елена и децата Ена и Боби, по този начин си бръмчахме четиримата на мотора. Тогава се роди концепцията за " Няма бира ". Свърши ни пиенето и ние измислихме този шлагер.
----
" Това е една доста тъжна ария, няма бира единствено по себе си, това не е ли една покруса?! Песента беше направена напълно на смешка и нито Кръпката, нито аз сме търсили някакъв смисъл, даже и не сме и предполагали, че ще стане известна "
(Буги в изявление пред bTV)
---
Едно от най-ярките ни прекарвания беше концертът " Георги Минчев - 30 години на сцена ". Буги написа ужасно мощната ария на Гошо " Равносметка ", това за мен е най-вълнуващата му ария. На концерта в НДК, малко преди началото Гошо ни показа, че на идващия ден влиза за интервенция на израстък в мозъка. Бяхме като покосени от гръм. Никой различен не знаеше. Зала 1 на НДК беше притихнала, сякаш публиката усещаше и след към 3 часа концерт, Гошо извади лист с текст и сподели: " А в този момент една нова ария, която ми написа Буги ", и запя:
Цели 30 години с тази музика пребивавам
И от 30 години не преустановявам да я пея
Имах готини моменти имах кофти изненади
Имах куп овации неполучени награди
Имах доста дами само че бях с тъмни коси
И ги возех на такси... "
---
" Спомням си, че се разплака и ме извика на сцената и двамата се разревахме, и Кръпката сподели: " Може ли да ревете като гимназистки, бе?! "
(Буги)
3. Десетте БУжии заповеди по какъв начин да бъдеш звезда
(И, да - съблюдавам ги!)
1. Не се надувай, никой не е задължен да те харесва или познава, съобщавай името си на хората, когато те срещат с тях, смотльо.
2. Помни имената на хората, които те обслужват. Елвис го е правил, а ти си никой.
3. Не налагай мнението си, индивидът против теб може да е по-умен и информиран от теб, тъпако.
4. Никой не е задължен да изпада в възторг от появяването ти, не си нищо изключително.
5. Когато няколко хиляди души скандират твоето име, имай задоволително разсъдък да си кажеш ``Боже, какви готини и положителни хора``, а не ``Леле, какъв брой съм популярен! "
6. Бъди непретенциозен, макар че някои ще те помислят за надут.
7. Повече мисли за това какъв брой доста имаш да учиш, в сравнение с за това какъв брой си постигнал.
8. Цени своя труд и изисквай съответно възнаграждение. Също толкоз цени и труда на другите. Не допускай прекомерно фамилиарно отношение от непознати, това в никакъв случай не приключва добре.
9. Озвучителят е единственият, който е там да ти помогне, в случай че не можеш да му обясниш какво искаш, ти си тъпият.
10. Публиката е твой шеф, а не личен състав.
И най-после... Цени тези преди теб, тъй като са го измислили, и уважавай тези, които идват след теб, тъй като ще те надминат!
4. През погледа на най-близките
Татяна Попова: " Казваше, че в случай че завоюва от тотото, ще направи нещо като читалня и читалище. Много харесваше думата " читалище " и това, че имаме такива в България. Искаше в него да може да отиде всеки един човек в обедната отмора. Да има стъклена масичка, изпод под стъклото да има втори спомагателен плот, където да си постави книгата, от горната страна да постави пиво, без да има риска да изцапа книгата, и слушалки с музика по желание - от опера до рок ".
Тодор Събев: " Аз не си припомням да съм виждал Марио изобщо да учи урок. Домашни пишеше. Оценките му бяха хубави.
Той имаше уязвимост и обичаше да чете книги. Беше в прогимназията, когато четеше за всякакви международни учени и метафизичен книги. Аз го запитвам: " Марио, разбираш ли какво четеш? ", " Ооо, баща, ти не знаеш какъв брой е забавно! Ела тук да ти покажа " и ми чете някакъв откъс. Въобще четеше доста. Четеше даже преди да тръгне за учебно заведение. Той споделяше по този начин: " Ще дремя, когато ми се приспи ". Намираше работи да се занимава. Китари оправя, съоръжения всякакви, дори щеше и моята китара да оправя, но не му остана време за мен. "
Теодор Янков: " Нямам спомен да си е почивал, с изключение на когато неконтролируемо заспиваше след към три денонощия без сън. Буги ме научи на положението на духа, наречено независимост ".
Анатоли Павлов: " Знаех, че съвсем не спи, т.е. не ми е ясно по какъв начин си е почивал. Според мен като действителна дълготрайност на живота - мисля, че сносно си е оползотворил времето. Взимам го един път от тях, зима е. Той нали мъчно ходеше, подхлъзна се малко и падна... Засмя се - аз виждам - той по гумени джапанки - вид сабо, къси гащи и тениска.
" Не ти ли е студено бе, човек?! ", запитвам аз.
" Аааа, добър ми е антифризът ", засмя се Буги.
Това, което научих от него, е, че човек би трябвало да живее живота си както откри за добре, без да влиза в рамки и стандарти. До огромна степен смисълът на живота е да се надсмиваш над себе си и над всичко. "
Елена Розберг: " Общото сред индивида Буги и ефирния воин Буги Барабата е забележителният му естествен, само че и умишлено развъртян гений, да има нюх за смешното. Буги беше извънредно ерудиран и грамотен човек. Не единствено че беше интелигентен по природа, той сигурно беше изчел и един камион книги. Многократно сме си говорили за лирика, за литература, за изкуство, непрекъснато, всеки ден. Беше изслушал и един вагон музика… И върху всичко това беше построил възприятието си за комизъм, което не беше самоцелно - " Дай в този момент ще хвърляме едни смешни лафове в ефир ", тъй като мнозина от хората го възприемат главно по този начин. Под смешките на Барабата, зад лафовете му и закачките имаше доста напластявания, доста изчетени страници, мъдрост, събрана от житейския опит. Той познаваше и шамарите, и ласките на живия живот, и го показваше с неговите си цветисти думи, с неговата си интонация, в неговия си жанр, с цел да излезе най-после толкоз смешно и занимателно, каквото стигаше до почитателите. "
Милена Славова : " В радиото той водеше безусловно без сюжет и написани неща. И всичко, което споделяше, му идваше от вътрешната страна. Той не идва репетирал пред огледалото, с цел да всява някакъв различен имидж, който не е негов. Беше си безусловно същински и в случай че някой споделя, че е било маска - няма по какъв начин, не може човек да бълва лафове един след различен и това да е маска. Той беше изворът на това нещо! Хора като него няма, а в случай че има сходни - те са на изгубване, за жалост. "
Людмил Стоилов - Льоди: " Буги е блусмен в текстовете си. В музиката не всеки път спазваше блус схемата, беше ексцентричен в свиренето. Аз му споделях, че свири в " робовладелски строй ". Много саморасъл и въпреки да твърдеше, че не може да свири на китара, имаше неща, които различен не може да извърши като него. В България са малко такива актьори. Защото той си сътвори лична ниша, отгледа си аудитория. "
---
" Блус музиката не е толкоз изтънчена, аз дори я назовавам занаятчийска музика, в смисъл - това не е високо изкуство. Любимите ми неща са блус, рок, джаз и класика, в този ред. Блусът сякаш най-дълбоко в душата ми се промъква. Блусът има за цел да съобщи възприятието и настроението на един човек към други хора. Ако този, който извършва блус, успее, значи работата е свършена ".
(Буги в изявление при Елена Розберг, " Зи Рок " )
1. От татко му
" Музикант не ставаш, когато завършиш консерватория, когато получиш първия си хонорар или се чуеш по радиото. Музикант ставаш, когато в детското ти сърце лумне пожарът на любовта към музиката! Няма значение кой го е запалил - Росини, Валя Балканска или Пантера, то е до гроб и в никакъв случай към този момент няма да можеш да не свириш! "
(Буги)
Спомен на татко му Тодор Събев:
- Къде вървиш бе, Марио?
- Абе, баща, аз започнах работа…..
- Как по този начин работа, бе? - запитвам аз.
Беше шести клас и го виждам - излиза, връща се, излиза, връща се. Оказа се, че му плащали да кове щайги на плод-зеленчука в шоколадовата фабрика " Малчика ". И един ден идва и носи една нова китара. Събрал си пари и си купил…. " Кремона ". Живеехме на пазара " Димитър Петков " и имахме таванска стая, и с неговия другар Кирил Чопoв намерили кори от яйца от някъде и облепили цялата стая с тях, вратата, всичко и свирят. Киро беше барабанист. И по този начин Марио и той все дрънкаше. Веднъж му споделих: " Ела, ще ти покажа да можеш да свириш ". И откогато му демонстрирах, няма прекъсване... После, когато образува тайфа, аз ги насърчавах. Даже си припомням, че пристигнаха при мен: " Татко, желаеме да ни чуеш ", сподели ми. Аз ги слушам, че подвигат звук... Беше към 1990 година Казах им, че се веселя и ги одобрявам, само че имаше неща които би трябвало да оправят. Например нямаха уредба за вокалите. Когато напишеше някой текст, постоянно споделяше: " Татко, желая ти да го чуеш ". Пишеше на всички места, на билет, на хартия, какви ли не смачкани листове, каквото имал в джоба. "
2. От Васко Кръпката
" Беше 1990 година Леко се бяхме прочули към този момент с " Подуене блус бенд ". Дойде на един блус концерт някъде в София. Мисля, че беше в читалище " Валентин Андреев ", където свирихме с една полска и една сръбска група, и ми сподели нещо от рода: " Аз имам няколко блус части и желая да ти ги дам да ги пеете с твоята тайфа ". Добре де, за какво не си ги изпееш ти? Той вика: " О, аз не мога да пея и виж к‘ъв съм противен, не ставам. " После пристигна у нас, пийнахме и слязохме в мазето, дадох му една китара и той засвири и заграчи:
" Кофти се усещам гадже,
кофти се усещам със теб.
Кофти се усещам дори,
дори в най-големия кеф... "
И още няколко хрумвания за песни... Викам му: " Супер са ти концепциите и най-хубаво е да си ги пееш ти. " Той сподели: " Абе аз имах концепция да направя " Коньовица блус бенд ", но ще излезе, че копирам " Подуене блус бенд "... Рекох му: " Пич, ти си Марио - Буги от Коньовица, направи си тайфа и си пей песните. Имаш такива свежи хрумвания и що па би трябвало да си убав, имиджът ти е баш блусарски! "
Много му сечеше пипето и намираше думи, рими, огромен цар на закачките и необикновено ексцентричен комизъм, граничещ с гротеска. Както и целият му живот....Така да се каже го изритах с шут на сцената. После се сближихме, дори му станахме кумове. Обичаше да се дами, но по едно време спря... Веднъж им отидохме на посетители в кв. " Сухата река " с мотора цялото ми семейство: аз, Елена и децата Ена и Боби, по този начин си бръмчахме четиримата на мотора. Тогава се роди концепцията за " Няма бира ". Свърши ни пиенето и ние измислихме този шлагер.
----
" Това е една доста тъжна ария, няма бира единствено по себе си, това не е ли една покруса?! Песента беше направена напълно на смешка и нито Кръпката, нито аз сме търсили някакъв смисъл, даже и не сме и предполагали, че ще стане известна "
(Буги в изявление пред bTV)
---
Едно от най-ярките ни прекарвания беше концертът " Георги Минчев - 30 години на сцена ". Буги написа ужасно мощната ария на Гошо " Равносметка ", това за мен е най-вълнуващата му ария. На концерта в НДК, малко преди началото Гошо ни показа, че на идващия ден влиза за интервенция на израстък в мозъка. Бяхме като покосени от гръм. Никой различен не знаеше. Зала 1 на НДК беше притихнала, сякаш публиката усещаше и след към 3 часа концерт, Гошо извади лист с текст и сподели: " А в този момент една нова ария, която ми написа Буги ", и запя:
Цели 30 години с тази музика пребивавам
И от 30 години не преустановявам да я пея
Имах готини моменти имах кофти изненади
Имах куп овации неполучени награди
Имах доста дами само че бях с тъмни коси
И ги возех на такси... "
---
" Спомням си, че се разплака и ме извика на сцената и двамата се разревахме, и Кръпката сподели: " Може ли да ревете като гимназистки, бе?! "
(Буги)
3. Десетте БУжии заповеди по какъв начин да бъдеш звезда
(И, да - съблюдавам ги!)
1. Не се надувай, никой не е задължен да те харесва или познава, съобщавай името си на хората, когато те срещат с тях, смотльо.
2. Помни имената на хората, които те обслужват. Елвис го е правил, а ти си никой.
3. Не налагай мнението си, индивидът против теб може да е по-умен и информиран от теб, тъпако.
4. Никой не е задължен да изпада в възторг от появяването ти, не си нищо изключително.
5. Когато няколко хиляди души скандират твоето име, имай задоволително разсъдък да си кажеш ``Боже, какви готини и положителни хора``, а не ``Леле, какъв брой съм популярен! "
6. Бъди непретенциозен, макар че някои ще те помислят за надут.
7. Повече мисли за това какъв брой доста имаш да учиш, в сравнение с за това какъв брой си постигнал.
8. Цени своя труд и изисквай съответно възнаграждение. Също толкоз цени и труда на другите. Не допускай прекомерно фамилиарно отношение от непознати, това в никакъв случай не приключва добре.
9. Озвучителят е единственият, който е там да ти помогне, в случай че не можеш да му обясниш какво искаш, ти си тъпият.
10. Публиката е твой шеф, а не личен състав.
И най-после... Цени тези преди теб, тъй като са го измислили, и уважавай тези, които идват след теб, тъй като ще те надминат!
4. През погледа на най-близките
Татяна Попова: " Казваше, че в случай че завоюва от тотото, ще направи нещо като читалня и читалище. Много харесваше думата " читалище " и това, че имаме такива в България. Искаше в него да може да отиде всеки един човек в обедната отмора. Да има стъклена масичка, изпод под стъклото да има втори спомагателен плот, където да си постави книгата, от горната страна да постави пиво, без да има риска да изцапа книгата, и слушалки с музика по желание - от опера до рок ".
Тодор Събев: " Аз не си припомням да съм виждал Марио изобщо да учи урок. Домашни пишеше. Оценките му бяха хубави.
Той имаше уязвимост и обичаше да чете книги. Беше в прогимназията, когато четеше за всякакви международни учени и метафизичен книги. Аз го запитвам: " Марио, разбираш ли какво четеш? ", " Ооо, баща, ти не знаеш какъв брой е забавно! Ела тук да ти покажа " и ми чете някакъв откъс. Въобще четеше доста. Четеше даже преди да тръгне за учебно заведение. Той споделяше по този начин: " Ще дремя, когато ми се приспи ". Намираше работи да се занимава. Китари оправя, съоръжения всякакви, дори щеше и моята китара да оправя, но не му остана време за мен. "
Теодор Янков: " Нямам спомен да си е почивал, с изключение на когато неконтролируемо заспиваше след към три денонощия без сън. Буги ме научи на положението на духа, наречено независимост ".
Анатоли Павлов: " Знаех, че съвсем не спи, т.е. не ми е ясно по какъв начин си е почивал. Според мен като действителна дълготрайност на живота - мисля, че сносно си е оползотворил времето. Взимам го един път от тях, зима е. Той нали мъчно ходеше, подхлъзна се малко и падна... Засмя се - аз виждам - той по гумени джапанки - вид сабо, къси гащи и тениска.
" Не ти ли е студено бе, човек?! ", запитвам аз.
" Аааа, добър ми е антифризът ", засмя се Буги.
Това, което научих от него, е, че човек би трябвало да живее живота си както откри за добре, без да влиза в рамки и стандарти. До огромна степен смисълът на живота е да се надсмиваш над себе си и над всичко. "
Елена Розберг: " Общото сред индивида Буги и ефирния воин Буги Барабата е забележителният му естествен, само че и умишлено развъртян гений, да има нюх за смешното. Буги беше извънредно ерудиран и грамотен човек. Не единствено че беше интелигентен по природа, той сигурно беше изчел и един камион книги. Многократно сме си говорили за лирика, за литература, за изкуство, непрекъснато, всеки ден. Беше изслушал и един вагон музика… И върху всичко това беше построил възприятието си за комизъм, което не беше самоцелно - " Дай в този момент ще хвърляме едни смешни лафове в ефир ", тъй като мнозина от хората го възприемат главно по този начин. Под смешките на Барабата, зад лафовете му и закачките имаше доста напластявания, доста изчетени страници, мъдрост, събрана от житейския опит. Той познаваше и шамарите, и ласките на живия живот, и го показваше с неговите си цветисти думи, с неговата си интонация, в неговия си жанр, с цел да излезе най-после толкоз смешно и занимателно, каквото стигаше до почитателите. "
Милена Славова : " В радиото той водеше безусловно без сюжет и написани неща. И всичко, което споделяше, му идваше от вътрешната страна. Той не идва репетирал пред огледалото, с цел да всява някакъв различен имидж, който не е негов. Беше си безусловно същински и в случай че някой споделя, че е било маска - няма по какъв начин, не може човек да бълва лафове един след различен и това да е маска. Той беше изворът на това нещо! Хора като него няма, а в случай че има сходни - те са на изгубване, за жалост. "
Людмил Стоилов - Льоди: " Буги е блусмен в текстовете си. В музиката не всеки път спазваше блус схемата, беше ексцентричен в свиренето. Аз му споделях, че свири в " робовладелски строй ". Много саморасъл и въпреки да твърдеше, че не може да свири на китара, имаше неща, които различен не може да извърши като него. В България са малко такива актьори. Защото той си сътвори лична ниша, отгледа си аудитория. "
---
" Блус музиката не е толкоз изтънчена, аз дори я назовавам занаятчийска музика, в смисъл - това не е високо изкуство. Любимите ми неща са блус, рок, джаз и класика, в този ред. Блусът сякаш най-дълбоко в душата ми се промъква. Блусът има за цел да съобщи възприятието и настроението на един човек към други хора. Ако този, който извършва блус, успее, значи работата е свършена ".
(Буги в изявление при Елена Розберг, " Зи Рок " )
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ