Зимата си отива на Атанасовден
На 18 януари християнската православна черква посвещава на Свети Атанасий Велики, роден през 295 година На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и взе участие в Никейския Вселенски събор.
Пет години по-късно Атанасий придобива епископски ранг. Като архиепископ на Александрия той се включва интензивно в битката против арианската разкол в християнството.
Българите назовават зимния Атанасовден измежду зима, защото националното вярване гласи, че след празника зимата си отива, тъй като свети Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: Иди си зимо, идвай лято!.
Ето за какво в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет.
В региона на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане дамите и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благоденствие и дългоденствие.
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско имат вяра, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята, като по този метод я затопля.
Според легендата Атанасий имал брат-близнак Андон. Те били ковачи. Преди доста години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си.
Желязото прегаряло в пещта и тогава свети Атанасий бръкнал и го хванал с голи ръце. Но след това погледнал към кучето, което лаяло със свити начело лапички, и завчас бил осенен от концепцията да измайстори клещите по сходство на кучешките крачета.
От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като настойници на ковашкия поминък.
Именници: Атанас, Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
