Операта в Сидни на 50: Как можеше да изглежда една от най-известните сгради
На 20 октомври 1973 година - тъкмо преди 50 години - Операта в Сидни е публично открита от починалата кралица Елизабет II.
Завършена с десетилетие забавяне извънредно изглеждащата постройка не се оказва неотложен шлагер измежду австралийците. И въпреки всичко през идващите десетилетия нейният изумителен покрив я трансформира в архитектурна икона и обект на международното завещание на ЮНЕСКО, който притегля над 10 милиона гости годишно.
Колко друга можеше да бъде архитектурата?
Успешното предложение на датския проектант Jørn Utzon е единствено едно от 233-те в интернационален конкурс, споделя CNN.
Unsplash
Стартирал през 1955 година от премиера на Нов Южен Уелс Джоузеф Кейхил, дълготраен деятел за превръщането на мястото от остаряло трамвайно хранилище в опера, състезанието се води по критерии, записани в документ, прочут като „ Кафявата книга “.
Сред условията са постройката да има съществена зала, която може да побере 3000 до 3500 души (окончателната в последна сметка е с потенциал под 2700) и паркомясто за 100 автомобила. Документът също по този начин преглежда въпроси като вентилация и други наложителни фактори, само че дизайнерите като цяло са насърчени да се отдадат на въображението си. Организаторите не слагат бюджетни ограничавания.
От участниците се изискват единствено черно-бели скици, в това число етажни проекти и диаграми, както и допустимо най-кратък отчет, обясняващ единствено въпроси, които не могат да бъдат елементарно обяснени на чертежите “, гласи „ Кафявата книга “.
През 2019 година обаче креативното студио NeoMam Studios и към този момент несъществуващата архитектурна компания Projection Comunicación Arquitectónica се заемат да проучат документите и да пресъздават по какъв начин биха изглеждали някои от предложенията.
Те избират седем от 232-те неуспели оферти, като процесът на асортимент е основан както на достолепията на заявките, по този начин и на количеството информация, налична за откривателите.
Ето седем от различните дизайни за опера, които не са се класирали (снимките са предоставени от NeoMam Studios).
Предложението на Philadelphia Collaborative Group заема второ място в състезанието:.png )
Журито е впечатлено и от алеята в плана на Paul Boissevain и Barbara Osmond, настояват откривателите на NeoMam studio:(3).png )
Не всички планове идват от професионални архитекти. Това арт деко предложение е показано от сър Юджийн Гусен, диригент на Симфоничния оркестър на Сидни:(2).png )
Смелото присъединяване на Peter Kollar и Balthazar Korab Design е най-високо класиралото се австралийско присъединяване в състезанието:(3).png )
Дизайн от S. W. Milburn and Partners, включващ хеликоптерна площадка на покрива.
(5).png )
Колоритно предложение от английската компания Vine and Vine:(3).png )
Решението на американската компания Kelly and Gruzen:(2).png )
Снимки: NeoMam Studios
Завършена с десетилетие забавяне извънредно изглеждащата постройка не се оказва неотложен шлагер измежду австралийците. И въпреки всичко през идващите десетилетия нейният изумителен покрив я трансформира в архитектурна икона и обект на международното завещание на ЮНЕСКО, който притегля над 10 милиона гости годишно.
Колко друга можеше да бъде архитектурата?
Успешното предложение на датския проектант Jørn Utzon е единствено едно от 233-те в интернационален конкурс, споделя CNN.
Unsplash
Стартирал през 1955 година от премиера на Нов Южен Уелс Джоузеф Кейхил, дълготраен деятел за превръщането на мястото от остаряло трамвайно хранилище в опера, състезанието се води по критерии, записани в документ, прочут като „ Кафявата книга “.
Сред условията са постройката да има съществена зала, която може да побере 3000 до 3500 души (окончателната в последна сметка е с потенциал под 2700) и паркомясто за 100 автомобила. Документът също по този начин преглежда въпроси като вентилация и други наложителни фактори, само че дизайнерите като цяло са насърчени да се отдадат на въображението си. Организаторите не слагат бюджетни ограничавания.
От участниците се изискват единствено черно-бели скици, в това число етажни проекти и диаграми, както и допустимо най-кратък отчет, обясняващ единствено въпроси, които не могат да бъдат елементарно обяснени на чертежите “, гласи „ Кафявата книга “.
През 2019 година обаче креативното студио NeoMam Studios и към този момент несъществуващата архитектурна компания Projection Comunicación Arquitectónica се заемат да проучат документите и да пресъздават по какъв начин биха изглеждали някои от предложенията.
Те избират седем от 232-те неуспели оферти, като процесът на асортимент е основан както на достолепията на заявките, по този начин и на количеството информация, налична за откривателите.
Ето седем от различните дизайни за опера, които не са се класирали (снимките са предоставени от NeoMam Studios).
Предложението на Philadelphia Collaborative Group заема второ място в състезанието:
Журито е впечатлено и от алеята в плана на Paul Boissevain и Barbara Osmond, настояват откривателите на NeoMam studio:
Не всички планове идват от професионални архитекти. Това арт деко предложение е показано от сър Юджийн Гусен, диригент на Симфоничния оркестър на Сидни:
Смелото присъединяване на Peter Kollar и Balthazar Korab Design е най-високо класиралото се австралийско присъединяване в състезанието:
Дизайн от S. W. Milburn and Partners, включващ хеликоптерна площадка на покрива.
Колоритно предложение от английската компания Vine and Vine:
Решението на американската компания Kelly and Gruzen:
Снимки: NeoMam Studios
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ