Честваме Паметта На Небесния Покровител На България - Свети Йоан Рилски!
На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят. 34 години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите възпитаници и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били защитавани в продължение на два века.
На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, откакто получили позволение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир.
Предполага се, че канонизацията на св. Йоан Рилски е осъществена през X век, след преместването на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е издигната църквата " Свети Лука ".
Най-великият светец на българската земя, преподобни Йоан се родил към 876 година в село Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край река Струма (себото съществува и сега). Бил съвременник на свети цар Борис-Михаил (852-889) и на неговия наследник Владимир Расате, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник - светият цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар.
Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, светият цар Петър I минал към 120 километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Йоан обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Йоан отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето наследство, наречено " Заветът на свети Йоан ". Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, откакто получили позволение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир.
Предполага се, че канонизацията на св. Йоан Рилски е осъществена през X век, след преместването на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е издигната църквата " Свети Лука ".
Най-великият светец на българската земя, преподобни Йоан се родил към 876 година в село Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край река Струма (себото съществува и сега). Бил съвременник на свети цар Борис-Михаил (852-889) и на неговия наследник Владимир Расате, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник - светият цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар.
Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, светият цар Петър I минал към 120 километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Йоан обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Йоан отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето наследство, наречено " Заветът на свети Йоан ". Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ