На 17 км от град Варна и само на 3

На 17 км от град Варна и единствено на 3 км от курорта " Златни пясъци " има място, обгърнато в мистичност, към което се носят голям брой митове и предания. Място, на което мнозина, посетили го, споделят, че усещат Божието наличие.

Това е Аладжа манастир - един от най-красивите средновековни скални манастири в България и един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров.

Привлечен от неговата антична история, екип на Агенция БГНЕС посети манастира, където за него описа уредникът му Горан Стефанов.

„ Аладжа манастир е построен в края на XII - началото на XIII век. Думата " Аладжа " идва от османо-турски или може би арабско-персийски и значи " цветен ". Така се е наричал поради големия брой фрески, с които е бил изографисан. Но заради атмосферните феномени в края на XVIII - началото на XIX век се срутва фасадата и от тези фрески са достигнали малко до наши дни “, стартира описа си той.

„ Манастирът е издигнат от монаси - построен е в канара, която заради порестата си конструкция е доста лесна за обработка. Той се състои от три храма - основен храм, параклис и още един, от който са останали единствено фрагменти “, продължи Стефанов.

Манастирът е вдълбан в скалите, посредством естествени пещери, които са меки варовикови отлагания на дъното на към този момент несъществуващото Сарматско море. Скалният манастир е врязан в отвесните формирания на Франгенското плато на 40 м надморска височина.

Помещенията на манастира са издълбани на две равнища. На първото са били ситуирани манастирската черква, монашеските килии, дребна гробищна черква и криптата. Второто е естествена скална ниша, в източния завършек на която е построен манастирски параклис.

След рухването на България под османско господство, в края на XIV в. Аладжа манастир последователно запада и евентуално към XVI-XVII век е зарязан.

Първи тук са почнали разкопки братята Шкорпил, под управлението на Варненското археологическо сдружение и музей. Според Карел Шкорпил, се е казвал „ Свети Спас “, защото през XVIII-XIX век се е посещавал от локалното население на Спасовден. На първия етаж на манастира може да се види надпис: „ Св. Спас - Христос Спасител - хипотетичен патрон на манастира през XIII- XIV век (според Карел Шкорпил) “, под който има оставени от гости голям брой монети.

За манастира се носят доста митове. Една от тях е за скрити предмети и съкровища, само че до този миг към момента нищо не е намерено. Друга легенда споделя за лабиринт от подземни тунели, част от които са манастирските пещери.

„ Преданията, свързани с манастира, са за една мистична фигура - духовник, който броди в тези гори, по този начин нареченият Рим папа, който евентуално стои тук от време оно, от времето на манастира, и към момента слуша молитвите на хората “, описа за най-мистичната от легендите за античния храм и Горан Стефанов.

Рим папа е живял в Югоизточна България, в днешните земи на Македония и Сърбия и други райони, където е бил сравняван със злобен дух, гонен със заклинания. Но за самия Аладжа манастир и покрайнините духът му е бил одобряван като бранител и настойник.

Кое от преданията е истина, евентуално ще остане притежание само на монасите-аскети, обитавали го по времето на съществуването му. Свидетелства за техните свещени молитвени ритуали има по стените и таваните на манастира, опушени и почернели от факлите и кандилата им.

През 1957 година Аладжа манастир е разгласен за народен монумент на културата, а в интервала 1966-1989 година е в листата на 100-те национални туристически обекта. Сега той действа като музеен комплекс.

По думите на Горан Стефанов манастирът е извънредно посещавано място, което съгласно него се дължи на сакралната му същина, на смисловото му и духовно значение.

„ Все отново той е едно духовно място, заредено с доста позитивна сила. Място, в което Бог чува молитвите “, увери той.

По неговите думи има голям брой свидетелства, че хората срещат Бог тук.

„ Интересна е една записка, която открих, с молитва за излекуване. След това на същото място беше поставена втора записка с безусловно същия почерк, на която беше написано „ Благодаря за изцелението “, загатна едно от доказателствата манастирският организатор.

Горан Стефанов е уверен, че места като Аладжа манастир би трябвало да бъдат съхранени, тъй като „ носят нашата история, нашата духовна просвета, и могат да я предадат на поколенията “.

„ И не на последно място, това са места, в които Бог чува молитвите ни “, съобщи за БГНЕС пазителят на Аладжа манастир. /БГНЕС