18 май - Международен ден на музеите
На 18 май 1978 година за първи път се празнува Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 година в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата " музей " идва от латинската дума " museum ", която е от гръцки генезис и произлиза от " mouseion ". " Mouseion " било мястото (понякога храм), което било отдадено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.
В модерната си форма музеят поражда като самостоятелна сбирка от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната страна трансформира музеите в стожер на своята културна еднаквост. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е трансфорат в основно средство за привличане на туристи.
В музея се събират, пазят и излагат предмети, облици и текстове, свързани с избрана ера или сфера.
От една страна, има блян да се показа историческата истина за явлението, а от друга, подборът на ревюто експонати съдържа някакво обръщение, което най-често ни обръща към някаква страна на паметта и идентичността. Наред с обичайните музеи, излагащи картини, исторически или археологически монументи, съществуват музеи на съвсем всичко: музей на превоза, музей на виното, музей на детството и така нататък Международният ден на музеите се празнува от от 1978 година по решение на Международния съвет на музеите.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1284 година — Шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град.
1565 година — Начало на Великата блокада на Малта от османските турци, траяла от 18 май до 11 септември.
1642 година — Основан е град Монреал, център на канадската провинция Квебек.
1725 година — Учреден е английският рицарски Орден на банята от Джордж I.
1756 година — Започва Седемгодишната война, откакто Англия афишира война на Франция.
1804 година — Наполеон Бонапарт публично е разгласен за император на Франция.
1836 година — Основан е град Левангер, Норвегия от шведския крал Карл III.
1858 година — Състои се сватбата на немската принцеса Щефани Хоенцолерн-Зигмаринген с португалския крал Педру V.
1877 година — На публична гала край град Плоещ, Румъния, Самарското знаме е връчено на Трета тайфа от Българското опълчение с пълководец Павел Калитин.
1900 година — Учреден е орденът " За военна заслуга ".
1903 година — Съставено е двадесет и шестото държавно управление на България, отпред с Рачо Петров.
1903 година — Открито e пристанището в Бургас.
1905 година — Отваря порти Народният музей в София - през днешния ден Национален археологически институт с музей.
1906 година — Открито е пристанището във Варна.
1909 година — Цар Фердинанд I учредява ордена " Свети Равноапостоли Кирил и Методий ".
1944 година — Влиза в действие Сталиновата политика за етническо пречистване на Кримския полуостров, в резултат на което кримските татари стартират да се депортират.
1956 година — Направено е първото сполучливо нанагорнище на четвъртия по величина връх в света Лхотце от швейцарска експедиция.
1969 година — Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 10.
1971 година — Приета е нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска конституция.
1972 година — Влиза в действие Договорът за възбрана на складирането на дъното на моретата и океаните на нуклеарно оръжие и на други типове оръжия за всеобщо заличаване.
1974 година — Под кодовото име Усмихнатия Буда, Индия сполучливо детонира първото си нуклеарно оръжие и по този начин става шестата нация в света направила сходен опит.
1980 година — Изригва вулканът Света Елена. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км автомагистрали.
1991 година — Северна Сомалия афишира самостоятелност от останалата част на Сомалия под името Република Сомалиленд, само че остава непризната от интернационалната общественост.
1993 година — Убити са Сараевските Ромео и Жулиета.
2001 година — Състои се премиерата на американски компютърно-анимационен филм Шрек.
2004 година — Българинът Петко Тотев изкачва връх Еверест.
2008 година — Учредена е политическата партия Зелените.
Родени
1048 година — Омар Хаям, ирански академик († 1131 г.)
1186 година — Константин, популярен княз на Владимир-Суздал († 1218 г.)
1616 година — Йохан Якоб Фробергер, немски композитор († 1667 г.)
1746 година — Феликс де Асара, испански топограф († 1811 г.)
1788 година — Хю Клапертън, шотландски странник († 1827 г.)
1797 година — Фредерик Аугустус II, държател на Саксония († 1854 г.)
1846 година — Петер Карл Фаберже, съветски бижутер († 1920 г.)
1850 година — Оливър Хевисайд, британски физик († 1925 г.)
1856 година — Спас Вацов, български сеизмолог († 1928 г.)
1861 година — Матей Стойков, български офицер († 1928 г.)
1868 година — Николай II, съветски монарх († 1918 г.)
1872 година — Бъртранд Ръсел, английски мъдрец, Нобелов лауреат († 1970 г.)
1872 година — Яне Сандански, български бунтовник († 1915 г.)
1875 година — Петър Васков, български бунтовник († 1907 г.)
1876 година — Херман Мюлер, немски политик († 1931 г.)
1879 година — Стоян Стойков, български бунтовник (†? г.)
1880 година — Димитър Бояджиев, български стихотворец († 1911 г.)
1883 година — Валтер Гропиус, немско-американски проектант († 1969 г.)
1891 година — Рудолф Карнап, немско-американски мъдрец († 1970 г.)
1895 година — Аугусто Сесар Сандино, никарагуански политик († 1934 г.)
1897 година — Франк Капра, американски кинорежисьор († 1991 г.)
1909 година — Фред Пери, английски тенисист († 1995 г.)
1912 година — Пери Комо, американски артист († 2001 г.)
1912 година — Ричард Брукс, американски режисьор († 1992 г.)
1914 година — Борис Христов, български артист († 1993 г.)
1914 година — Туло де Графенрийд, швейцарски авто играч († 2007 г.)
1920 година — Алексей Шелудко, български физикохимик († 1995 г.)
1920 година — Йоан Павел II, римокатолически папа († 2005 г.)
1925 година — Яким Якимов, български режисьор († 2009 г.)
1927 година — Кирил Цибулка, български композитор († 1997 г.)
1930 година — Дон Линд, американски академик
1930 година — Фред Саберхаген, американски публицист († 2007 г.)
1935 година — Иван Доровски, публицист от Република Македония
1939 година — Джовани Фалконе, италиански правист († 1992 г.)
1939 година — Петер Грюнберг, немски физик, Нобелов лауреат
1944 година — Албърт Хемънд, британски артист
1944 година — Винфрид Георг Зебалд, немски публицист († 2001 г.)
1944 година — Иван Станев, български сценарист
1944 година — Димитър Радков, български художник († 1982 г.)
1944 година — Румена Трифонова, българска актриса
1946 година — Андреас Кацулас, американски артист († 2006 г.)
1952 година — Джордж Стрейт, американски кънтри реализатор
1955 година — Чоу Юн-Фат, китайски артист
1957 година — Майкъл Крету, румънски музикант
1957 година — Тиери Мейсан, френски публицист
1962 година — Сандра, немска певица
1962 година — Стефан Яръмов, български футболист
1965 година — Кольо Колев, български щангист
1967 година — Димитър Николов, български политик
1967 година — Светлана Терзиева, българска актриса
1967 година — Хайнц-Харалд Френцен, немски водач от Формула 1
1970 година — Валери Попович, съветски футболист
1971 година — Брад Фридъл, американски футболист
1973 година — Шантал Кревиазук, канадска певица
1975 година — Джон Хигинс, шотландски състезател на снукър
1975 година — Санем Челик, турска актриса
1978 година — Рикардо Карвальо, португалски футболист
1979 година — Миливое Новакович, словенски футболист
1981 година — Маамаду Диара, малийски футболист
1984 година — Ивет Лалова, българска лекоатлетка
1985 година — Зейнеп Кьосе, турска актриса
1991 година — Александър Кирилов, български футболист
Починали
526 година — Йоан I, пимски папа (*? г.)
1733 година — Георг Бьом, немски композитор (* 1661 г.)
1799 година — Пиер дьо Бомарше, френски драматург (* 1732 г.)
1800 година — Александър Суворов, съветски военачалник (* 1729 г.)
1807 година — Антоан-Филип Орлеански, френски аристократ (* 1775 г.)
1829 година — Мария-Жозефа Саксонска, кралица на Испания (* 1803 г.)
1876 година — Давид Тодоров, български бунтовник (* ок. 1834)
1876 година — Сава Катрафилов, български бунтовник (* 1836)
1876 година — Янко Атанасов, български бунтовник (* ок. 1840)
1909 година — Исак Албенис, испански композитор и пианист (* 1860 г.)
1910 година — Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран (* 1821 г.)
1911 година — Густав Малер, австрийски композитор (* 1860 г.)
1922 година — Шарл Лаверан, френски доктор, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1927 година — Никифор Бегичев, съветски моряк (* 1874 г.)
1934 година — Анастас Матлиев, български държавник (*? г.)
1940 година — Александър Филипов, български книжовен критик (* 1895 г.)
1941 година — Вернер Зомбарт, немски икономист (* 1863 г.)
1959 година — Джон Баримор, американски артист (* 1882 г.)
1965 година — Ели Коен, израелски разузнавач (* 1924 г.)
1965 година — Трайко Симеонов, български публицист (* 1886 г.)
1975 година — Илия Петров, български художник (* 1903 г.)
1980 година — Иън Къртис, британски артист (* 1956 г.)
1981 година — Уилям Сароян, американски публицист (* 1908 г.)
1985 година — Стоян Даскалов, български публицист (* 1909 г.)
1993 година — Адмира Исмич и Бошко Бръкич, „ сараевските Ромео и Жулиета “ (* 1968 г.)
2001 година — Алексей Маресиев, руски авиатор (* 1916 г.)
2001 година — Трендафил Станков, български футболист и треньор по футбол (* 1923 г.)
2006 година — Иван Лебамов, български държавник (* 1932 г.)
2006 година — Мако Даков, български политик (* 1920 г.)
2007 година — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат (* 1932 г.)
2010 година — Едоардо Сангвинети, италиански стихотворец (* 1930 г.)
Празници
Ден на българските зоопаркове (18 май 2008 г.)
Международен ден на имунизацията против СПИН
Римокатолическа черква — Празник на господ Фаунус (Пан при Гърците).
Дания — Битката при Дюбели
Русия — Ден на славянската просвета и книжовност (от 18 до 24 май). Всяка година столица на празника става някое ново обитаемо място.
Русия — Празник на Балтийския военноморски флот на Русия
Сомалия — Празник на независимостта
Тюркменистан — Празник на възраждането, единството и поезията в чест на Магтымгулы Пырагы - стихотворец и мъдрец (лат. Magtymguly Pyragy)
Украйна, Република Крим — Ден в памет на жертвите от депортацията
Уругвай — Ден на Битката при Лас Пиедрас
Хаити — Ден на флага и Университетите
Obekti.bg
В модерната си форма музеят поражда като самостоятелна сбирка от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната страна трансформира музеите в стожер на своята културна еднаквост. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е трансфорат в основно средство за привличане на туристи.
В музея се събират, пазят и излагат предмети, облици и текстове, свързани с избрана ера или сфера.
От една страна, има блян да се показа историческата истина за явлението, а от друга, подборът на ревюто експонати съдържа някакво обръщение, което най-често ни обръща към някаква страна на паметта и идентичността. Наред с обичайните музеи, излагащи картини, исторически или археологически монументи, съществуват музеи на съвсем всичко: музей на превоза, музей на виното, музей на детството и така нататък Международният ден на музеите се празнува от от 1978 година по решение на Международния съвет на музеите.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1284 година — Шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град.
1565 година — Начало на Великата блокада на Малта от османските турци, траяла от 18 май до 11 септември.
1642 година — Основан е град Монреал, център на канадската провинция Квебек.
1725 година — Учреден е английският рицарски Орден на банята от Джордж I.
1756 година — Започва Седемгодишната война, откакто Англия афишира война на Франция.
1804 година — Наполеон Бонапарт публично е разгласен за император на Франция.
1836 година — Основан е град Левангер, Норвегия от шведския крал Карл III.
1858 година — Състои се сватбата на немската принцеса Щефани Хоенцолерн-Зигмаринген с португалския крал Педру V.
1877 година — На публична гала край град Плоещ, Румъния, Самарското знаме е връчено на Трета тайфа от Българското опълчение с пълководец Павел Калитин.
1900 година — Учреден е орденът " За военна заслуга ".
1903 година — Съставено е двадесет и шестото държавно управление на България, отпред с Рачо Петров.
1903 година — Открито e пристанището в Бургас.
1905 година — Отваря порти Народният музей в София - през днешния ден Национален археологически институт с музей.
1906 година — Открито е пристанището във Варна.
1909 година — Цар Фердинанд I учредява ордена " Свети Равноапостоли Кирил и Методий ".
1944 година — Влиза в действие Сталиновата политика за етническо пречистване на Кримския полуостров, в резултат на което кримските татари стартират да се депортират.
1956 година — Направено е първото сполучливо нанагорнище на четвъртия по величина връх в света Лхотце от швейцарска експедиция.
1969 година — Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 10.
1971 година — Приета е нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска конституция.
1972 година — Влиза в действие Договорът за възбрана на складирането на дъното на моретата и океаните на нуклеарно оръжие и на други типове оръжия за всеобщо заличаване.
1974 година — Под кодовото име Усмихнатия Буда, Индия сполучливо детонира първото си нуклеарно оръжие и по този начин става шестата нация в света направила сходен опит.
1980 година — Изригва вулканът Света Елена. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км автомагистрали.
1991 година — Северна Сомалия афишира самостоятелност от останалата част на Сомалия под името Република Сомалиленд, само че остава непризната от интернационалната общественост.
1993 година — Убити са Сараевските Ромео и Жулиета.
2001 година — Състои се премиерата на американски компютърно-анимационен филм Шрек.
2004 година — Българинът Петко Тотев изкачва връх Еверест.
2008 година — Учредена е политическата партия Зелените.
Родени
1048 година — Омар Хаям, ирански академик († 1131 г.)
1186 година — Константин, популярен княз на Владимир-Суздал († 1218 г.)
1616 година — Йохан Якоб Фробергер, немски композитор († 1667 г.)
1746 година — Феликс де Асара, испански топограф († 1811 г.)
1788 година — Хю Клапертън, шотландски странник († 1827 г.)
1797 година — Фредерик Аугустус II, държател на Саксония († 1854 г.)
1846 година — Петер Карл Фаберже, съветски бижутер († 1920 г.)
1850 година — Оливър Хевисайд, британски физик († 1925 г.)
1856 година — Спас Вацов, български сеизмолог († 1928 г.)
1861 година — Матей Стойков, български офицер († 1928 г.)
1868 година — Николай II, съветски монарх († 1918 г.)
1872 година — Бъртранд Ръсел, английски мъдрец, Нобелов лауреат († 1970 г.)
1872 година — Яне Сандански, български бунтовник († 1915 г.)
1875 година — Петър Васков, български бунтовник († 1907 г.)
1876 година — Херман Мюлер, немски политик († 1931 г.)
1879 година — Стоян Стойков, български бунтовник (†? г.)
1880 година — Димитър Бояджиев, български стихотворец († 1911 г.)
1883 година — Валтер Гропиус, немско-американски проектант († 1969 г.)
1891 година — Рудолф Карнап, немско-американски мъдрец († 1970 г.)
1895 година — Аугусто Сесар Сандино, никарагуански политик († 1934 г.)
1897 година — Франк Капра, американски кинорежисьор († 1991 г.)
1909 година — Фред Пери, английски тенисист († 1995 г.)
1912 година — Пери Комо, американски артист († 2001 г.)
1912 година — Ричард Брукс, американски режисьор († 1992 г.)
1914 година — Борис Христов, български артист († 1993 г.)
1914 година — Туло де Графенрийд, швейцарски авто играч († 2007 г.)
1920 година — Алексей Шелудко, български физикохимик († 1995 г.)
1920 година — Йоан Павел II, римокатолически папа († 2005 г.)
1925 година — Яким Якимов, български режисьор († 2009 г.)
1927 година — Кирил Цибулка, български композитор († 1997 г.)
1930 година — Дон Линд, американски академик
1930 година — Фред Саберхаген, американски публицист († 2007 г.)
1935 година — Иван Доровски, публицист от Република Македония
1939 година — Джовани Фалконе, италиански правист († 1992 г.)
1939 година — Петер Грюнберг, немски физик, Нобелов лауреат
1944 година — Албърт Хемънд, британски артист
1944 година — Винфрид Георг Зебалд, немски публицист († 2001 г.)
1944 година — Иван Станев, български сценарист
1944 година — Димитър Радков, български художник († 1982 г.)
1944 година — Румена Трифонова, българска актриса
1946 година — Андреас Кацулас, американски артист († 2006 г.)
1952 година — Джордж Стрейт, американски кънтри реализатор
1955 година — Чоу Юн-Фат, китайски артист
1957 година — Майкъл Крету, румънски музикант
1957 година — Тиери Мейсан, френски публицист
1962 година — Сандра, немска певица
1962 година — Стефан Яръмов, български футболист
1965 година — Кольо Колев, български щангист
1967 година — Димитър Николов, български политик
1967 година — Светлана Терзиева, българска актриса
1967 година — Хайнц-Харалд Френцен, немски водач от Формула 1
1970 година — Валери Попович, съветски футболист
1971 година — Брад Фридъл, американски футболист
1973 година — Шантал Кревиазук, канадска певица
1975 година — Джон Хигинс, шотландски състезател на снукър
1975 година — Санем Челик, турска актриса
1978 година — Рикардо Карвальо, португалски футболист
1979 година — Миливое Новакович, словенски футболист
1981 година — Маамаду Диара, малийски футболист
1984 година — Ивет Лалова, българска лекоатлетка
1985 година — Зейнеп Кьосе, турска актриса
1991 година — Александър Кирилов, български футболист
Починали
526 година — Йоан I, пимски папа (*? г.)
1733 година — Георг Бьом, немски композитор (* 1661 г.)
1799 година — Пиер дьо Бомарше, френски драматург (* 1732 г.)
1800 година — Александър Суворов, съветски военачалник (* 1729 г.)
1807 година — Антоан-Филип Орлеански, френски аристократ (* 1775 г.)
1829 година — Мария-Жозефа Саксонска, кралица на Испания (* 1803 г.)
1876 година — Давид Тодоров, български бунтовник (* ок. 1834)
1876 година — Сава Катрафилов, български бунтовник (* 1836)
1876 година — Янко Атанасов, български бунтовник (* ок. 1840)
1909 година — Исак Албенис, испански композитор и пианист (* 1860 г.)
1910 година — Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран (* 1821 г.)
1911 година — Густав Малер, австрийски композитор (* 1860 г.)
1922 година — Шарл Лаверан, френски доктор, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1927 година — Никифор Бегичев, съветски моряк (* 1874 г.)
1934 година — Анастас Матлиев, български държавник (*? г.)
1940 година — Александър Филипов, български книжовен критик (* 1895 г.)
1941 година — Вернер Зомбарт, немски икономист (* 1863 г.)
1959 година — Джон Баримор, американски артист (* 1882 г.)
1965 година — Ели Коен, израелски разузнавач (* 1924 г.)
1965 година — Трайко Симеонов, български публицист (* 1886 г.)
1975 година — Илия Петров, български художник (* 1903 г.)
1980 година — Иън Къртис, британски артист (* 1956 г.)
1981 година — Уилям Сароян, американски публицист (* 1908 г.)
1985 година — Стоян Даскалов, български публицист (* 1909 г.)
1993 година — Адмира Исмич и Бошко Бръкич, „ сараевските Ромео и Жулиета “ (* 1968 г.)
2001 година — Алексей Маресиев, руски авиатор (* 1916 г.)
2001 година — Трендафил Станков, български футболист и треньор по футбол (* 1923 г.)
2006 година — Иван Лебамов, български държавник (* 1932 г.)
2006 година — Мако Даков, български политик (* 1920 г.)
2007 година — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат (* 1932 г.)
2010 година — Едоардо Сангвинети, италиански стихотворец (* 1930 г.)
Празници
Ден на българските зоопаркове (18 май 2008 г.)
Международен ден на имунизацията против СПИН
Римокатолическа черква — Празник на господ Фаунус (Пан при Гърците).
Дания — Битката при Дюбели
Русия — Ден на славянската просвета и книжовност (от 18 до 24 май). Всяка година столица на празника става някое ново обитаемо място.
Русия — Празник на Балтийския военноморски флот на Русия
Сомалия — Празник на независимостта
Тюркменистан — Празник на възраждането, единството и поезията в чест на Магтымгулы Пырагы - стихотворец и мъдрец (лат. Magtymguly Pyragy)
Украйна, Република Крим — Ден в памет на жертвите от депортацията
Уругвай — Ден на Битката при Лас Пиедрас
Хаити — Ден на флага и Университетите
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ