На 21 декември 1962 г. група от 15 Летящи банани“

На 21 декември 1962 година група от 15 „ Летящи банани “ – името на транспортните хеликоптери H-21, се приготвят за политане от военната база в Плейку от Южен Виетнам. Обикновено оптималният брой във групировка е към 12 хеликоптера, само че 15 е нереална панорама за безусловно всеки. Мисията на летателните апарати е да прави курсове от базата до джунглите на Северен Виетнам, където би трябвало да се разтовари военния личен състав.

На 12 декември базата е преведена под бойна паника, военният личен състав би трябвало да се приготви за задача, а детайлите ще бъдат предадени малко по-късно. Военното командване в помощ на Виетнам приканва всички 30 H21 за превозването на бойците от 81-а и 8-а транспортна бригада. В историята на Виетнамската война това ще бъде една от най-големите задачи и превозът на голяма армия по въздух. Нарежданията са изпратени единствено до офицерите, които би трябвало да се срещнат с тяхната задача – да дават отговор за логистиката и да водят сражението. Повече детайлности се чака да бъдат оповестени.

Подобна задача идва с особени проблеми. Въпросните хеликоптери не са съвършени и след всеки полет би трябвало да се направи 11-часова поддръжка. Изискването за подобен голям набор от водачи ще изисква даже капитанът да пилотира една машина, следван от офицерите. Нещо повече, „ Летящите банани “ са извънредно сложни за ръководство. Още тук можем да стартираме да мислим за идната неволя.

Сред поканените в пилотската кабина, можем да забележим  наличието на старши офицер от запаса Чарлз Едуард „ Чарли “ Холоуей. Той идва една седмица по-рано в Южен Виетнам, има сериозен опит в пилотирането на хеликоптер, само че не и в летателен уред с два ротора. За ръководството на Н-21 се изисква малко повече опит и подготовка, само че откакто машините са заземени за профилактика и подготовка за огромната задача, Чарли няма късмет да натрупа нужните часове.

Във Виетнам може да направи единствено едно-две кацания с хеликоптера, с цел да може всички да са спокойни, че водачът ще успее да достави всички невредими, само че единствено толкоз. В естествени условия, водачът ще бъде заземен и няма да взе участие във военни задачи. В този миг нищо не е обикновено в базата, затова целият разполагаем боен запас се приготвя за нахлуване. На 19 декември излиза наяве, че хеликоптерите отлитат за Ня Чанг във Виетнам, намиращ се единствено на един час път от базата. Заповедите са ясни.

Хеликоптерите би трябвало да транспортират един цял  батальон до малко рибарско населено място. Следващите няколко полета ще разтоварват бойци в браншове за блокиране в позиции на север и запад от първата точка. Преди всеки хеликоптер да направи заход, самолети ще поразяват бранша, с цел да понижат възможностите за офанзива, само че тъй като тази задача трябвало да изненада врага и да не му разреши да избяга в джунглата, въздушните удари са анулирани.

Още една детайлност, командването желае всички хеликоптери да са във въздуха и да доставят личен състав по едно и също време. Сега можем да си представим въздушното пространство и полет във групировка, въпреки и множеството водачи да декларират, че с 10-минутно разстояние ще е надалеч по-разумно да се извърши цялата задача.

На 21 декември сутринта, всеки хеликоптер получава един от най-опитните водачи в базата. Чарли получава в кабината старши офицер Дан Гресанг – един от най-опитните хора в базата. В 3 часа следобяд хеликоптерите изхвърчат, летят 1 час във въздуха, с цел да се срещнат с хеликоптерите на 8-ма дивизия. Когато армадата от хеликоптери желае координати за кацане, от летището желаят неведнъж удостоверение, че 15 хеликоптера с такива размери се чака да се приземят в базата, следвани от още толкоз по-късно.

Цялата самолетна писта се разчиства. На идната заран следват полетите до избрани позиции. В 8 часа без 10 минути, хеликоптерите стартират да задвижват роторите. Изведнъж на пистата се чува необикновен зов. Мнозина се обръщат, с цел да видят по какъв начин един водач съумява да унищожи мотора Н-21. Причината за тази вреда е фактът, че преди всеки полет, летците са задължени да ревизират устройството за свободен надзор на хеликоптера.

Това обаче се прави при изключен мотор, до момента в който хеликоптерът е в придвижване, оборотите се повишават и моторът гърми. В 8 часа и 10 минути 29 хеликоптера се приготвят за своята задача. Наближавайки града, хеликоптерите се насочват към 10-километрова самолетна писта, където да разтоварят своя личен състав, бойците на Южен Виетнам към този момент са обезпечили прикритие и място, където да стартира разтоварването. Камиони с гориво зареждат птиците и в случай че всичко се движи по проект, хеликоптерите би трябвало да създадат още няколко полета.

Превозваният боен личен състав е по 20 души, само че при първия полет се изисква групата да е доста по-малка, тъй като резервоарите са цялостни, затова тогава са нужни 11 индивида в кабината. Поради обстоятелството, че се товарят и виетнамци, които са доста по-дребни физически, хеликоптерите се приготвят за полет.

Първите изхвърчат в 10 часа и 50 минути и се насочват на север към планините, на безвредно разстояние форсират до 140 км/ч, групировка от самолети дава директива къде е първото място за кацане. С наближаването тресавище, първите Н-21 стартират да се спускат, останалите подминават местоположението и вършат втори заход. Със снишаването на хеликоптера е редно 30-калибровите картечници да открият огън. За малко време огънят се връща и първите викове за ранени стартират да изпълват кабините.

Виетнамците отхвърлят да слязат. Хеликоптерите, които би трябвало да кацнат, получават указания да не го вършат. Докато минават над зоната за кацане, оповестяват по радиото, че нито един боец не е съумял да излезе жив и полето е осяно с трупове. Докато птиците се пробват да излетят още веднъж, един патрон пробива шлема на Чарли, той мигновено се килва встрани и пуска уредите за ръководство.

Ръцете са свободни, само че краката му към момента са върху педалите. В последния миг съумяват да го извадят от седалката, преди да забие хеликоптера в околните дървета. Почти всички Н-21 получават тежки пробойни, само че множеството съумяват да се върнат назад в базата. Екипажите са принудени да летят с мъртвите в кабините. От 22 хеликоптера, 17 са годни за полет и се приготвят за идната доставка на бойци.

Избира се нова зона за кацане, още веднъж картечарите пускат огън за прикритие, само че този път няма отговор от съперника. В този полет към 860 боеца съумяват да влязат в багра. След всеки полет, броят на хеликоптерите, които могат да летят, става все по-малък, изстрелите даже от автомат предизвикват невиждани вреди. Хеликоптерът на Чарли има 40 удара по себе си, закърпват каквото може и още веднъж го връщат в багра. Друг хеликоптер е ударен 103 пъти, само че откакто няма вреди по себе си, още веднъж го връщат в багра. В края на тази задача, водачите публично декларират, че отхвърлят да употребяват този тип хеликоптери. За изненада на мнозина, командването също е на това мнение.

По-големите летателни апарати се оказват извънредно сложни за ръководство, още по-скъпи и най-лошото е, че са магнит за патрони. Дори неопитният виетнамски партизанин може да бъде гибелен на разстояние от 200-300 метра. Нещо още по-лошо е, че до момента в който мнозина от водачите се разминават с леки пострадвания, бойците не могат да изоставен хеликоптера, заради простата причина, че всички стрелят във вратата и даже няма потребност да се прицелват.

Н-21 се оказва изключително предсказуем хеликоптер. Командването по-късно ги употребява като транспортни хеликоптери сред бази, само че не и за превоз на бойци. От тази задача към 12 машини са изпратени за ремонт, само че по този начин и не се връщат в ескадрилата. „ Летящите банани “ се оказват не изключително ефикасни за война.