На 14 октомври 1915 г. България се включва в Първата

На 14 октомври 1915 година България се включва в Първата международна война /1914-1918 г./.

„ България е най-търсена по време на война, когато геополитическите ползи на Великите сили се кръстосват на Балканите. През 1915 година за нея се борят и двете воюващи обединения – Централните сили в състав Германия, Австро-Унгария и Османската империя, и Антантата, включваща Англия, Царска Русия и Франция “. Това съобщи в изявление за БГНЕС акад. Георги Марков.

Той подсети, че преди включването ни в международния спор Германия и Австро-Унгария са се намирали в континентална обсада.

„ С включването на България на страната на Централните сили се пробива континенталната обсада. Отваря се път към Османската империя и Близкия изток, уголемява са достъпа до първични материали, които все пак не са задоволителни. След провалянето на Галиполската интервенция през 1915 година силите на Антантата се насочват към Солун, където отварят нов фронт – Солунски. Една част от техните сили трайно се обосновават на Балканите, а не отиват на Западния фронт, което е едно преимущество за Берлин “, означи историкът.

Но най-голямото преимущество е, че „ Германия получава в лицето на България един съдружник на Балканите, който държи в шах останалите съседи “, акцентира акад. Марков.

„ Докато България води война, началникът на немския Генерален щаб военачалник Ерих декор Фалкенхайн /1914-1916 г./ назовава България „ стратегическият ключ на Балканите “. Той счита, че е доста значимо този „ стратегически ключ “ да бъде в ръцете на Берлин. По тази причина Германия е великодушна откъм обещания на територии, в това число и на Македония. Антантата не може да направи насрещно предложение, тъй като Сърбия и Гърция, които са си поделили Македония след Балканските войни, са нейни съдружници “, добави той.

Германското отчаяние?

Интересуваме се до каква степен са правилни изказванията за по този начин нареченото немско отчаяние от България.

„ Ако можем да приказваме за отчаяние от България в Берлин, то то настава измежду пробива при Добро поле през септември 1918 година, само че тогава войната към този момент е била изгубена на най-важния и решителен Западен фронт. Генерал-полковник Ерих Лудендорф, създателят на концепцията за тоталната война и фактическият началник на немската имперска войска, губи Първата международна война. В спомените си, които излизат още през 1920 година, той се пробва да се оправдае, заявявайки, че българите първи били изпуснали фронта на нашия Четворен съюз, българите са отговорни. Генерал Стефан Тошев дава отговор почтено на Лудендорф, доказвайки, че доста преди съглашенския пробив на Добро поле немската войска е изгубила “, съобщи акад. Марков.

Германия в действителност побеждава на Източния фронт и има огромна вяра да завоюва и на Западния, само че тя не разполага с запаси. И в двете международни войни Германия има най-дисциплинираната и добра войска, само че неналичието не запаси я трансформират в губеща. И двата огромни спора са „ войни на моторите “, а Германия не разполага с нефт. Тя е принудена да създава синтетичен бензин.

„ По случай 100-годишнината на Първата международна война в Германия излязоха доста научни писания и в тях немската историография обективно признава, че обвиняванията на Лудендорф против България са неоснователни “, акцентира историкът и подсети, че самата България също изнемогва заради неналичието на запаси, води война на два фронта. От 1916 година нашите се борят против Румъния, която изменнически удря в тил Централните сили.
Акад. Георги Марков: Смъртта на цар Борис III се дължи на инфаркт, изказванията за отравяне са спекулации
Смъртта на цар Борис III се дължи на инфаркт, изказванията за отравяне са спекулации. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ и...

„ Златото “ на Фердинанд I

Един от най-големите легенди е обвързван с ролята на българския цар Фердинанд I /1887-1918 г./, който поради присъединяване ни във войната бе именуван „ немски сътрудник “, обилно заплатен със златни райхсмарки.

Акад. Марков припомня, че преди българският държател да вземе пари от германците, той постъпва по същия метод с съветския император Николай II /1894-1917 г./, от който получава 3 милиона златни франка. Тази великодушна инжекция е добър тласък за него да ни включи в Балканския съюз.

„ Фердинанд I взима пари отвред, няма задръжки в това отношение. Но негативната му постъпка е друга. Когато издава Манифеста за включването ни във войната, той декларира, че успеха клони на страната на мощните ни съдружници, а в това време подписва съглашение с кайзер Вилхелм II /1888-1918 г./, в случай че България загуби войната, да му се даде политическо леговище и пожизнена пенсия. Това не може да се елементарни “, разяснява акад. Марков и добави:

„ Но никога българският държател не е немски сътрудник и не се продава. Той идва на Балканите с задачата на последния кръстоносец, желае да влезе в Цариград и да върне кръста над купола на „ Света София “.
Акад. Георги Марков: Англо-американските бомбардировки над София са военно закононарушение
Англо-американските бомбардировки над София са едно военно закононарушение. Това сподели за Агенция „ Фокус “ историкът акад. Георг...

Акад. Марков е безапелационен: цар Фердинанд I не трябва да бъде жигосван.

“Да, той има грехове, за разлика от сина си цар Борис III. Докато Борис е сдържан и сдържан политик, Фердинанд е хазартен политик. Той желае България да е велико царство, с което сплотява всички против себе си. Така се стига до краха през 1913 година “

Ехото на успехите

В необятната общност Първата международна война се свързва най-много с прословутата Дойранска епопея, където българите удържат и нанасят тежко проваляне на английските войски. Но по време на войната има и други не по-малко значими сражения.

На първо място акад. Марков показва мощното нахлуване против Сърбия, с което стартира и самата война за нас.
Честваме рождението на Георги Бенковски, само че какво не знаем за него?
В новата книга на проф. Евгений Сачев и Иван Тренев " Ролята на масонството в битките за избавление на българите от османско робство " чита...

„ Сърбите са вярвали, че ще удържат на българския удар, както са удържали на австро-унгарския. Тук би трябвало да се направи едно малко отклоняване, че за Виена главният фронт е бил съветският, а не сръбският. Бързият погром на Сърбия, принуждава Антантата да приключи Галиполската интервенция и да открие новия Солунски фронт. Така ние оказваме помощ на Германия, само че Вилхелм II е много непризнателен. Вместо да разреши на нашите войски да продължат настъплението към Солун и да изхвърлят в морето британците и французите, кайзерът разпорежда по-големи очаквания на своя шурей – гръцкия крал Константинос I, който е женен за неговата сестра София. Надеждите му не се оправдават. Така българите не съумяват да завладяват Солун през есента на 1915 година “

Други огромни сражения са борбата при Криволак и завоя на Черна, където побеждаваме съглашенските сили. Съотношението сред българската артилерия и англо-френската е 1:4, все пак ние удържаме Солунския фронт цели две години и половина, където се сражаваме против 6 страни – Англия, Франция, Русия, Италия, Сърбия и Гърция.

Когато през 1916 година откриваме северния фронт против Румъния, също реализираме бързи победи.

„ Румънците назовават Тутракан „ румънския Вердюн “, смятайки, че той ще удържи както същинския Вердюн на Западния фронт, само че българите освобождават Тутракан за две денонощия. Следва бързо нахлуване в Добруджа, където разгромяваме руснаците. Смятало се е, че българите няма да водят война против своите освободители. Ген. Колев издава заповед „ Войници, с болежка на сърцето ви повелявам да водиме война против нашите освободители “. Тази война не се учеше през социализма “, съобщи историкът.

„ За шест години България води три войни, това приказва за доста високия военен дух на нашата войска. Един извънреден героизъм. Военната история не би трябвало да се подценява, а да се учи. Войната е едно съдбоносно тестване, тогава личи кой народ има качества да пребъде “, акцентира акад. Георги Марков.