Днес са Сирни Заговезни: Ето какво се прави и какво се слага на трапезата
На 17 март означаваме Сирни Заговезни, именуван още Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и Поклади. На този ден християните би трябвало да пречистят душите си, да се изпълнят с мир и обич, с цел да посрещнат Възкресение Христово. От идващия ден стартират строгите Великденски пости, с които се пречиства освен тялото, само че и духа. Затова в деня преди поста се желае и дава амнистия.
“Прощавайте, с цел да бъдете простени! ” На Сирни Заговезни всички близки се “прощават ”.
По-младите отиват у по-старите - родители, родственици, кумове. Самата амнистия се желае, като по-младите вършат три поклона, целуват ръка на по-възрастните и споделят “Прощавай! ” Затова празникът се назовава още и Прощални Заговезни. При ходенето на посетители се носи лимон на мъжете и портокал на дамите и се пожелава “сладки заговезни “ и “леки пости ”. Целта е да се възстановят положителните връзки сред околните, да се пречистят, с цел да са подготвени за строгия великденски пост. Традиционен привет на доста места в страната е “Простено - елементарни! ” . На този ден съгласно църковния канон се четат Христовите думи: “Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ”. Затова всеки християнин би трябвало да изиска амнистия освен от по-възрастните, само че и от всички, които волно или несъзнателно е наранил. Неслучайно всички ритуали на Сирни Заговезни са ориентирани към пречистването от зли сили и подготовка за пречистването на тялото посредством строгия пост.
Пречистващата мощ на огъня
Популярен обред на Сирни Заговезни е паленето на огньове. На множеството места в България огън се пали в покрайнините на селото или на самия площад. От всички страни вечерта се виждат пламъците на огньовете, а през това време на площада се вие последното хоро преди дългия интервал на самоограничение от храна и забавление. Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник. Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман. Огънят има силата да пречиства, да прогонва неприятните сили и да приготви за новото. В Библията огънят е знак на Божията святост и Божия мощен яд към всеки грях. В православието причастието се съпоставя с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства достойните. Огънят е знак на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля, изключително във връзка с човешкото схващане.
Пречистване преди строгия пост
Сирни Заговезни е ден за филтриране - физическо и духовно. От идващия ден християните стартират най-дългия и непоколебим пост. Преди тялото да стартира да се пречиства, би трябвало да се очисти и духът, както и да се прогонят всички зли сили, написа actualno.com. Затова всички ритуали на този ден са с една цел - да се прогонят злите сили и да пречистим себе себе си духовно, с което сложим началото на подготовката за Възкресение Христово посредством най-дългия и непоколебим пост.
Какво се поставя на масата?
Празникът събира цялото семейство на трапезата, а домакинята сервира млечни ястия, баници със сирене и зелници.
В взаимозависимост от времето, в което се падат Сиропустни заговезни, зелниците се вършат с кисело зеле, с праз, или с свеж лук, спанак, лапад, лобода. Българката подготвя и варени и пържени яйца, които богато украсява.
Водата от варенето на яйцата резервира, а на Чист Понеделник с нея всички измиват лицата си за предотвратяване от инсекти (бълхи в тези времена). На трапезата участват кисело мляко с мед, печени с орехи ябълки и тиква, грис халва, бяла халва, варено жито и сутляш. В някои краища на България е признато да се яде риба и дамите готвят рибник с доста лук и ориз, пекат и варят разнообразни риби.
След вечерята на Сирни заговезни, най-възрастната жена, или мъж в дома, завързва на червен конец и спуска от тавана,( или връзва на точилка) варено яйце (парче сирене, или бяла халва с ядки). Завърта в кръг конеца и всеки се пробва да го хване с уста. Според поверието, този, който успее, ще бъде най-здрав през годината. Самобитният бит се назовава “хамкане ” или “амкане ” поради думите, “ам, ам ”, които се споделят и носи изключителна наслада на децата.
“Прощавайте, с цел да бъдете простени! ” На Сирни Заговезни всички близки се “прощават ”.
По-младите отиват у по-старите - родители, родственици, кумове. Самата амнистия се желае, като по-младите вършат три поклона, целуват ръка на по-възрастните и споделят “Прощавай! ” Затова празникът се назовава още и Прощални Заговезни. При ходенето на посетители се носи лимон на мъжете и портокал на дамите и се пожелава “сладки заговезни “ и “леки пости ”. Целта е да се възстановят положителните връзки сред околните, да се пречистят, с цел да са подготвени за строгия великденски пост. Традиционен привет на доста места в страната е “Простено - елементарни! ” . На този ден съгласно църковния канон се четат Христовите думи: “Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ”. Затова всеки християнин би трябвало да изиска амнистия освен от по-възрастните, само че и от всички, които волно или несъзнателно е наранил. Неслучайно всички ритуали на Сирни Заговезни са ориентирани към пречистването от зли сили и подготовка за пречистването на тялото посредством строгия пост.
Пречистващата мощ на огъня
Популярен обред на Сирни Заговезни е паленето на огньове. На множеството места в България огън се пали в покрайнините на селото или на самия площад. От всички страни вечерта се виждат пламъците на огньовете, а през това време на площада се вие последното хоро преди дългия интервал на самоограничение от храна и забавление. Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник. Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман. Огънят има силата да пречиства, да прогонва неприятните сили и да приготви за новото. В Библията огънят е знак на Божията святост и Божия мощен яд към всеки грях. В православието причастието се съпоставя с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства достойните. Огънят е знак на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля, изключително във връзка с човешкото схващане.
Пречистване преди строгия пост
Сирни Заговезни е ден за филтриране - физическо и духовно. От идващия ден християните стартират най-дългия и непоколебим пост. Преди тялото да стартира да се пречиства, би трябвало да се очисти и духът, както и да се прогонят всички зли сили, написа actualno.com. Затова всички ритуали на този ден са с една цел - да се прогонят злите сили и да пречистим себе себе си духовно, с което сложим началото на подготовката за Възкресение Христово посредством най-дългия и непоколебим пост.
Какво се поставя на масата?
Празникът събира цялото семейство на трапезата, а домакинята сервира млечни ястия, баници със сирене и зелници.
В взаимозависимост от времето, в което се падат Сиропустни заговезни, зелниците се вършат с кисело зеле, с праз, или с свеж лук, спанак, лапад, лобода. Българката подготвя и варени и пържени яйца, които богато украсява.
Водата от варенето на яйцата резервира, а на Чист Понеделник с нея всички измиват лицата си за предотвратяване от инсекти (бълхи в тези времена). На трапезата участват кисело мляко с мед, печени с орехи ябълки и тиква, грис халва, бяла халва, варено жито и сутляш. В някои краища на България е признато да се яде риба и дамите готвят рибник с доста лук и ориз, пекат и варят разнообразни риби.
След вечерята на Сирни заговезни, най-възрастната жена, или мъж в дома, завързва на червен конец и спуска от тавана,( или връзва на точилка) варено яйце (парче сирене, или бяла халва с ядки). Завърта в кръг конеца и всеки се пробва да го хване с уста. Според поверието, този, който успее, ще бъде най-здрав през годината. Самобитният бит се назовава “хамкане ” или “амкане ” поради думите, “ам, ам ”, които се споделят и носи изключителна наслада на децата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ