Стара Загора отбелязва 146 г. от повторното Освобождение на града
На 13 януари се навършват 146 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877 – 1878 година Община Стара Загора и Старозагорска света митрополия означават славната дата в историята на града с отслужване на панихида от Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан и духовниците на Стара Загора в Енорийски храм „ Света Троица “ от 11.00 часа. По този метод ще бъде почетена паметта на починалите при завладяването, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, съветски воини и мирни жители.
Във връзка с годишнината , Регионален исторически музей Стара Загора провежда няколко начинания. На 12 януари, от 14:00 ч. в РИМ – Стара Загора, ще се състои Детско художествено ателие за оцветяване на опълченци и бойни флагове. За присъединяване се изисква авансово записване на тел. 042/919-214.
В същия ден, само че от 15.00 часа, в музея ще се организира просветителна лекция с презентация на тематика „ Повторното Освобождение на Стара Загора през Руско–турската война “. Гости ще бъдат ученици на СУ „ Васил Левски “ и V ОУ „ Митьо Станев “. Същото събитие ще се състои и на 13 януари (събота) от 14.00 часа.
На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят - стихотворец и държавник П. Р. Славейков.
Радостта не трае дълго . Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа подп. Калитин. След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват, с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да го създадат са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.
По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 година русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк - Мирски и М. Скобелев русите разрушават лагера на турските войски при Шипка-Шейново. Войските минават бързо през подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.
На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год. ”
Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците в днешния си тип.
Във връзка с годишнината , Регионален исторически музей Стара Загора провежда няколко начинания. На 12 януари, от 14:00 ч. в РИМ – Стара Загора, ще се състои Детско художествено ателие за оцветяване на опълченци и бойни флагове. За присъединяване се изисква авансово записване на тел. 042/919-214.
В същия ден, само че от 15.00 часа, в музея ще се организира просветителна лекция с презентация на тематика „ Повторното Освобождение на Стара Загора през Руско–турската война “. Гости ще бъдат ученици на СУ „ Васил Левски “ и V ОУ „ Митьо Станев “. Същото събитие ще се състои и на 13 януари (събота) от 14.00 часа.
На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят - стихотворец и държавник П. Р. Славейков.
Радостта не трае дълго . Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа подп. Калитин. След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват, с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да го създадат са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.
По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 година русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк - Мирски и М. Скобелев русите разрушават лагера на турските войски при Шипка-Шейново. Войските минават бързо през подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.
На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год. ”
Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците в днешния си тип.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ