Извършен е преврат срещу княз Александър I Батенберг
На 21 август 1886 година в България се прави политически прелом, който води до краткотрайната абдикация на княз Александър I Батенберг. Окончателното детрониране на българския княз се реализира на по-късен стадий, само че този прелом провокира тежка политическа рецесия в страната. В рамките на няколко месеца в България се сменят разнообразни политически държавни управления, които нямат ясна идея за развиването на страната. Превратът, осъществен на 21 август 1886 година, се дефинира като едно от най-противоречивите събития в българската история.
Предпоставки за организирането на преврата се появяват след утежняването на дипломатическите връзки сред България и Русия. Руският император Александър III е ядосан от обединяването на Княжество България с Източна Румелия. Княз Александър I Батенберг взима това решение, без да се допита до Русия и това предизвика тежък спор сред двете страни. Обтегнатите връзки сред българския княз и съветския император, провокират доста рецензия от страна на проруски насочените политически партии у нас. Привържениците на съветската политика атакуват Батенберг, като го упрекват в измяна към родината и неприятно ръководство. Русофилите у нас имат вяра, че околните връзки на страната ни с Русия ще доведат до основаването на Санстефанска България. В същото време напрежението в страната нараства, откакто се появяват клюки, че Сърбия приготвя ново нахлуване над България. През този интервал българската войска към момента не е възстановила своите сили след Сръбско-българската война и няма подготвеност за защита. Проруски насочените политици у нас убеждават някои офицери, че би трябвало да се провежда политически прелом. Те декларират, че България би трябвало да възвърне връзките си с съветската страна и по този метод да избегне нов конфликт със Сърбия.
В началото на август, 1886 година, уредниците на преврата вършат разбъркване на войските. Под претекст, че има готовност на армията за война със Сърбия, околните войскови елементи на княза са изпратени надалеч от София. За сметка на това 1-ви артилерийски полк, който е отдаден в заговора, както и 2-ри пехотен полк са ситуирани наоколо до столицата. В основата на преврата стоят началникът на Военното учебно заведение – майор Петър Груев, заместник-министърът на военното дело, Анастас Бендерев, офицерите Радко Димитриев и Георги Вазов, както и съветското военно аташе в България – полковник Сухаров. Те се сплотяват към концепцията, че свалянето на Батенберг ще способства за териториалното разгръщане на страната. Така през нощта на 20 против 21 август стартира политическият прелом. Тогава елементи от 2-ри пехотен полк и Военното учебно заведение навлизат в София и правят блокада над княжеския замък. Александър I Батенберг е арестуван и е заставен да подпише декрет, в който декларира, че абдикира от престола. На идната заран той е изпратен в Оряхово, а там е качен на транспортен съд, който отпътува към съветския град – Рени. След абдикацията на княз Александър I Батенберг, на 21 август е разгласен съставът на краткотрайното държавно управление. То се състои най-вече от русофили и е отпред с митрополит Климент Търновски.
Новото държавно управление не е добре посрещнато от представители на политическата власт у нас. Председателят на Народното събрание, Стефан Стамболов, декларира, че превратът е нелегално осъществен. На 22 август пловдивският подполковник, Сава Муткуров, привиква своите военни елементи и се афишира против преврата. Той получава поддръжката на полковете в Пазарджик, Хасково и Стара Загора. На 23 август Стефан Стамболов издава разгласа в Търново, с която афишира преврата за противозаконен и назначава подполковник Муткуров за главнокомандващ на българската войска. На 24 август 1886 година, стартират политически арести на уредниците на преврата. Българските войски навлизат в столицата и задържат по-голямата част от тях. Правителството на Климент Търновски е свалено и се основава нов кабинет с министър-председател Петко Каравелов. Той стартира работа за стопляне на връзките сред България и Русия, само че изрично се разграничава от политиката на заговорниците. С помощта на Стефан Стамболов, княз Александър I Батенберг се завръща в България. На 29 август князът идва още веднъж на българска земя, а същият ден държавното управление на Петко Каравелов подава оставка.
Новото ръководство на Батенберг продължава единствено 9 дни. След като съветският император отхвърля да реализира съглашение с него, на 7 септември 1886 година княз Александър I Батенберг дефинитивно се отдръпва от държавното управление. Властта е предадена на регенство, което е отпред със Стефан Стамболов. Въпреки абдикацията на Батенберг, връзките сред България и Русия не престават да се утежняват. Дипломатическо помирение сред двете страни се реализира чак през 1896 година. Превратът против княз Александър I Батенберг се дефинира като доста противоречиво и спорно събитие в българската история. След този политически скрит план, България попада в тежка рецесия и има потребност от дълъг интервал от време, с цел да възвърне своята непоклатимост.
Източник: Уикипедия
Предпоставки за организирането на преврата се появяват след утежняването на дипломатическите връзки сред България и Русия. Руският император Александър III е ядосан от обединяването на Княжество България с Източна Румелия. Княз Александър I Батенберг взима това решение, без да се допита до Русия и това предизвика тежък спор сред двете страни. Обтегнатите връзки сред българския княз и съветския император, провокират доста рецензия от страна на проруски насочените политически партии у нас. Привържениците на съветската политика атакуват Батенберг, като го упрекват в измяна към родината и неприятно ръководство. Русофилите у нас имат вяра, че околните връзки на страната ни с Русия ще доведат до основаването на Санстефанска България. В същото време напрежението в страната нараства, откакто се появяват клюки, че Сърбия приготвя ново нахлуване над България. През този интервал българската войска към момента не е възстановила своите сили след Сръбско-българската война и няма подготвеност за защита. Проруски насочените политици у нас убеждават някои офицери, че би трябвало да се провежда политически прелом. Те декларират, че България би трябвало да възвърне връзките си с съветската страна и по този метод да избегне нов конфликт със Сърбия.
В началото на август, 1886 година, уредниците на преврата вършат разбъркване на войските. Под претекст, че има готовност на армията за война със Сърбия, околните войскови елементи на княза са изпратени надалеч от София. За сметка на това 1-ви артилерийски полк, който е отдаден в заговора, както и 2-ри пехотен полк са ситуирани наоколо до столицата. В основата на преврата стоят началникът на Военното учебно заведение – майор Петър Груев, заместник-министърът на военното дело, Анастас Бендерев, офицерите Радко Димитриев и Георги Вазов, както и съветското военно аташе в България – полковник Сухаров. Те се сплотяват към концепцията, че свалянето на Батенберг ще способства за териториалното разгръщане на страната. Така през нощта на 20 против 21 август стартира политическият прелом. Тогава елементи от 2-ри пехотен полк и Военното учебно заведение навлизат в София и правят блокада над княжеския замък. Александър I Батенберг е арестуван и е заставен да подпише декрет, в който декларира, че абдикира от престола. На идната заран той е изпратен в Оряхово, а там е качен на транспортен съд, който отпътува към съветския град – Рени. След абдикацията на княз Александър I Батенберг, на 21 август е разгласен съставът на краткотрайното държавно управление. То се състои най-вече от русофили и е отпред с митрополит Климент Търновски.
Новото държавно управление не е добре посрещнато от представители на политическата власт у нас. Председателят на Народното събрание, Стефан Стамболов, декларира, че превратът е нелегално осъществен. На 22 август пловдивският подполковник, Сава Муткуров, привиква своите военни елементи и се афишира против преврата. Той получава поддръжката на полковете в Пазарджик, Хасково и Стара Загора. На 23 август Стефан Стамболов издава разгласа в Търново, с която афишира преврата за противозаконен и назначава подполковник Муткуров за главнокомандващ на българската войска. На 24 август 1886 година, стартират политически арести на уредниците на преврата. Българските войски навлизат в столицата и задържат по-голямата част от тях. Правителството на Климент Търновски е свалено и се основава нов кабинет с министър-председател Петко Каравелов. Той стартира работа за стопляне на връзките сред България и Русия, само че изрично се разграничава от политиката на заговорниците. С помощта на Стефан Стамболов, княз Александър I Батенберг се завръща в България. На 29 август князът идва още веднъж на българска земя, а същият ден държавното управление на Петко Каравелов подава оставка.
Новото ръководство на Батенберг продължава единствено 9 дни. След като съветският император отхвърля да реализира съглашение с него, на 7 септември 1886 година княз Александър I Батенберг дефинитивно се отдръпва от държавното управление. Властта е предадена на регенство, което е отпред със Стефан Стамболов. Въпреки абдикацията на Батенберг, връзките сред България и Русия не престават да се утежняват. Дипломатическо помирение сред двете страни се реализира чак през 1896 година. Превратът против княз Александър I Батенберг се дефинира като доста противоречиво и спорно събитие в българската история. След този политически скрит план, България попада в тежка рецесия и има потребност от дълъг интервал от време, с цел да възвърне своята непоклатимост.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ