Операция „Енормоза“ или защо Сталин не се изненадал?
На 16 юли 1945г., в конюнктура на цялостна секретност, в пустинята на Ню Мексико, в Аламогордо, Съединени американски щати било изпитано за пръв път атомно оръжие. Президентът на Съединени американски щати Хари Труман бил учуден, тъй като внезапно се почувствал стопанин на света.
Атомната бомба, изцяло съединена и подготвена за теста
Степента на секретност на плана „ Манхатън “, както се наричали работите по основаването на атомната бомба, била извънредно висока. Дори самият Труман, до момента в който бил вицепрезидент, не знаел нищо за него.
През юли 1945г. СССР, Съединени американски щати и Англия към момента били съдружници. На 17 юли в Потсдам почнала Конференцията на държавните им глави, където се обсъждали въпроси за следвоенното устройство на Германия. По рекомендация на Чърчил президентът Труман споделил на Сталин, че в Съединени американски щати е основано оръжие с голяма разрушителна мощ. Но реакцията на руския водач била доста сдържана. Той благодарил на Труман за информацията и не я коментирал. Поведението му изглеждало толкоз необичайно, че Труман и Чърчил си помислили, че Сталин просто не схванал защо става дума. Но, както описват очевидци, той доста добре схванал. Позвънил в Москва на учен Курчатов и наредил да се форсира работата по основаването на руската атомна бомба.
В Германия, Англия, Съединени американски щати, Франция и други страни казусът за разпадането на атомното ядро запонал да се учи съществено от 1939г. Такива работи се правили и в Съветския съюз от Я. Зелдович, Ю. Харитон и други Но войната и евакуацията на научните институти в Казан прекъснали работата по основаването на руска атомна бомба. Силната школа по физика в Германия обаче означавала, че би трябвало да се има поради опцията тя, а и други страни, да основат такова оъжие. Затова руското външно разузнаване създало интервенция „ Енормоза “ със следните задания: установяване на страните, които правят практическа работа по създаването на атомно оръжие, информиране на Центъра за хода на тази работа и посредством своите агентурни благоприятни условия да придобие нужната научна и техническа информация, която да улесни основаването на такова оръжие в Съюз на съветските социалистически републики.
През декември 1941г. президентът Франклин Рузвелт решил да се отделят огромни финансови средства за основаването на атомна бомба. По това време американските учени Лео Сцилард, Алберт Айнщайн, Робърт Опенхаймер и други към този момент имали доста данни за действителната опция да се сътвори кардинално ново оръжие. Съветската агентура в Съединени американски щати не знаела нищо за това. Затова пък разузнавачите в Лондон имали по-голям шанс. Още през септември 1941г. те съумели да получат първата достоверна информация, че концепцията за основаване на атомна бомба към този момент има действителни контури. Чрез руския агент Доналд Маклийн били получени документални доказателства, че английското държавно управление обмисля съществено въпроса за основаването на бомба с невероятна разрушителна мощ, учредена на атомната сила. В края на 1941г. също лондонската руска агентура изпраща информация, че Съединени американски щати и Англия са решили да координират напъните на своите учени в региона на атомната сила.
През февруари 1942г. съветски фронтови разузнавачи пленяват немски офицер, в чиято чанта намират тетрадка с неразбираеми мемоари. Изяснило се, че става дума за проектите на нацистите за потребление на атомната сила за военни цели. През март 1942г. информацията от интервенция „ Енормоза “ била докладвана на Сталин. В нея се оповестява, че е допустимо да бъде основано атомно оръжие. Било решено в същата 1942г. да се сътвори специфична лаборатория №2 (Московска физическа лаборатория), ръководена от И. В. Курчатов, който се занимавал с въпросите на атомната сила.
През ноември 1943г. руският резидент в Ню Йорк Василий Зарубин получил информация,че редица водещи учени от Англия отпътували за Съединени американски щати, с цел да работят по казуса на интервенция „ Енормоза “. Сред тях – и немския бежанец Клаус Фукс. Той бил член на Комунистическата партия на Германия, работил по проучване на бързите неутрони в Бирмингамския университет. Бил уверен антинацист и вербуван от ГРУ (Главното разследващо ръководство на Генералния щаб на Съюз на съветските социалистически републики – военното разузнаване). Той предал на руската страна доста материали по разцепването на атомното ядро и основаването на атомната бомба. На 25 февруари 1944г. Фукс предал на руския сътрудник Хари Голд копие от своите теоретични разработки по „ Енормоза “. На 11 ноември 1944г. руската агентура в Съединени американски щати получила от източника „ Персей “ отчет за „ Лагер-2 “ в Санта Фе и лист на лицата, които работят по „ Енормоза “.
Въпреки, че руската агентура в Съединени американски щати отбелязала обособени триумфи, тя към момента не успявала да провежда непрекъснато приемане на информация за атомния проблем, както създали това сътрудниците в Лондон. Но през септември 1944г. младият шпионин Феклисов открил контакт с американка, която симпатизирала на Съюз на съветските социалистически републики в битката му против нацистка Германия. Оказало се, че брачният партньор й работи в Санта Фе, в завода, който извършва поръчки, обект на интервенция „ Енормоза “. Той бил притеглен да сътрудничи със руското разузнаване на идейна основа. Постепенно, руската резидентура в Съединени американски щати съумяла също да обезпечи непрекъсната информация в границите на „ Енормоза “. Москва към този момент била изцяло в течение на работите в Съединени американски щати по основаване на „ супер-бомбата “.
И когато президентът Хари Труман през 1945г. в Потсдам съобщил тържествуващо на Сталин, че тестванията на „ новото мощно оръжие “ са минали сполучливо – сюрпризиран останал американският държавен глава, заради неналичието на изненада у събеседника му. А на Сталин му оставало единствено да звънне на Курчатов, с цел да форсира работата по руската атомна бомба.
