Празник е! Имен ден днес имат любимците на народа
На 1 6 септември почитаме паметта на света великомъченица Евфимия и на свети Киприян, митрополит Киевски и Московски.
Света Евфимия живяла по времето на император Диоклетиан. Родена в град Халкидон в семейство на християни, тя овреме била възпитана в християнските добродетели. Нейната лоялност на вярата в Христос проличала при следващото гонение на християните. Евфимия и доста други християни не се подчинили на заповедта да принасят жертви на езическите божества. Затова била хваната и хвърлена в пандиза.
По всевъзможен метод се опитвали да я склонят да се отхвърли от вярата си и да се поклони на идолите. Палачите безмилостно измъчвали Евфимия и най-после я хвърлили на дивите зверове, които я раздрали.
Свети Киприян бил роден в Търново към 1330 година Млад постъпил в Килифаревската обител при преподобния Теодосий Търновски, а след това отишъл в Света гора. Там се срещнал с исихазма и обогатил духовния си живот. Като възпитаник на свети Теодосий, бил признат на работа в Цариградската патриаршия, а след няколко години патриархът го пратил за собствен представител в Киевската митрополия, тогава подчинена на Цариград.
През 1375 година славянинът Киприян бил ръкоположен за Киевски митрополит. Отличавал се със свят живот и огромна грамотност, преуспявал в духовните подвизи. От 1380 година станал и митрополит на Москва и цяла Русия. Въпреки враждата сред князете на Киев и Москва, Киприян с благост и мъдрост съумял да управлява църквите в двете обособени княжества.
Когато през 1395 година хан Тамерлан нападнал съветските земи, Киприян като своя другар свети патриарх Евтимий, провел отбраната на Москва и повдигал духа на популацията. Тогава в Москва била донесена от град Владимир чудотворната икона на Света Богородица, а разколебаният хан отдръпнал войските си. Затова Киприян още приживе бил уважаван от съветския народ като вълшебник. Упокоил се в мир на 16 септември 1406 година
На този ден православната черква уважава още паметта на св. мъченица Людмила, княгиня Чешка.
Тя била родом от Сърбия, щерка на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада брачна половинка били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и сложили в тях свещеници. Те имали трима сина и една щерка. На тридесет и шест годишна възраст Боривой умрял.
Людмила понасяла своята тъга с цялостна лоялност на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът ѝ Братислав наследил престола на своя татко и откакто управлявал народа си тридесет и три години, също умрял.
Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и по всякакъв начин се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се отдръпнала в град Течин. Снаха ѝ подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и доста други сходни на тях зли хора.
Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала Людмила, разрушили вратите и влезнали вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията ѝ и я удушили.
Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог популяризирал с доста чудеса мястото на нейното заравяне. Тя не била заровена в черква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба ѝ.
Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите ѝ в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и през днешния ден те явяват доста знамения и чудеса.
Имен ден честват всички с имената: Людмил и Людмила (името е от славянски генезис и значи " обичан на народа " или " който обича хората " ).
Света Евфимия живяла по времето на император Диоклетиан. Родена в град Халкидон в семейство на християни, тя овреме била възпитана в християнските добродетели. Нейната лоялност на вярата в Христос проличала при следващото гонение на християните. Евфимия и доста други християни не се подчинили на заповедта да принасят жертви на езическите божества. Затова била хваната и хвърлена в пандиза.
По всевъзможен метод се опитвали да я склонят да се отхвърли от вярата си и да се поклони на идолите. Палачите безмилостно измъчвали Евфимия и най-после я хвърлили на дивите зверове, които я раздрали.
Свети Киприян бил роден в Търново към 1330 година Млад постъпил в Килифаревската обител при преподобния Теодосий Търновски, а след това отишъл в Света гора. Там се срещнал с исихазма и обогатил духовния си живот. Като възпитаник на свети Теодосий, бил признат на работа в Цариградската патриаршия, а след няколко години патриархът го пратил за собствен представител в Киевската митрополия, тогава подчинена на Цариград.
През 1375 година славянинът Киприян бил ръкоположен за Киевски митрополит. Отличавал се със свят живот и огромна грамотност, преуспявал в духовните подвизи. От 1380 година станал и митрополит на Москва и цяла Русия. Въпреки враждата сред князете на Киев и Москва, Киприян с благост и мъдрост съумял да управлява църквите в двете обособени княжества.
Когато през 1395 година хан Тамерлан нападнал съветските земи, Киприян като своя другар свети патриарх Евтимий, провел отбраната на Москва и повдигал духа на популацията. Тогава в Москва била донесена от град Владимир чудотворната икона на Света Богородица, а разколебаният хан отдръпнал войските си. Затова Киприян още приживе бил уважаван от съветския народ като вълшебник. Упокоил се в мир на 16 септември 1406 година
На този ден православната черква уважава още паметта на св. мъченица Людмила, княгиня Чешка.
Тя била родом от Сърбия, щерка на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада брачна половинка били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и сложили в тях свещеници. Те имали трима сина и една щерка. На тридесет и шест годишна възраст Боривой умрял.
Людмила понасяла своята тъга с цялостна лоялност на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът ѝ Братислав наследил престола на своя татко и откакто управлявал народа си тридесет и три години, също умрял.
Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и по всякакъв начин се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се отдръпнала в град Течин. Снаха ѝ подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и доста други сходни на тях зли хора.
Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала Людмила, разрушили вратите и влезнали вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията ѝ и я удушили.
Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог популяризирал с доста чудеса мястото на нейното заравяне. Тя не била заровена в черква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба ѝ.
Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите ѝ в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и през днешния ден те явяват доста знамения и чудеса.
Имен ден честват всички с имената: Людмил и Людмила (името е от славянски генезис и значи " обичан на народа " или " който обича хората " ).
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ