На 16 април се навършват 95 години от най-кървавия атентат

На 16 април се навършват 95 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в международната. На тази дата през 1925 година в катедралния храм " Света Неделя " в София умират 213 души, а 500 са ранени.

Дълго време /почти до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място.

След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност, а негови уредници, като Георги Димитров и Васил Коларов, бягат от страната. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентат на една от " шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на " Света Неделя “ Петър Задгорски.

С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата " Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат.

Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата " Свети Седмочисленици “ на 14 април.

Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.

Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.

При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.

По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.

Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз.

Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.

Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.

Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси " през Виена " от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия.

Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.