Народни поверия за Илинден
На 20 юли всяка година християните по целия свят отдават респект на Свети оракул Илия – прочут още като Гръмоделецът. По остарял жанр той се уважава от църквата на 2 август.
На Илинден имен ден имат Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка, Илина, Елин, Елина, Личо, Лиля, Лино.
Светията е един от тримата велики старозаветни мъже, наедно с Моисей и свети Йоан Предтеча. Пророкът е потомък на Аароновия жанр и е живял по времето на ръководството на цар Ахав и кралица Йезавел. Царят и царицата били идолопоклонници на езическото провидение Ваал.
Въпреки предизвестията и проповедите на светеца те не сменили вярата си и разгулния си метод на живот. Дори и сушата, която траяла три и половина мъчителни години, не съумяла да ги накарат да се вслушат в думите на пророка и да одобряват правата религия.
Когато свети Илия извършил задачата си на земята, той получил небесно предупреждение. Заедно със своя правилен възпитаник Елисей се отправил към река Йордан, където на Огнена каляска бил отвеян в Небесното царство.
По българските земи Свети Илия се уважава като стопанин на небесните естествени стихии. Той владее градушките, гръмотевиците и светкавиците. Хората имат вяра, че когато той препуска с конете си и огнената си каляска по небесните пътища, предизвиква огън и гръмотевици. Затова са го нарекли и с имената Гръмовник, Гръмоделец и Гръмоломник.
Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава на земята гърми. А когато се изправял в борба със крилати змейове, триглави змии или даже Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни естествени стихии.
Разсърди ли се светецът – чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или още по-лошо – да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша. Загърми ли точно на Илинден – овошките ще загинат или ще се повредят, а лешниците и орехите ще са празни, единствено виното ще е положително.
Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, така наречен татко. Стопанката на къщата става рано на разсъмване и замесва погача боговица и колач за Свети Илия.
Често селските сборове се провеждат на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.
Край могила, параклис, оброчище или остарели дъбови дървета отвън селото се подрежда празничната софра. Според вярващите единствено по този начин ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.
Според националните поверия на Илинден не трябва да се работи, с цел да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, даже да влизате във водите му, тъй като на този ден морето взима най-вече жертви курбан за светеца.
На Илинден честват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и настойник и Свети оракул Илия.
