На 15 март, преди точно 90 години по времето на

На 15 март, преди тъкмо 90 години по времето на Царство България в най-красивия и древен български град – Пловдив, е роден огромният български режисьор, учител на един от най-хубавите ни артисти – Крикор, именуван от хилядите му фенове Коко Азарян. Като всеки голям гений той приживе прозря днешната действителност: „ Безличности наводниха политическия ни театър. “ Наричаха го Човекът спектакъл.

Да сведем глава пред гения, ведно с голямата горест по загубата на нашия български. Добре е в дни като тези да напомним още веднъж, че в член 13 на Конституцията на Република България е записано че обичайната вяра в страната е източноправославното християнство. Също и думите на Васил Друмев – митрополит Климент:

" Има православие има България, няма православие няма България! "

Утре в едноименния спектакъл „ Азарян ” в НДК, в памет на Коко Азарян, обичан на хиляди български театрални фенове, ще се играе „ Ива е онлайн “, авторски театър на Ива Тодорова, възпитаничка на огромния режисьор.

Сн. булфото: Двама огромни експерти - режисьорът Коко Азарян и журналистът Кевморк Кеворкян, 2005 година

Сред най-прочутите му постановки приживе са пиесите на великия Антон Павлович Чехов, само че с изключение на тях е поставял пиесите „ Януари “ и „ Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков, „ Дванайсета нощ “ и „ Крал Лир “ от Уилям Шекспир, „ Дневникът на един вманиачен “ от Николай Гогол, „ Уестсайдска история “ от Лоуръндс и Леман, „ Петрол “, „ Автостоп “ и „ Кълбовидна гръмотевица “ от Иван Радоев, „ От земята до небето “ от Никола Русев, „ Дело “ от Сухово-Кобилин, „ Последен запис “ от Самюъл Бекет, „ Самоубиецът “ от Николай Ердман, „ Хенрих IV “ от Луиджи Пирандело, „ Буре барут “ от Деян Дуковски, „ Белградска трилогия “ от Б. Среблянович, „ Бая си на бълхите “ и „ Продавате ли демони? “ от Боян Папазов, „ Трамвай Желание “ от Тенеси Уилямс, „ Пътеки “ от Николай Хайтов и мн. други.[]

Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра

като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Деян Донков Деян Донков е български артист, роден във Видин. Завършва Актьорско майсторство в класа на, Христо Мутафчиев, Стефка Янорова, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Анастасия Ингилизова, Димитър Маринов и други.

Неговите мъдри и благи слова остават вечно в душите и сърцата на всички, докоснали се до творчеството му и ще се предават генерации напред. Приживе той постоянно споделяше, че всичките си достижения в живота дължи на това, че е роден в древен Пловдив и че е от арменски генезис.

Благодарна съм, че имах щастието да се срещна и беседвам с този огромен интелектуалец, създател, човек. Публична загадка е, че със брачната половинка му Валентина Радинска имаха детенце с церебрална парализа, за което маестро Азарян с голяма обич говореше и наричаше „ Нашият ангел, който нас учи, не ние него ”. Преди години именитият ни режисьор и учител показа, че е доста наскърбен, само че не от ориста, а от родната безумна бюрократщина, съгласно която всяка година викаха болното им детенце на военна комисия в един столичен регион, при все, че са били наясно с диагнозата му?! Човек онемява от сходни дебилщини. Но, както се споделя, тъпотията не щади даже гении като проф. Азарян, отдал целият си професионален живот за съхранението на българския дух и народност.

Сн.булфото, Съпругата на именития режисьор Валентина Радинска показа документалния си разказ „ Ние с Коко. Крикор Азарян от близко “

Маестро Азарян потегли към небесния спектакъл през 2009 година и евентуално в този момент там цялостни залите с признателна аудитория и не стопира да прави мъдри заключения за живота.

Ето някои от тях, които споделяше и с нас приживе:

 „ Безличности наводниха политическия ни театър. “

……

 „ Смисълът на живота е в това, да даваш. ”

…..

„ Не ти си значим, значимо е това, което правиш. ”

…..

 „ Словото е изходното. И разногласието дали театърът е независимо изкуство или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. Словото е велико нещо. ” 

…..

 „ За да върша една пиеса, аз би трябвало да допускам, че героите не приказват неистини. ”

….

„ За мен е значим пътят към истината. ”

….

 „ Талантът намира метод да се изрази даже в най-неуютната среда. ”

…..

„ Театърът, както и изкуството въобще, е тъкмо по тази причина – да „ масажира ” позаспалите ни за духовното сетива. ”

….

„ Навикът ерозира способността да чувстваш, притъпява сетивата, прави ги невъзбудими. Воювам против инерцията, против превръщането на живота и театъра в делник. Но колкото по-бедно съществуваме, толкоз по-голяма е заплахата да изпуснем магията. ” 

…..

 „ Аз съм дете на Чехов. ”

…..

 „ Фетишизирането на пазара няма да направи индивида по-щастлив. ”